Решение № 14299 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9080/2016 г.

Решение № 14299 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9080/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. /ГДИН/, подадена чрез юриск. Дойчинова, срещу решение № 128/23.06.2016 г. по адм. дело № 316/2014 г. по описа на Административния съд - гр. К.. В касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" се оспорва решението в осъдителните му части и се излагат доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът неправилно и формално е приложил разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), и е направил необосновани изводи. Претендираните неимуществени вреди от Б. М. не били доказани, поради което се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковата молба като неоснователна. Поддържат се доводи, че съдът при постановяване на решението си не се е съобразил, че дейността на администрацията в едно пенитенциарно заведение не е типичната административна дейност, тъй като функцията й е свързана с изпълнението и прилагането на специфичните норми, регламентиращи наказателно-изпълнителна дейност. В този смисъл и на практика, в действията на затворническата администрация, обективно се съдържат властнически елементи, но те не са типичната дейност на администрация по смисъла на АПК. Счита се, че използването на помощни средства по време на свиждане на ищеца с негови близки неправилно е прието от съда като ограничаване на правото му на свиждане.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Б. Н. М. не се представлява и не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от Б. Н. М., изтърпяващ наказание "доживотен затвор, без право на замяна" в Затвора - гр. Б. дол, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието ведно с претенция за лихви за забава върху главницата, както следва:

1. иск за присъждане на обезщетение от 3 000 лв. за неимуществени вреди - негативни емоционални състояния като чувство на безсилие, безпомощност, незащитеност, физическа болка, унижено човешко достойнство и страх от системно нарушение на минималните му права, гарантирани от закон - причинени от охлузване на ляво ахилесово сухожилие от неправилно използване на помощни средства /белезници на ръцете и краката и осигурителен колан на кръста:/ на 28.08.2010 г. при конвоирането му от килията до мястото на свиждане, извършено от служители в Затвора в гр. Б. дол. Вредите са претендирани за периода 28.08.2010 г. - 04.-09.2010 г. /виж писмено уточнение на иска на л. 47/.

1. за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв. за неимуществени вреди /посочени по-горе/, причинени от охлузване на двете ахилесови сухожилия, от неправилно използване на помощни средства /белезници и колан/ на 12.09.2010 г., при конвоирането му от килията до мястото на свиждане, извършено от служители на Затвора - гр. Б. дол, които вреди се претендират за периода 12.09.2010 г. - 19.09.2010 г.;

1. за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лв. за неимуществени вреди /посочени по-горе/, причинени от зачервявания на местата на белезниците и по-късно появила се синина на костта на левия крак с размер около 2/3 см. на около четири пръста нагоре от ставата на глезена, резултат от неправилно използване на помощни средства на 24.03.2012 г., при конвоирането му от килията до мястото на свиждане, извършено от служители на Затвора - гр. Б. дол, които вреди се претендират за периода 24.03.2012 г. - 31.03.2012 г.;

1. заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /посочени по-горе/ в размер на 60 000 лв. - по 3 000 лв. за неоснователно използване на белезници и по 1000 лв. за неоснователно ползване на прекалено стегнат осигурителен колан по време на 15 бр. - свиждания през периода 23.10.2010 г. - 12.06.2011 г. от служители на затвора. Датите на свижданията са 23.10.2010 г., 14.11.2010 г., 27.11.2010 г, 12.12.2010 г., 25.12.2010 г., 09.01.2011 г., 22.01.2011 г., 13.02.2011 г., 26.02.2011 г., 13.03.2011 г., 26.03.2011 г., 10.04.2011 г., 23.04.2011 г., 08.05.2011 г. и 28.05.2011 г.;

1. за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди /посочени по-горе/ от неоснователно използване на помощни средства /белезници и колан/ за водене на ищеца навсякъде в Затвора от затворнически служители през периода 12.08.2010 г. - 01.09.2012 г.

Претендирани са и законни лихви върху сумите по исковете, считано за първите три иска от датата на настъпване на травматичните увреждания, за четвъртия иск от датата на всяко едно свиждане и за петия - от началната дата на периода, до окончателното изплащане.

С обжалваното решение Административният съд - К., е приел частично основателни първите четири иска и е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Б. Н. М. обезщетение, както следва: 200 лв./общо/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправилно ползване от служители на затвора на помощни средства /белезници и колан/, по време на 14 броя свиждания в дните на 23.10.2010 г., 14.11.2010 г. и 27.11.2010 г., 12.12.2010 г., 25.12.2010 г., 9.01.2011 г., 22.01.2011 г., 26.02.2011 г., 13.03.2011 г., 26.03.2011 г., 10.04.2011 г., 23.04.2011 г., 8.05.2011 г. и 28.05.2011 г., при конвоиране на Манолов от килията до мястото на свиждане, ведно с лихва за забава считано от датата на всяко свиждане. Отхвърлил е иска в частта до 3000 лева и е оставил без разглеждане исковете за неимуществени вреди за дата 13.02.2011 г., и е прекратил производството в тази му част.

Съдът присъдил и обезщетение от 1 000 лв. за неимуществени вреди от неоснователно ползване от служители на Затвора - гр. Б. дол, през периода 02.04.2011 г. - 01.09.2012 г., на помощни средства /белезници на ръцете и краката и колан на кръста/, по време на конвоиране на Манолов навсякъде в затвора извън "зоната за повишена сигурност", ведно с лихва за забава в размер на законната лихва считано от 01.09.2012 г. - отхвърлен е иска до 10 000 лева като неоснователен. С решението е отхвърлен иска за дата 28.08.2010 г., 12.09.2010 г., 24.03.2012 г., 23.04.2011 г. Оставен е без разглеждане, и е прекратено производството по отношение на предявените искове за следните периоди: 23.10.2010 г., 14.11.2010 г., 27.11.2010 г., 12.12.2010 г., 25.12.2010 г., 09.01.2011 г, . 22.01.2011 г., 13.02.2011 г., 26.02.2011 г., 13.03.2011 г., 26.03.2011 г., . 10.04.2011 г., . 08.05.2011 г., и 28.05.2011 г.

За да постанови този резултат, съдът приел, по изложени общи мотиви, по дати и периоди, цитирани по-горе, че не са били налице предпоставките на чл. 114, ал. 1, чл. 112, ал. 1, чл. 113 и чл. 115, ал. 1 от ЗИНЗС, за използване на помощни средства. Неправомерните действия на служителите от затворническата администрация са причинили на ищеца болки и страдания. Съдът приел, че действията на затворническата администрация по конвоирането на ищеца навсякъде в затвора "извън зоната за повишена сигурност" с поставени помощни средства, за разглеждания период от време са извършвани без да се съобразяват законовите критерии за преценка на необходимостта от ползването им, и то при изключение, ако законоустановените цели не биха могли да се постигнат с друг предвиден в правния ред начин.

Установено е при направения преглед на нормативната база, че използването на помощни средства е изключение и е насочено към постигане на ред и дисциплина в местата за лишаване от свобода, и следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед личността на съответното лице, извършени от него дисциплинарни постъпки в затвора или при опасност от извършване на такива

Решението е правилно.

Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, относно характера на действията на служителите на затворническата администрация, които правилно са преценени като действия на административен орган, допуснати при изпълнение на служебните му задължения. Според т. 8 на Тълкувателно постановление № 2 по ТД № 2/2014 г. на ОС ВКС и ВАС, специализираните органи "затворническата администрация" по изпълнение на наказанията са административни органи и осъществяват дейността си в изпълнение на предвидените в закона провомощия, и затова техните актове са актове по изпълнение на административна дейност. С така прието постановление се разреши спорния въпрос по кой ред следва да се разглеждат претенциите за вреди, т. е. от административните съдилища и по реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 128, ал. 1 т 5 АПК. В тази връзка доводите на касатора, че в конкретния случай не е налице административна дейност, осъществявана от затворническата администрация при изпълнение на наказанията, се явяват неоснователни.

Касационната инстанция споделя изложените от административният съд мотиви за основателността на исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправилно използване на помощни средства по време на свиждане.

Съгласно чл. 112 и сл. на ЗИНЗС, при изпълнение на служебните си задължения, държавните служители от местата за лишаване от свобода, могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. Законът дава право на служителите, да ползват помощни средства по своя преценка и при съобразяване с обстоятелствата по чл. 115, ал. 1 от закона - конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя. Определящото за действията на затворническата администрация за всеки конкретен случай е както присъдата, която изтърпява ищеца по делото - доживотна присъда без право на замяна при определен специален режим на изтърпяването й, така и неговото поведение и характерови особености. Определящо за тази преценка би била и конкретната обстановка в затвора. Наложените наказания и определеният режим на изтърпяването им, определят високата обществена опасност на ищеца и засилени мерки за неговата охрана. В този смисъл е възможно тези мерки да породят у него болки и страдания, чувства на унижение и срам, но ако са продиктувани от конкретната обстановка в затвора и необходимостта да се осигурят редът и сигурността при провеждането на свижданията, те биха били оправдани и следва да бъдат понесени от затворника. Ето защо за основателността на исковите претенции на Манолов е от значение да се установи причината, поради която са използвани помощни средства, спрямо ищеца за процесните периоди. Безспорно е, че ищецът е осъден за тежки престъпления на тежко наказание, но това не освобождава администрацията на затвора да преценява, в кои случаи е наложително да се използват такива помощни средства и в какъв обем да се използват, без това да причинява физическа или психическа болка на лицето.

Подробният анализ на всички доказателства по делото установява, че служители на ГДИН, не познават нормативната уредба уреждаща необходимостта от използване на помощни средства. Установено е, че такива са ползвани и при свижданията на Манолов с неговите близки, без да е правена преценка в кои случаи е необходимо да се ползват, доколко е необходимо и в какъв обем. По делото са събрани доказателства, и е установен механизма на причиняване на нараняванията, като е установено, че Манолов е възразявал, че помощните средства не са поставени правилно и го нараняват. Медицинските бележки за охлузвания на сухожилията на крайниците, респ. синини по тях, ведно със гласните доказателства могат да обосновават основателност на претенцията, и съдът е установил както механизма на причиняването им, така и причинна връзка между увреждането и виновното поведение на служителите на затворническата администрация. Показанията на свидетелите доказват оплаквания на Манолов, че при поставяне белезниците го стягат и го нараняват, но липсват данни служителите, да са проверили оплакванията на ответника, и да са извършили действия по ползването на помощните средства по начин, без да причиняват увреждане на ищеца.

Мотивираният извод на съда е за наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и вследствие на това възникване, правото на обезщетение за причинени на Б. Н. М. неимуществени вреди от неоснователно прилагане на помощни средства, по време на проведени свижданията - обезщетение по 200 лева за всяко от преведените свиждания ведно със съответната лихва от момента на причиняване на вредата, и от конвоирането му навсякъде в затвора - Бобов дол с белезници и колан извън "зоната за повишена сигурност" за периода 02.04.2011 г. до 01.09.2012 г. - обезщетение от1000 лв., ведно със съответната лихва считано от 01.09.2012 г. Обосновано и с подробни мотиви, съдът правилно е отхвърлил изброените по-горе в мотивите останали претенции на Б. М.. Изводите, които съдът е направил и напълно се споделят, както и мотивите към решението на съда и не е необходимо да се повтарят от настоящата съдебна инстанция. Освен това, съдът при постановяване на решението се е съобразил със задължителните указания на ВАС, дадени в решение № 13790-18.11.2014 г. по к. д. о № 3110/2014 г. на ВАС.

При разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

С оглед гореизложеното, решението на първоинстанционният съд, следва да се остави в сила, поради липса на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,