Решение № 12769 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2017 г.

Решение № 12769 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 7478/14.06.2017 г. по адм. д. № 1282/2016 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, с което e отменена негова заповед № 8121К-5250/22.12.2015 г., с която на К. Л. Б. е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон е и е необосновано. Иска неговата отмяна. Ответникът по касационна жалба - К. Л. Б. от гр. И., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. От фактическа страна е установено от първоинстанционния състав на ВАС, че дисциплинарното производство срещу служителя е образувано по повод извършена проверка, във връзка с постъпили данни за осъществени неправомерни деяния от служители от ОДМВР - С., съдържащи се в докладна записка рег. № 517з-10352/26.06.2015 г. по описа на МВР и сигнал рег. № 489702-1724/24.06.2015 г. на МВР и сигнал рег. № 489702-1940/14.07.2015 г. на МВР, приключила със справка рег. № 8121р-34468/16.09.2015 г. от назначена комисия от министъра на вътрешните работи. С приключване на дисциплинарното производство е направено предложение на Балджийски да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Със заповед № 8121К-5250/22.12.2015 г. министърът на вътрешните работи е наложил на Балджийски дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", с която служителят е запознат на 28.12.1015 г. За отмени обжалвания административен акт съдът е изложил съображения за нарушение на формата и материалния закон при издаването на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Решението е правилно. Доводите на касатора за липса на констатираното от съда нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, са неоснователни. В касационната жалба се сочи, че реквизитите на чл. 210, аб. 1 от ЗМВР са били посочени: за място на извършване на дисциплинарното нарушение е посочено РУ - И.; времето на извършване на нарушението - от 1.01.2015 до 16.09.2015 г., обстоятелства пир които е извършено нарушението - при изпълнение на служебните задължения на служителя. Настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционния състав на ВАС, че в административния акт не са описани фактическите обстоятелства - действия или бездействия на дисциплинарно наказаното лице, които осъществяват съставите на твърдяните нарушения на служебните задължения. Подобно формално посочване на реквизитите не може да се счита за спазване на изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй с цитираната разпоредба се цели да се даде максимално обективно описание на обстоятелствата, довели до негативно засягане на правната сфера на адресата на акта, каквото е налагането на дисциплинарно наказание, както и спазване на принципа на истинност, прогласен с чл. 7 на АПК, съгласно който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Цитираната справка с рег. № 8121р-34468/16.09.2015 г. на дирекция "Инспекторат" не може да послужи за мотиви на обжалваната заповед. В същата, както и в останалите приобщени материали, отново не се конкретизирани по вид, място, условия при които са извършени нарушенията за да се приеме, че представляват мотиви на административния акт. Освен това същата изхожда от друг орган, различен от дисциплинарно наказващият, поради което не е налице хипотезата на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, когато друг изходящ от издателя на акта документ може да съдържа мотивите му. От съдържанието на заповедта се установява, че наказанието на Б. е наложено за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че за времето от 1.01.2015 г. до 16.09.2015 г. в качеството си на разследващ полицай в РУП И. е извършил три нарушения на служебните си задължения, които са квалифицирани като "системни нарушения" по смисъла на т. 22 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗМВР. Нарушенията са подведени като такива по чл. 204, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР. Липсата на отразени фактически действия или бездействия, извършени от служителя, както и формалното посочване на конкретни нарушени разпоредби на нормативни текстове е довело до законосъобразната преценка на първоинстанционния състав на ВАС, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради невъзможност да се обвържат цитираните текстове с конкретни нарушения, извършени от служителя. Правилно съдът е съобразил, че липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от дисциплинарнонаказващия орган задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. В полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК в размер на 500 (петстотин) лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия