Решение № 1978 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2016 г.

Решение № 1978 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14019/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Ж. Д. като процесуален представител на "Д-р В. Л. Л. - Амбулатория за първична медицинска практика- индивидуална практика" ЕООД със седалище гр. С. срещу решение № 153 от 28.10.2016 г. на Административен съд С. по адм. дело № 409/2015 г. в частта му, отхвърляща жалба срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-155/30.11.2015 г. на директора на РЗОК гр. С. в размер на 3652.53 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извежда като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК С. чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана. Тя е издадена в процедура по реда на чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и на основание извършена проверка, назначена със заповед № РД-09-84789.11.2015 г. на директора на РЗОК С. по изпълнение на индивидуален договор № 290230/13.02.2015 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Съдът е разгледал по същество жалбата и я уважил частично съгласно анализа на доказателствата по делото и изискванията на закона. Пред настоящата инстанция е спорен въпросът относно правилността на решението в обжалваната част с доводи за нарушения по чл. 209 АПК, съставляващи касационни основания. Едно от възраженията е за компетентността на органа, издал оспорената писмена покана. Видно от приложената писмена покана същата е издадена и подписана за директор от заместник директор, съгласно заповед № РД - 09-823 от 12.12.2014 г. на директора на РЗОК, с която възлага на Д. З. С. на длъжност заместник директор в РЗОК С. правомощията по издаване на наказателни постановления и функциите на административно наказващ орган за периоди, в които отсъства поради ползване на отпуск. По делото е приложена и заповед № РД -09-847/9.11.2015 г. за извършване на проверката, предхождаща издаването на писмената покана, подписана от заместник директора на РЗОК на основание на същата заповед за заместване. При тези доказателства е спорен въпросът за компетентността на административния орган издал писмената покана. Съгласно разпоредбата на чл. 146, т. 1 АПК основание за оспорване е липсата на компетентност за издаване на административния акт. Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и обявава нищожността на акта дори да липсва искане за това. Или, при представена по делото писмена покана подписана от заместник, е следвало да бъде извършена проверка дали титуляра на длъжността е бил в отпуск, съгласно съдържанието на заповедта за заместване. В настоящият случай това е било излишно, тъй като видно от заповедта за заместване, същата се отнася до случаи по издаване на наказателни постановления и изпълнение на функциите на административно наказващ орган. В настоящият случай производството по издаване на писмена покана по реда на чл. 76а ЗЗО не е административно наказателна дейност. Съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Редът за установяване на сумите и издаване на поканата е този по чл. 76а, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО. При издаване на писмена покана от заместник директора на РЗОК без да има такова правомощия е налице нищожен административен акт, която нищожност следва да бъде обявена от съда. Предвид изложеното решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което бъде обявена нищожността на поканата в частта за сумата от 3652.53 лева. При тези съображения спорът по същество за законосъобразност на административния акт не следва да се разглежда. При този изход на делото на касатора се дължат всички разноски, поискани и доказани в размер на 1275 лева за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение