Решение № 514 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8426/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Е. Б. , в качеството й на майка и законен представител на малолетния й син- К. К. Г., чрез процесуален представител -адв. Петкова, срещу Решение 11352/09.07.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 3667/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. К. Г., подадена чрез законния му представител, срещу Заповед 322/25.03.2024 г. на директора на [наименование]. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно излага съображения в подкрепа на становището си, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал. Сочи, че съдът неправилно е приел, че оспорваната заповед е мотивирана, като твърди, че същата е немотивирана липсва изложение на фактическите обстоятелства, обосновали налагането на санкция. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което Заповед 322/25.03.2024 г. на директора на [наименование] да се отмени. Претендира разноски. Ответникът по касация Директора на [наименование] , чрез адв. Петков оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед 322/25.03.2024 г. на директора на [наименование] -София , с която на основание чл. 203, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и чл. 19,ал.2,т.17 от Наредба 12 от 01.09.2016 г. за статута на професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗПУО, чл. 204,ал.1 ,т.3,9 и 10 от Правилника за дейността на училището, по предложение на класен ръководител на К. К. Г. ученик в [наименование] -клас е наложена санкция "Преместване в друга паралелка на същото училище" в [наименование]- за непрекъснато нарушаване на дисциплината в учебните часове . За да отхвърли жалбата решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма и съдържа подробни мотиви, при спазване на предвидената в закона процедура, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които влияят пряко върху волята на административния орган или ограничават правото на защита на засегнатото лице, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и неговата цел. Решението е валидно, допустимо , но неправилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Решението не съответства на материалния закон. Правилно решаващият съд е посочил, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без обаче да констатира, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Изрично, в закона за предучилищното и училищно образование/ЗПУО/, а именно чл.199 от същия , се сочи, че предвидените в закона санкции за неизпълнение на задълженията на учениците се налагат след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение. В случая по делото липсват каквито и да е доказателства , че преди налагане санкцията на ученика са предприети механизми за въздействие върху поведението му, същите са недостатъчни или изчерпани, което обуславя вземане на сочената санкция преместване в друга паралелка на същото училище / втора по тежест, след забележка/. Също така в чл.203 ,ал. 1 с. закон е предвидено, че санкцията преместване в друга паралелка в същото училище , се налага със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител. В случая такова предложение не е отправяно. Устно направеното предложение , отразено в протокола на заседанието на Педагогическия съвет от 21.03.2024 година не отговаря на изискванията за форма и съдържание и не може да послужи за основание за издаване на оспорената заповед за санкциониране на ученика. Ето защо решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора и направеното искане ответника следва да заплати на касатора разноските за двете инстанции, по приложен списък, в размер на 1 280 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение