Решение № 480 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12391/2015 г.

15.04.2015 г. на кмета на район "Връбница" на Столична община, издаден по искане с вх. № КО-92 № № -12/07.04.2015 г. като преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е определен 7-дневен срок за издаване на удостоверение за наследници на С. Т. Я. по искането на банката. Със същото решение е осъдена Столична община да заплати на "Банка ДСК" ЕАД разноски по делото в размер на 300 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил, че административното производство е започнало по искане на банката, в което тя е посочила като правно основание чл. 106, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Поискано е издаване на удостоверение за наследници на починал кредитополучател за защита на правата на банката в качеството й на кредитор за индивидуализация на задължените лица. Съдът е установил, че кметът на район "Връбница" е отказал с мотива, че според становище на КЗЛД, удостоверението за наследници би могло да се издаде след съдебно удостоверение по чл. 186 ГПК, каквото в случая липсвало. Съдът е квалифицирал оспореното писмо на кмета на район"Връбница" като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Съдът е обосновал правото на жалба по съдебен ред с разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК и чл. 107 ЗГР. Съдът е преценил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, позовавайки сe на чл. 4, ал. 3 ЗГР и чл. 35, ал. 1 и 3 от същия закон, както и на чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Приел е, че актът е издаден в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че редът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН е уреден в чл. 106, ал. 1 ЗГР. Съдът е изходил от причините поради които се иска издаване на удостоверението за наследници, приемайки че административният орган неправилно е поискал съдебно удостоверение, за да издаде искането удостоверение за наследници. Съдът е посочил, че такова съдебно удостоверение може да се издаде в рамките на висящо исково производство, насочено срещу наследниците на починалия длъжник, които първо обаче следва да се индивидуализират за целите на заповедното производство. Съдът е преценил като ирелевантно за спора становището на КЗЛД, описано в акт, представен по делото, посочвайки, че то е във връзка с друго искане и е издадено при друга фактическа обстановка. Съдът е преценил, че банката е доказала интереса си от исканото удостоверение, а специалните правила, регламентиращи банковата дейност и регистрацията на банката като администратор на лични данни в достатъчна степен регламентират защитата им. Настоящият съдебен състав преценява, че решението на съда е неправилно. Видно от молбата, с която е инициирано административното производство е, че с нея "БАНКА ДСК" ЕАД е поискала издаване на удостоверение за наследници на С. Т. Я. на осн. чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. като същевремено се е позовала и на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР. Кръгът на лицата, които могат да искат издаване на удостоверения по реда на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., издадена от министъра на МРРБ е очертан в чл. 5, ал. 1 и 2 от същата наредба. Безспорно е, че банката не е измежду лицата по ал. 1, тя не е и трето лице по смисъла на ал. 2, тъй като не е субект, който разполага с правомощия, каквито са държавните и общински органи, и институциите. След като е извън кръга на лицата, които биха могли да бъдат издадени удостоверения по реда на посочената Наредба, то административният орган законосъобразно е издал отказа. Както се посочи по-горе, в молбата си до кмета на район "Връбница", "Банка ДСК " ЕАД сочи като нейно правно основание и чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация. Тази разпоредба, предвижда обаче друг ред, обслужващ различни цели и приложим при различни предпоставки от реда по Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Посочената наредба установява реда за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, видовете удостоверения и техните образци. Разпоредбата на чл. 106 и сл. от ЗГР установява ред за предоставяне на данни от ЕСГРАОН. В чл. 106, ал. 1 се очертава кръга на лицата, които могат да искат предоставяне на данни от ЕСГРАОН и банката попада измежду тях. Въпреки че в молбата си, с която е инициирала административното производство, банката е посочила като правно основание на искането й, и чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР, тази молба не може да се възприеме като такава, с която се иска предоставяне на данни от ЕСГРАОН. Редът за предоставяне на данни от регистрите е посочен в чл. 141 и сл. от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на ЕСГР, който в случая не е спазен. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че първоинстанционният административен съд недопустимо е преценявал наличието на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР спрямо молба за издаване на удостоверение за наследници. Както се посочи по-горе издаването на удостоверение за наследници и предоставянето на данни от ЕСГРАОН са две различни административни услуги, за всяка от които е налице различаващ се нормативноочертан кръг от лица, които могат да ги получат, отделни процедури и различни предпоставки за получаването им. В конкретния случай, банката е поискала издаване на удостоверение за наследници, което не е имала правото да иска, поради което отказът на административния орган е законосъобразен. Като е стигнал до изводи, различни от направените от настоящия съдебен състав, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това се постанови решение по съществото на жалбата, с което тя се отхвърли.