Решение № 16564 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12053/2019 г.

Решение № 16564 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12053/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Община долна Митрополия за отмяна на влязлото в сила решение № 6717 от 07.05.2019 г., постановено по адм. д. № 9606/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Молителят твърди, че посоченото решение противоречи на определение № 14643 от 30.11.2017 г. постановено по адм. д. № 12693/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Главният директор на Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 не изразява становище по искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно като съображенията за това са следните: Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 4 от АПК, съгласно което актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С влязлото в сила решение № 6717 от 07.05.2019 г., постановено по адм. д. № 9606/2018 г., (чиято отмяна се иска) касационната инстанция обезсилва решение № 278 от 12.06.2018 г., постановено по административно дело № 586/2017 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново и прекратява производството по делото. С определение № 14643 от 30.11.2017 г. постановено по адм. д. № 12693/2017 г. по описа на Върховния административен съд е отменено определение № 336 от 13.09.2017 г., постановено по адм. д. № 586/2017 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново и делото е върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия. За да е основателно направеното искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице пълно тъждество по предмет и страни между противоречащите си съдебни решения. В конкретния случай липсват такива противоречащи си решения. Самият искател посочва, че атакуваното от него решение противоречи на определение, докато основанието за отмяна в поддържаната хипотеза по чл. 239, т. 4 АПК се отнася само за съдебни решения, но не и за определения и разпореждания. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването по един и същ правен спор на две съдебни решения с различно съдържание, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Такава сила имат влезлите в сила решения на съдилищата, с които материалноправният спор е решен по същество. Влезлите в сила определения на съда и когато преграждат развитието на делото не разрешават материалноправен спор, а засягат процесуални въпроси, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Според молителя при постановяване на решението си Върховният административен съд не се е съобразил с мотивите на определението, постановено от същия съд. Това обстоятелство обаче не е основание за отмяна на някой от постановените актове, тъй като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо по аргумент от чл. 172а АПК. Налице е и друго обстоятелство, изключващо приложението на посоченото основание за отмяна – твърдяното противоречие е между съдебни актове в рамките на едно и също производство. С оглед на изложеното Върховния административен съд, петчленен състав, намира, че не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК за отмяната на влязлото в сила решение, постановено по адм. д. № 9606/2018 г. по описа на Върховния административен съд, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Разноски на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени. По делото е приложен само списък на разноските, но не е приложено становище, нито е осъществено процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховния административен съд, петчленен състав,