Решение № 11179 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1135/2013 г.

Решение № 11179 от 31.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1135/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ненко Цанков Ковачев, в качеството му на управител на "Центурий - НК" ЕООД, срещу решение № 2622 от 28.11.2012 г. по адм. дело № 2054 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161105265 от 20.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, изменен с решение № 575 от 21.05.2012 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно определени задължения за ДДС в размер на 181 738.42 лв. изменени в размер на 180 158.47 лв. и лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив) оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Бедо Зобуян. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161105265 от 20.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, изменен с решение № 575 от 21.05.2012 г. на зам. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.10.2008 г. -31.05.2011 г., като му е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 181 738.42 лв. В хода на ревизионното производство е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 от ЗДДС за консултантски услуги в размер на 143 600.00 лв. по 54 броя фактури, издадени от "Ерки" ЕООД и по 20 броя фактури, издадени от "Марси консулт" ЕООД, както и за доставка на гориво в размер на 36 558.47 лв. по 31 броя фактури, издадени от "Щерев ойл" ЕООД и по 20 броя фактури, издадени от "Мура ИВ" ЕООД. Според административният орган, за да възникне правото на данъчен кредит следва да бъде установено по категоричен начин, че по процесните фактури има реално прехвърляне на правото на собствено, когато е доставка на стоки и осъществяване на услугите, когато доставката е с предмет услуги. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, събраните доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, възраженията на ревизираното и задължено дружество, като е направен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По повод доставките от "Ерки" ООД и "Марси консулт" ЕООД по сключени договори за консултантски услуги и издадени от тях фактури, е установено, че тези услуги са писмени или устни и са свързани с изготвяне на документация по управление на човешки ресурси най-общо и с противопожарна охрана на различни обекти. Отчитани са на тримесечие, като контактите между фирмите са осъществявани между Пламен Киранов Маринов и Николай Пашанков Бешев, управител на ревизираното дружество, като първият е консултант в качеството му на юрисконсулт. Представени са копия на отчети за извършените от двете дружества услуги, към дадените обяснения, от двамата управители на двете фирми - изпълнители, които са и съпрузи. По повод доказване реалността на доставките жалбоподателят е представил уведомления, условия за кандидатстване по европейски програми, график за ползване на отпуски пр. В хода на ревизията не е открит представител на "Ерки" ООД. От "Марси консулт" ЕООД са представени искани документи, включително договор между това дружество и Пламен Киранов Маринов, като изпълнител с предмет - правни и други консултации, за което му е заплащано възнаграждение от 220.00 лв. всеки месец, като не са удържани данъци и здравни осигуровки. Констатирано е, че лицето Пламен Маринов Георгиев не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Същият е управител на "Елки" ООД и няма данни от това дружество да му е заплащано възнаграждение, като съдружник в него е и майка му. В "Марси консулт" ЕООД няма назначени работници и служители, а управителя се осигурява по силата на договор за управление и контрол. При тази фактическа обстановка и с оглед представените доказателства е направен извод, че доставките не са реални, понеже става дума за консултантски услуги, които са общодостъпни по интернет от различни ведомствени и други сайтове безплатно. Освен това от осъществена справка в такива сайтове се констатира, че възнагражденията по повод осъществяване на такива консултантски услуги са многократно по-малки по размер. По повод дейността на това дружество, пряк доставчик в областта на противопожарната охрана е констатирано, че основен клиент е "ВМЗ" АД, който има специален статут и е охраняван, като по отношение на него трудно може да се докаже изпълнение на такава услуга. Административният орган се е позовал на тези макар и косвени доказателства относно способността на тези две дружества да осъществяват такива услуги, на изключително високите нереални възнаграждения, на липсата на хора, които са ги осъществявали, на липсата на ГДД за лицата, за които се твърди, че са получавали възнаграждения по повод изпълнението им. Освен това е констатирано, че има идентичност между договорите с тези две дружества, като е направен извод, че те биха могли да бъдат изпълнявани само от Пламен Киранов Маринов, който е работил и по граждански договор с другата фирма. Представените в хода на ревизията отчети за извършената работа нямат връзка с договорите, понеже отчетите са на тримесечни периоди, а плащанията са правени по два или три пъти месено, преди изготвяне на отчетите, т. е. преди възложителят да е приел изпълнението. Представени са също редица правилници, инструкции, правила, като се твърди, че са изготвени в изпълнение на договорите. При тази фактическа обстановка съдът е направил извод, че процесните доставки са нереални и правилно е отказано правото на данъчен кредит в посочения размер. По повод отказаното право на данъчен кредит в размер на 36 558.47 лв., на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС по фактури, издадени от "Мура ИВ" ЕООД и "Щерев ойл" ООД с предмет на доставките гориво. В хода на ревизионното производство са изискани справки за наличието на автомобили, пътни книжки, изминати маршрути по охрана на обекти. Констатирано е, въз основа на събрани документи, че в един и същ ден различни автомобили са управлявани от едно и също лице по едно и също време, транспортните средства са управлявани в дадени периоди ежедневно по около 20 часа в денонощието от един и същ екип в последователни дни. Отчитани са пътувания и в почивни дни, без да е установено заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, на дати и часове посочени във фискалните бонове, с които се доказва закупено гориво, а по информация от пътните книжки превозните средства са пътували по други места извън тези маршрути, по които са бензиностанциите. Маршрутите, по които са пътували колите не съвпадат с местата на командироване на лицата, по едни и същи дестинации са отчитани изминати километри с голяма разлика, липсват доказателства за извършени пътувания по посочените в пътните книжки места. От ревизираното лице е представена справка, в която е изчислено изминатото от превозните средства разстояние по месеци, посочен е средният разход на гориво за всеки едни автомобил и е изчислено необходимото гориво. Сравнено е със закупеното, като е направен извод, че ревизираното дружество не може да докаже използването на част от това гориво в неговата дейност за извършване на облагаеми доставки. Ревизираното лице не е представило доказателства чрез които да докаже заприходяването и изписването на определени количества гориво, което се използва за дейността му и по повод на което може да ползва данъчен кредит. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза не може да се установи реалността на доставките, понеже тя не установява друго фактическо положение, като съществуването на фактури и осчетоводяването им при страните по доставките не е било спорно. Настоящият съдебен състав с оглед на направеното изложение приема, че правилен е изводът на съда, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски, а на ответната страна са присъдени, в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, общо за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение