Решение № 1818 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5480/2023 г.
ВАСШесто отделение15.02.2024 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 288 от 24.04.2023г. на Административен съд Хасково по адм. дело 69/2023г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Хаскова да заплати в полза на И. Нури с [ЕГН] сумата от 600 /шестотин/ лева, представляваща разноски, възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Хасково, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 288 от 24.04.2023г. на Административен съд Хасково по адм. дело 69/2023г. С него се отменя по жалба на И. Нури от [населено място], област Хасково, Решение 1012-26-510-5 от 22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл. 117, ал. 3 КСО, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане [номер]-2140-26-1087/8.11.2022г. на Ръководител Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа доводи от фактическа и правна страна относно спорен стаж през периода от 5.06.1971г.- 5.06.1972г., от 17.03.1975г. до 17.05.1976г., от 26.08.1976г. до 31.12.1976г., от 5.04.1977г. до 26.02.1978г., от 7.09.1979г. до 14.06.1980г. с обща продължителност от 4г., 2м. и 3 дни като неработеща майка, следва ли да се зачете като действителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, който счита, че съдът неправилно го е зачел като такъв, поради което отменил решението и разпореждането. Ответницата, И. Нури, чрез процесуален представител адвокат Челебиев поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника в съдебно заседание, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Нури срещу цитираното решение и разпореждане. С тях се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО при липса на действителен стаж от 15 години, а за хипотезите по чл. 68, ал. 1-2, но няма осигурителен стаж от 36г. и 2 м. Спорен е стажът, зачетен като неработеща майка за осигурителен стаж, следва ли да бъде зачетен и като действителен стаж по смисъла на разпоредбата на § 1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО. Съдът е разгледал по същество жабата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. При безспорна фактическа обстановка относно стажа в спорните периоди е изведен правен извод, че следва да бъде зачетен като действителен стаж. Приел за приложими разпоредбите на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, Постановление на МС 61 от 1967г., чл. 9 от КСО и чл. 38 от НПОС. При изведените правни изводи е постановено решението. Решението е правилно. Въпросът относно осигурителния стаж на работещите майки и неработещите майки преди 2000г. и след това до настоящият момент е предмет на правни изводи в редица решения на Върховен административен съд, с които се формира трайна и непротиворечива практика по тълкуването и прилагането на материалния закон при преценката на този стаж, че е действителен такъв по смисъла на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Тези изводи, приложими и към настоящият случай са, че нормативната уредба пред 2000г. и нормативната уредба след 2000г- включително и разпоредби от Конституцията на Република България, съдържат повишена закрила към майчинството, която се е изразява и в зачитането му за действителен стаж при пенсиониране. Няма основание за отклонение от тази практика на ВАС в настоящият случай и при споделяне напълно на изводите на съда в обжалваното решение и същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и второ АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответницата се дължат разноски в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение