Решение № 6455 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2012 г.

Решение № 6455 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мустафа Абдулразак Ауид, от Ирак, против решение № 3156/13.06.2012 г. по адм. д. № 11484/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 697/15.12.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 2, б. "д". Счита, че е общоизвестен фактът за наличие на въоръжен конфликт все още в страната му по произход. Представените справки от ДАБ за положението в Ирак не са актуални, а според други информационни източници може да се установи, че ситуацията в Ирак остава опасна. Смята, че са налице вътрешни противоречия в мотивите на съда, и че не са обсъдени всички правнорелевантни факти. Решаващият съд не е взел предвид изложените по-горе обстоятелства, поради което решението му следва да бъде отменено. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява и в писмено взема становище счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Цялостната оценка на страната Ирак не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Той не е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение. Търсещият закрила не е доказал такава реалност на заплахата. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Мустафа Абдулразак Ауид, гражданин на Ирак, против решение № 697/15.12.2011 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени чл. 9, от ЗУБ. Установените по делото факти не дават основание да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Що се отнася до тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решение на СЕС № С-465/07, цитираното в него изисква да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самият факт на присъствието си на територията на държавата, се излага на реална опасност от посочените заплахи. Съдът е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в Ирак. Въз основа на приложените справки за положението в Ирак съдът е мотивирал, че към момента обстановката не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд предвид представената официална справка на Държавната агенция за бежанците за обстановката в Ирак вх. № 5145 от 18.10.2011 г. В нея е посочено, че положението в страната е стабилно и силите за сигурност осигуряват контрол над насилието. Прието е, че съществува риск от терористични атаки, но те са спорадични актове на насилие. Освен това решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложените материално-правни норми. Съдът е направил правилна преценка на релевантните за спора обстоятелства и е извел законосъобразен правен извод за липса на основания за отмяна на оспорения пред него административен акт. Правилно съдът е приел, че по делото не са налице доказателства, обосноваващи наличието на предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца - молител. Доказателствата по делото не сочат наличие на съществуваща реална опасност по отношение на молителя от тежки посегателства, произтичащи от обстановката в Ирак. Оценката на ситуацията в родината на молителя, както се посочи по-горе в мотивите, не може да бъде определена като достигнала границите на въоръжен конфликт, който да обоснове риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изложените от чужденеца основания за предоставяне на закрила не установяват предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Случилото се с брат му е нечовешко отнасяне, но не се доказва такава вероятност за опасност по отношение на жалбоподателя. След случилото се той е останал да живее в Багдат и липсват данни, че по отношение на него е предприето насилие. Затова следва да се приеме, че установената фактическа обстановка правилно е преценена от първоинстанционния съд и не дава основание де се счита, че жалбоподателят е бил принуден да замине от Ирак поради реална опасност лично за него. Видно от протокола за проведено интервю УП4527/19.10.2010 г. той е напуснал Ирак легално с виза и паспорт за Турция. Поради това правилно е прието, че по отношение на чужденеца не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Като е приел, че обжалваното решение е законосъобразно, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,