Решение № 6040 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2008 г.

Решение № 6040 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по искане на кмета на община Варна за отмяна на влязло в сила решение на Окръжен съд - Варна № 306 от 29.04.2008 г. постановено по административно дело № 1373 по описа за 2005 г. В искането се релевират доводи за нарушаване правото на участие на страната в производството по делото в нарушение на съдопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Като правно основание се сочи и разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява. В писмено становище ответниците по искането за отмяна - оспорват основателността на същото. Твърдят, че възраженията, наведени в искането касаят основанията за касиране на решението и не са налице основанията за отмяна. С оглед наведените в искането фактически и правни основания и събраните по делото доказателства, Върховен административен съд, трето отделение, в настоящия си състав намира искането за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд - Варна за допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна, участваща в проведеното пред съда производство по чл. 27 от ЗОбС, вр. чл. 33 и чл. 37 от Закона за административното производство (отменен) в качеството на ответник по жалбата. Разгледана по същество искането е основателно. Производството пред Окръжен съд - Варна е било образувано по съединените на основание чл. 123 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 45 от ЗАП за съвместно разглеждане за постановяване на общо решение по тях жалби на Веселин Неделчев Димов и Петранка Тодорова Неделчева, двамата от гр. Варна, против заповед № 1899 от 2.08.2005 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за общинска собственост и въз основа на решение на Общински съвет - Варна е постановено отчуждаване на съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Варна - поземлен имот № 966, в кв. 57 "Б", 25 подрайон по плана на гр. Варна, представляващ сграда от два реални дяла и дворно място с площ от 142 кв. м. на административен адрес гр. Варна, ул. "Ружа" № 3 А. В жалбата на Веселин Неделчев Димов заповедта се оспорва като нищожна, иска се отмяната й поради материална незаконосъобразност. Алтернативно се оспорва размера на определеното от общината обезщетение, като се иска изменението му в посока увеличение и съобразяването му с реалните пазарни цени на недвижимите имоти. В жалбата на Петранка Тодорова Неделчева се оспорва единствено размерът на определеното обезщетение. С решението си, постановено общо по двете жалби, съдът е изменил размера на определеното от община Варна обезщетение за имота, предмет на отчуждаване съобразно дяловете на двамата съсобственици, като го е увеличил от 108 664 лв. общо за двамата на 468 800 лв. също така общо за двамата жалбоподатели. Този резултат съдът е постановил, след като е приел, че жалбите са били процесуално допустими, обжалваната заповед е валиден индивидуален административен акт, но е незаконосъобразен относно размера на определеното обезщетение. Изводи за материалната й законосъобразност, т. е. съобразяването й с влязъл в сила подробен устройствен план няма. Изводите си съдът е направил въз основа на изслушаната и приета по делото съдебно - техническа експертиза, назначена по искане на жалбоподателите. Същата е била изготвена в обем от 9 броя страници и 12 броя приложения и депозирана в деловодството на Окръжен съд - Варна на 3.04.2008 г., т. е в срока по чл. 157 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗАП (отм). Липсват доказателства, препис от същата да е била връчен на ответната по делото страна - кмет на община Варна, след постъпване на заключението в съда. Видно от съдебния протокол от проведеното на 11.04.2008 съдебно заседание, препис от експертизата е бил връчен едва в съдебното заседание от съда непосредствено преди разпита на вещото лице, след което заключението е било прието като доказателство. В същото съдебно заседание е приключено събирането на доказателствата и е даден ход на делото по същество. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗОбС решението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Въпреки формалното спазване на срока по чл. 157 от ГПК, съдът не е предоставил на ответника възможност за запознаване с това доказателствено средство, въз основа на което изцяло е изградил правните си изводи и с което изцяло е обосновал съдебния си акт. Като е пристъпил към разпит на вещото лице и приемане на заключението, без да е предоставил на ответника възможност за запознаване с него, още повече, че големият обем на заключението и приложенията към него налагат това, съдът е нарушил правилото на чл. 4, ал. 2 от ГПК и не е осигурил равна възможност на страните за обсъждане и събиране на доказателства в процеса. Налице е основание за отмяна на съдебното решение по чл. 239, т. 5, поради което съдебното решение на това основание следва да се отмени. Соченото като правно основание за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК не е налице. Неистинност на заключението на вещото лице, върху което е основан съдебният акт в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК се установява по съдебен ред - случая с влязло в сила решение на съд. Въпреки това, при наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, искането, направено от кмета на община Варна следва да се уважи. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение