Решение № 13136 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2015 г.

Решение № 13136 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" против решение № 5180 от 20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4262/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - К. Т. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отменя заповед № 11938з-604/01.04.2015 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е постановен отказ за снемане на полицейска регистрация на К. Т. С., извършена от 09 РУП - СДВР. За да постанови този резултат, съдът приема, че реабилитацията е основание за заличаване на полицейската регистрация, поради което прави извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Незаконосъобразни са изводите на съда, че изброяването на предпоставките за заличаване на полицейската регистрация в чл. 68, ал. 6 Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) не е лимитативно и реабилитацията е основание за заличаване на полицейската регистрация, като на настоящия съдебен състав е известна цитираната в решението съдебна практика. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че К. С. има извършена полицейска регистрация в 09 РУП - СДВР за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е признат за виновен и му е наложено наказание "пробация" и същият е реабилитиран по право. Основният спорен въпрос по делото е дали настъпилата реабилитация е основание за снемане на полицейската регистрация. Настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващо установената съдебна практика по повод правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено с влязла в сила присъда. В тази практика Върховният административен съд приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР (отм.), респ. чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по право или така наречената абсолютна реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за снемане на полицейската регистрация не е предвидено в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, поради което и изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен. Съгласно чл. 27 ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни по чл. 159 от ЗМВР (отм.) да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразени множество обстоятелства, включително и реабилитация, и правомощието по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР (отм.) респ. чл. 68, ал. 6 ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените обществено значими цели. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят съобразява баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не предвижда реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. В този смисъл позоваването на съда на практика на ЕСПЧ, е неоснователно, а както и самият съдебен състав посочва е, че делото е относимо за лица, които са обвинени, но не и осъдени, какъвто не е настоящия случай. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Разпоредбата на чл. 24 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост регламентира начина на унищожаване на бюлетините за съдимост, но не и личните данни, които се съдържат в тях. И в тази сфера на регулация на обработването на личните данни на физическите лица реабилитацията не е възприета като основание за заличаването им. От изложеното следва, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон, поради което обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови други решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,