Решение № 5744 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4930/2015 г.

Решение № 5744 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4930/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Станков Тодоров против решение № 496 от 16.03.2015 г. по адм. дело № 1696/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Тодоров против заповед рег. № 137/13.06.2014 г. на полицейски орган при Второ районно управление "Полиция" (РУП)- Бургас, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) е постановено задържането на Тодоров за 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена, без да са осъществени предпоставките, предвидени в чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.). Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта за задържане да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР (отм.) в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) компетентност. Правилно е и заключението, че при издаване на административния акт са спазени и формалните изисквания за закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) следва да съдържа изброените в нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) реквизити. В случая в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР (отм.) в заповедта е посочено правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства довели до издаването й. Фактическите основания за издаване на акта се допълват и от изложеното в докладна записка, издадена от органа, постановил оспорената заповед. Съображенията в последния документ, независимо че е съставен 3 дни след постановяване на задържането, също следва да бъдат взети предвид като такива обосноваващи прилагането на административната мярка с оглед Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите на административния акт могат да се съдържат и в друг документ по преписката, ако изхождат от административния орган, който е издал акта. Ето защо изводите на съдебния състав за спазване на формалните изисквания съответстват на нормативна уредба, а доводите на касатора за нарушения във формата на акта са неоснователни. Заключението на първоинстанционния съд за съответствие на заповедта с материалния закон също следва да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. В случая правилно съдът приема, че изброените предпоставки са осъществени. По делото е установено, че около 7.30 часа сутринта на 13.06.2014 г. в гр. Бургас служители на Второ РУП - Бургас спират лек автомобил, управляван от Тодоров, в който пътуват още четири лица, за да извършат проверка на личните документи на водача и на пътниците, както и на багажа. В хода на проверката на документите на останалите пътници жалбоподателят Тодоров се отдалечава от лекия автомобил по посока на сграда в съседство, въпреки че е предупреден от полицейските служители да остане на място до приключване на проверката (свид. Иван Иванов). При тези данни следва да се приеме, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) за задържане на лицето са осъществени. Установено е, че жалбоподателят, въпреки отправено предупреждение, предприема действия, с които препятства изпълнението на служебните задължения на полицейските органи по проверка на личните документи. Ето защо следва да се приеме, че са налице основания за прилагане на описаната в заповедта мярка, насочена към обезпечаване на безпрепятствено осъществяване на служебните функции на полицейските служители, а изводите на административния съд в този смисъл следва да бъдат споделени изцяло, като съответни на закона и събраните доказателства. Възражението на касационния жалбоподател, че не са налице основания за задържане, тъй като липсват данни лицето да е съпричастно към извършване на престъпление, е неоснователно. В случая ограничаването на правото на свободно придвижване не се основава на нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), а на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от същия закон, която е насочена към създаване на условия за безпрепятствено изпълнение на служебната дейност на полицейските органи по контрол, опазване на обществения ред и по предотвратяване на нарушенията. Ето защо съображенията за нарушения на чл. 5, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи са неоснователни. В случая марката е приложена на предвидено в закон основание, по установения ред и е в съответствие с възможността, предвидена от конвенцията, за законно ограничаване правото на свободно придвижване с цел осигуряване изпълнението на задължение, предписано от закон (чл. 5, ал. 1, б. "b" от акта). Възражението, че отдалечаването на Тодоров от мястото на проверката, не е препятствало изпълнението на полицейските задължения, поради което мярката не е оправдана, също е неоснователно. Съзнателното предприемането на поведение в разрез с разпореденото му от полицейския орган през периода на проверката на останалите пътници, независимо от мотивите за това, обективно отклонява вниманието на полицейските органи от задълженията по проверка на личните документи, т. е. препятства изпълнението на конкретните служебни функции. Доводите, свързани с липсата на основания за задържане с оглед съставяне на акт за административно нарушение по Закона за българските лични документи, също са неоснователни. Задържането по реда на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) не е санкция за неизпълнение на разпореждане на органа или за осуетяване на полицейска проверка, а е мярка, насочена към обезпечаване на изпълнението на полицейските задължения. Поради това наличието на основание за реализиране на административнонаказателна отговорност не води до отпадане на мярката, ако предпоставките за прилагането й, както в случая, са изпълнени. Поради всичко изложено следва да се приеме, че са налице основания по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) за задържане на жалбоподателя Тодоров. Издадената в този смисъл заповед е постановена в съответствие със закона и неговата цел, тъй като правото на свободно придвижване на лицето е ограничено на законно основание, като приложената мярка не надхвърля нормативно установените цели, а именно създаване на условия за безпрепятствено изпълнение на служебните задължения на полицейските органи. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона и събраните доказателства. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон се обоснована от представените и събрани в хода на съдебния процес доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,