Решение № 5101 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 889/2009 г.

Решение № 5101 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 889/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение от 5.10.2006 г. по ахд № 1679/2003 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "з" състав, с което е отменен по жалба на "Алекс" ООД, гр. София, данъчен ревизионен акт (ДРА) № 836/22.01.2003 г. на данъчен орган на ДП "Възраждане" при ТДД - гр. София, потвърден с решение на Регионален данъчен директор, гр. София № 641/01.04.2003 г. и вместо това е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 959,81 лв. по доставките на "Ствола - К" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, включително и в частта за разноските и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Алекс" ООД, не взима становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба - допуснато съществено съдопроизводствено нарушение от съда, изразяващо се в несъбиране на доказателства от значение за преценка компетентността на издателя на ДРА. Върховен административен съд, първо "А" отделение като разгледа допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Решението е неправилно - постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че с ДРА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 959,81 лв. по фактури от м. 09. - 11.2001 г. и м. 01.2002 г., издадени от "Ствола - К" ЕООД. Според съда е налице спорната предпоставка по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит - а именно начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Основателно е оплакването на касатора, че от събраните по делото доказателства и доказателствени средства не става ясно дали вещото лице е проверило цялостно счетоводството на доставчика или само описаните от него счетоводни сметки, което е от значение с оглед разпоредбата на 81 ДПК (отм.) - а именно вписванията в счетоводните книги се преценяват с оглед тяхната редовност. Основателно е и твърдението на прокурора, че съдът е нарушил задължението си по чл. 129, ал. 3 от ДПК (отм.) да провери дали ДРА е издаден от материално компетентен орган, като не е изискал цитирания в ДРА на страница 3 данъчен акт за прихващане и връщане (ДАПВ), издаден за ревизирания период, с който са възстановени подлежащи на възстановяване суми по ЗДДС (отм.). Наличието на подобен ДАПВ е от значение при преценка дали ДРА не е нищожен - а именно дали е бил налице влязъл в сила данъчен акт по ЗДДС (отм.) за данъчните периоди, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит и дали съответно ревизията е следвало да бъде възложена по реда на чл. 115 - 116 ДПК (отм.) и издателят на ДРА да бъде определен от регионалния данъчен директор, а не от орган по чл. 68 от ДПК (отм.). Предвид изложеното решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат отстранени описаните по-горе съществени съдопроизводствени нарушения. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение