Решение № 9361 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2018 г.

Решение № 9361 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез юрк. Стойчев като процесуален представител, срещу решение № 632 от 28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 498/2017 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - М. Й. Д., чрез пълномощника си адв. Ценкова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административен прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил по оспорване на М. Й. Д. заповед № РД-12-167/29.05.2017 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 196, ал. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН), в качеството му на собственик е разпоредено да предприеме съответни действия по укрепване на двуетажна полумасивна сграда, находяща се в гр. П., ул. "Ц. Б. III" № 63, с идентификатор 56722.659.688, УПИ ХII-2951, кв. 341 по плана на гр. П.. Със заповедта на жалбоподателя е определен тримесечен срок от получаването й да представи в Министерство на културата за съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН инвестиционният проект за консервативно-реставрационни работи. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон поради постановяването й срещу лице, което не е собственик на сградата. Изложил е съображения, че процедурата по чл. 72, ал. 3 ЗКН не е спазена, в състава на комисията, съставила протокола за състоянието на сградата - недвижима културна ценност, няма представител на РДНСК в нарушение на изискванията на чл. 73, ал. 1 ЗКН и при извършения оглед не са участвали всички нейни членове, определени с нарочната заповед от 06.04.2017 г. Приел е, че в административния акт не е посочен действителният собственик на сградата, който следва да предприеме предвидените с него действия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил приетите по делото доказателства, вкл. заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. При правилно установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото по несъмнен начин е установено, че процесната сграда е недвижима културна ценност. Неин собственик е "Урсула" ЕООД. В оспорения административен акт е прието, че сградата е в лошо техническо състояние и падащите мазилка и тухли представляват опасност за преминаващите. Съгласно чл. 196, ал. 8 ЗУТ за недвижими културни ценности установяването на състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона за културното наследство. Процедурата е уредена в чл. 73 ЗКН. Според ал. 3 на същата разпоредба въз основа на констативния протокол, съставен от комисия в предвидения в ал. 1 състав, кметът на общината издава заповед в 14 - дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72, ал. 3 ЗКН, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Адресати на задължението са лицата по чл. 71, ал. 1 ЗКН, а именно собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности. В случая заповедта е издадена на собственика на сградата, посочен като физическо лице в качеството му на правоприемник и едноличен собственик на капитала на "Рейк" ЕООД. По делото е установено, че собственик на сградата е друго юридическо лице. Обстоятелството, че Д. е едноличен собственик на капитала на "Урсула" ЕООД не съставлява основание да се приеме, че адресатът на оспорената заповед е определен в съответствие със закона. Касае се за различни правни субекти. Задължението за предприемане на необходимите дейности не е вменено на търговското дружество, собственик на недвижимата културна ценност, каквото е изискването на чл. 73, ал. 3 във вр. с чл. 71, ал. 1 ЗКН. Като е посочил за адресат жалбоподателя като физическо лице административният орган не е изпълнил задължението си да установи всички факти и обстоятелства от значение за случая. Административната процедура в хипотезата на чл. 73 ЗКН, завършваща с издаване на заповед като процесната, включва назначаване на комисия, която се състои от следните членове: инспектор от регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, представители на НИНКН, на регионалната дирекция за национален строителен контрол и на общината. За художествени, етнографски и исторически недвижими културни ценности в комисията се включва и представител на съответния по тематичен обхват музей, а за действащи обекти с религиозно предназначение - и представител на съответното регистрирано вероизповедание. Правилно от съдържанието на представения в преписката протокол, съставен по чл. 73, ал. 2 ЗКН, съдът е направил извод за нарушение на изискванията на закона относно състава на комисията, предвиден в ал. 1 на нормата, в която не е включен представител на РДНСК. Това нарушение на административнопроизводствените правила правилно е определено като съществено, доколкото не е спазена императивна норма на закона. Отделно от това огледът не е извършен и протоколът не е подписан от всички лица, назначени с нарочната заповед на кмета на община П. за изследване състоянието на сградата. Установените от съда нарушения в процедурата рефлектират върху доказателствената стойност на констативния протокол и съдържащите се в него фактически установявания, послужили като основание за издаване на оспорената заповед. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че процедурата по чл. 73 ЗКН се предхожда от предписание по чл. 72, ал. 3 - даване незабавно на указания за аварийно-временно укрепване и определяне на срок за изпълнението им, което се извършва въз основа на уведомление от собственика при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижимата културна ценност. Правилно е прието, че не е проведена процедурата по чл. 72 ЗКН, което също се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Подаването на сигнал от трето лице не изключва приложението на цитираната разпоредба. Дори и да се приеме обратното, то това не се отразява на крайния правен извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане на жалбоподателя се дължат направените за касационното производство разноски в размер на 650 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 20.02.2018 г., както и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение