Решение № 5013 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2009 г.

Решение № 5013 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10641/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослав Петров Богданов против решение № 46 от 08.06.2009 г. по адм. дело № 7297/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Богданов против заповед рег. № П -92 от 10.11.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 5 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност, сега Закон за българските лични документи (ЗБЛД)- забрана за напускане на страната за срок от 2 години, считано от 10.11.2008 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като принудителната административна мярка е приложена без да са налице законовите изисквания за това и e необосновано, защото изводите на съда не съответстват на доказателствата по делото. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което заповедта да бъде отменена. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице, предвидените в чл. 146 АПК основания за отмяна на оспорената заповед на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"- МВР, с която по отношение на жалбоподателя на основание чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) е приложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на страната за срок от 2 години, считано от 10.11.2008 г. Атакуваната пред първоинстанционния съд заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД орган, след като директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е упълномощен да прилага мярката по чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) със заповед рег. № Iз-1003/19.08.2008 г. Административният акт е в писмена форма, като съдържа всички посочени в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му - посочено е, че Богданов е експулсиран от Кралство Испания за извършени нарушения на нейното законодателство, както и разпоредбата на чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.). По същността си това са мотивите, обосноваващи решението на административния орган и в този смисъл изводът на първоинстанционния съд, че такива са изложени е законосъобразен. В съответствие със закона е и изразеното от съдебния състав становище, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е образувано по предложение на началника на отдел "ОДГ" -ГДГП след представяне на официални документи, установяващи, че Богданов е експулсиран от Кралство Испания за извършено в страната престъпление. Съдържанието на представените по преписката документи е известно на жалбоподателя - същият е запознат с присъдата, въз основа на която изтърпява наказание лишаване от свобода в затвор в гр. Мадрид, с обстоятелството, че е освободен предсрочно и с факта, че е експулсиран от Кралство Испания. В този смисъл правата му на защита не са накърнени, още повече, че същият има право да релевира доводи и в съдебното производство, а възраженията му за това, че актът е постановен въз основа на неизвестни за него документи, е неоснователно. Правилно е и заключението на съдебния състав, че обжалваната заповед е издадена след като е установено настъпването на фактическите и правни основания за прилагане на принудителната мярка. Разпоредбата на чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) предвижда възможност да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство за срок от 2 години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително довеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение от компетентните органи на съответната държава. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган правото при осъществяване на посочените в закона фактически предпоставки, да прецени наличието на основания за прилагане на административната мярка във всеки отделен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" да приложи мярката по чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) е достатъчно да се установи със съответни документи, че лицето е експулсирано за нарушение на законодателството на друга държава. В конкретния случай изброените в закона предпоставки са изпълнени - с писмо изх. № КО -55 -32-37/07.11.2008 г. на Посолството на Република България в Мадрид- Испания административният орган е уведомен за това, че Богданов е експулсиран от Кралство Испания след предсрочното му освобождаване от мадридски затвор, където същият изтърпява присъда от 17 години, 6 месеца и 12 дни лишаване от свобода за убийство. Съдържащата се в документите информация за депортирането на Богданов и причините за това е достатъчна, за да обоснове упражняването от страна на органа на предоставените му със закона правомощия. Следователно като приема, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки и оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби, Административният съд - София град постановява съдебен акт в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на административния съд изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства. При наличието на писмо от Посолството на Република България в Мадрид, официална нова от Главна служба полиция - Мадрид уведомяващи административния орган за това, че Богданов е експулсиран от Кралство Испания за нарушение на законодателство на страната, съдът съвсем обосновано стига до заключението, че предпоставките на чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) са изпълнени и ако прецени, че случаят изисква това, органът може да упражни предоставените му със закона правомощия, като приложи принудителната административна мярка, предвидена в текста. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция прецени, че решението на Административен съд - София - град е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,