Решение № 13366 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7379/2014 г.

Решение № 13366 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7379/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Хасково срещу решение № 66 от 29.04.2014 г. по адм. дело № 56/2014 г. на Административен съд - гр. Хасково.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Хасково е отменил заповед № Х11135 от 28.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Социално подпомагане" Хасково, потвърдена с решение № 94АА-4 от 12.02.2014 г. на и. д. Директор на РДСП - област Хасково и е върнал делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Хасково за произнасяне в законния срок по молба - декларация вх. № Х1-1-135 от 23.01.2014 г. на Адифе Мехмедова Алиева от гр. Хасково. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая е налице инцидентно възникнала потребност от здравен характер, с която Адифе Мехмедова Алиева не може да се справи нито сама, нито с подкрепата на близките си.

Решението е правилно по своя резултат, но изразеното в него становище, че "по делото към този момент е безспорно установен фактът, че в един конкретен момент за Адифе Алиева възниква внезапна нужда от медикаментозно лечение на ново установено психично заболяване", не се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, поради следните съображения:

Една от целите на Закона за социално подпомагане (ЗСП) е укрепването и развитието на обществената солидарност в трудни житейски ситуации - чл. 1, ал. 2, т. 2. Всяко лице и семейство може да изпадне в трудна житейска ситуация поради инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови и други жизненоважни потребности. Затова в тези случаи законодателят не е въвел изискване за минимален доход и това е едно от изключенията на правилото по чл. 2, ал. 3 ЗСП, според което право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Според чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Инцидентно (внезапно) възникнала здравна или друга жизнено важна потребност е релевантното обстоятелство, пораждащо право на социална помощ, но при възприетото в съдебната практика условие лицето да се намира в невъзможност да удовлетвори тази потребност със свои доходи от труд, имущество или издръжка от лице по чл. 140 от Семейния кодекс.

От данните по делото е видно, че Адифе Мехмедова Алиева е на 50 години, но не работи и не е регистрирана в местното бюро по труда като лице, което търси работа, "заради заболяванията си" (според социалния доклад) "паническо разстройство, неуточнена нетоксична гуша, други алергични ринити" (според удостоверение № 77 от 23.01.2014 г. на д-р Светла Иванова). Живее под наем в общинско жилище заедно с 27-годишната си дъщеря, за която няма данни дали получава доходи от труд или имущество. С молба-декларация вх. № Х1-1-135 от 23.01.2014 г. Адифе Мехмедова Алиева е поискала да й бъде отпусната еднократна социална помощ за "частично или напълно заплащани от НЗОК лекарства". Нито Адифе Мехмедова Алиева, нито социалният работник, изготвил социалния доклад, нито Хасковският административен съд са уточнили за какви лекарства е поискана помощта, а в преписката на ДСП се намира заверено от ДСП ксероксно фотокопие на амбулаторен лист № 001034 от 28.10.2013 г., в чиято графа "Терапия" са вписани Chlorprothixen 15 mg и Escitil 10 mg.

По молбата - декларация на Адифе Мехмедова Алиева е изготвен социален доклад без номер с дата 27.01.2014 г., в който, освен изложените в предходния абзац обстоятелства, е посочено още, че:

• молителката не желае да бъде подпомагана месечно, поради ниския размер на помощта и (поради задължението за) полагане на обществено полезен труд;

• пътува до Турция, извършва търговия с промишлени стоки и по този начин се издържа;

• няма нужда от предоставяне на социални услуги.

Въз основа на тези данни и при пълна липса на обсъждане на здравословното състояние на молителката, кое е инцидентно възникналото заболяване или внезапно обострената хронична болест, обусловили нуждата й от лекарства, какви лекарства са необходими, каква е тяхната цена и защо, въпреки пътуванията до Турция и търговията с внесени от там стоки, молителката няма средства да заплати необходимите й лекарства, социалният доклад завършва с предложението: "Предлагаме отказ на еднократна помощ поради липса на инцидентно възникнала потребност от здравен или друг характер".

Очевидно е, че този социален доклад, макар че по съдържание формално отговаря на изискването по чл. 27, ал. 6 ППЗСП, не дава отговор на съществените в случая въпроси - кое е заболяването, представляващо жизнено важна потребност по смисъла на чл. 16, ал. 1 ППЗСП; остро (акутно) или хронично е то и ако е хронично има ли внезапно обостряне, което не е могло да се предвиди; от какви лекарства се нуждае молителката и за какъв период от време.

Справка в аптечни информационни сайтове показва, че една опаковка Chlorprothixen 15 mg е на цена около 3,20 лв., а една опаковка Escitil 10 mg - около 11 лв. За човек без доходи тази цена несъмнено е значителна.

Друга справка (в медицинската литература) показва, че основното заболяване на молителката - паническо разстройство (в миналото наричано "страхова невроза") - е най-честото тревожно разстройство, чийто основни симптоми са т. нар. пристъпи на паника, които възникват неочаквано, без конкретен повод, изразяват се в преживяване на интензивна тревожност и страх се случват на съвсем произволни места.

Не по-малко съществени са и въпросите дали Адифе Мехмедова Алиева е несъмнено нуждаеща се от социално подпомагане или без уважителни причини не желае да работи и дали наистина често пътува до Турция и кой финансира пътуванията й.

Отговори на всичките тези въпроси трябва да бъдат дадени с подробно мотивиран социален доклад, изготвен въз основа на задълбочена социална анкета. Затова като е отменил оспорения от Адифе Мехмедова Алиева отказ и е върнал преписката на директора на ДСП, който да реши по същество въпроса следва ли да бъде отпусната исканата еднократна помощ за закупуване на лекарства, Административен съд - гр. Хасково е постановил правилно по своя резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. За тълкуването и прилагането на чл. 16 ППЗСП административният орган следва да съобрази мотивите на настоящето решение.

Водим от изложените мотиви върховният административен съд, шесто отделение,