Решение № 2746 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2017 г.

Решение № 2746 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2017 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията. Образувано е по две жалби, насочени срещу решение № 1133 от 22.12.2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията постановено по преписка №КЗК -528/2015 г., с което е установено, че "Пътнически превози -Силистра" ЕООД, е извършило нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 3 от Закона за защита на конкуренцията, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на комплексно автогарово обслужване на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на гр. Силистра, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством налагането на необосновани цени и прилагането на различни условия за един и същи вид услуга по отношение на различни клиенти, при което те се поставят в неравноправно положение. С точка втора от решението е наложена имуществена санкция на едноличното дружество с ограничена отговорност и с трета точка е постановено прекратяване на нарушението по първа точка. Първата жалба е подадена от "Т. А. Т" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Тутракан и от "ТрансСтар-04"ООД, със седалище и адрес на управление: с. Айдемир. В жалбата са релевирани доводи, че Комисията за защита на конкуренцията неправилно е приела различната цена на автогаровата услуга, която е пречка за явяване на конкурси, тъй като от практиката досега за всяка линия се изисква отделна таблица с цени, както и подробна калкулация на цената. Твърди се, че няма нормативно изискване предлаганата цена да е еднаква или да не се изчислява усреднена себестойност или цена. Излагат се доводи за различие за предлаганата автогарова услуга за курсове от общинската транспортна схема спрямо услугата за курсовете от републиканската и областната схема. Изразяват и несъгласие относно разходите за охрана през нощните часове. Оспорващите страни правят искане за отмяна на обжалваното решение. На 17.11.2017 г. в деловодството на съда е депозирано от дружеството "ТрансСтар-04" ООД, писмо, с което е заявено искане за оттегляне на жалбата срещу оспорваното решение на КЗК. По така направеното искане настоящия съдебен състав на основание чл. 159, т. 8 от АПК, е прекратил производството по делото по отношение на жалбата на "ТрансСтар -04"ООД срещу решението на КЗК, видно от протокол от проведено заседание на 21.11.2017 година. С определение от 18.12.2017 г., дружеството е заличено от списъка на лицата за призоваване. Втората жалба с вх. № 1507/30.01.2017 година е подадена от "Пътнически превози - Силистра" ЕООД, от гр. Силистра, чрез процесуалния представител адв. Г. Дишев. С жалбата са релевирани доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело до непопълване на преписката с необходимите, допустими и относими доказателства, като сочената пряка последица от това нарушение е постановяването на погрешни фактически и правни изводи. Твърди се също, че решението противоречи и на събраните по делото доказателства, същото е необосновано и незаконосъобразно, като постановените в него правни изводи противоречат на закона. Изложено е съображение, че решението е и неизпълнимо. Поради което, се твърди че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушение на административнопроизводствените правила, при непълнота на доказателствата и е необосновано. Оспорващата страна прави искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски за производството пред административния орган и за съдебното производство. Прави се възражение за прекомерност. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, представлявана в производството от юрк. Иванова, в съдебно заседание оспорва жалбата на "Пътнически превози - Силистра"ЕООД. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованата страна сдружение "Национално сдружение на автобусните превозвачи в България", чрез пълномощника си адв. Михова в съдебно заседание оспорва и двете жалби. Моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и необосновани. Прави възражение за прекомерност. В съдебно заседание проведено на 29.01.2019 г., процесуалния представител е представил писмени бележки, като в същите е направено искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително и адвокатски хонорар. Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и от процесуално легитимирани страни, поради което разглеждането им е допустимо. За да се произнесе по същество на жалбите, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намери за установено следното от фактическа страна: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, по искане на сдружение "Национално сдружение на автобусните превозвачи в България", съдържащо твърдения за евентуално извършено нарушение на чл. 21 от ЗЗК от страна на "Пътнически превози - Силистра" ЕООД, с искане за установяване на нарушението и постановяване прекратяването му, както и налагане на предвидените от закона имуществени санкции. Според сдружението, автобусните превозвачи по маршрутни разписания от и до гр. Силистра или маршрутни разписания с междинна спирка в гр. Силистра в изпълнение на задължение, предвидено в Закона за автомобилните превози (ЗАП) и чл. 52, ал. 1 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № ЗЗ/1999 г.) са сключили договори за автогарово обслужване с "Пътнически превози-Силистра" ЕООД. На територията на гр. Силистра има една автогара - "Автогара - Силистра", като същата е собственост и се управлява от "Пътнически превози - Силистра" ЕООД. Въз основа на което в издадените и утвърдени маршрутни разписания от и до град Силистра или с междинна спирка в града, изрично е посочена като начална, крайна и междинна спирка "Автогара-Силистра". Съобразно действащата нормативна уредба, водачите осъществяващи превозите нямат право да използват друга автогара на територията на гр. Силистра, като при неизпълнение на това задължение водачите носят административнонаказателна отговорност, а на превозвачите се налага имуществена санкция по чл. 102 от ЗАП. Сдружението твърди, че "Пътнически превози - Силистра" ЕООД, злоупотребява с господстващото си положение, в което се намира по силата на утвърдените маршрутни разписания и невъзможността на своите клиенти да се възползват от алтернативни автогарови услуги на територията на град Силистра. Според сдружението, съгласно сключените договори с "Пътнически превози - Силистра" ЕООД, цените на автогаровите услуги се определя едностранно от едноличното дружество чрез заповед на представляващите и управляващите дружеството. В тази връзка, на първо място се твърди, че "Пътнически превози - Силистра" ЕООД прилага различни цени за автогарова услуга спрямо превозвачите, изпълняващи маршрутни разписания от републиканската или областната транспортни схеми, и превозвачите, изпълняващи маршрутни разписания от общинската транспорта схема. Като определените цени са необосновани и не отчитат разходите свързани с реализацията на автогаровата услуга, като по този начин поставят превозвачите в неравноправно положение. На второ място, се сочи, че съгласно заповеди, издавани от управителите на едноличното дружество, цената за автогарови услуги се увеличава със 75 % за периода от 22. 00 часа до 05. 00 часа, като това увеличение дискриминира превозвачите, изпълняващи курсовете по маршрутни разписания в този часови диапазон. Комисията за защита на конкуренцията е извършила проучване по подаденото искане при което е идентифицирала страните по спора, определила е съответния пазар, изискала е становища на всички участници в административното производство, събрала е относимите доказателства и е дала възможност за запознаване на страните със същите. С обжалваното решение КЗК е наложила имуществена санкция в размер на 21 185 лв. на "Пътнически превози - Силистра" ЕООД за нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 3 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на комплексно автогарово обслужване на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии) на територията на гр. Силистра, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством налагането на необосновани цени и прилагането на различни условия за един и същи вид услуга по отношение на различните клиенти, при което те се поставят в неравноправно положение. С обжалваното решение е постановено поведенческа мярка - прекратяване на установеното нарушение. За да стигне до този извод, КЗК е преценила наличието на всички кумулативни елементи от състава на чл. 21 от ЗЗК. На първо място КЗК е приела, че дружеството, привлечено като ответна страна в производството, притежава качеството "предприятие" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК и упражнява "стопанска дейност", следователно неговото поведение попада в обхвата на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК. На територията на гр. Силистра има една автогара и тя е собственост на "Пътнически превози - Силистра" ЕООД. По смисъла на конкурентното право всякакъв вид инфраструктура, единствена на територията на съответен продуктов и географски пазар, без използването на която се предоставя възможността за достъп до определен свързан пазар и следователно се препятства възможността за участие на този пазар и за извършване на определен вид стопанска дейност, представлява съществено съоръжение. Въз основа, на което КЗК, е достигнала до извода, че автогара Силистра представлява съществено съоръжение. Като едностранно поведение на предприятието е преценен модела на ценообразуване на услугата по комплексно автогарово обслужване. Моделът на ценообразуване на услугата, прилаган от "Пътнически превози - Силистра" ЕООД, включва следните критерии: вид транспортна мрежа /общинска, областна и републиканска/, брой места на автобуса /до 22 места и над 22 места/ и час на обслужването /по време на дневна/нощна смяна/. Същите са анализирани от КЗК и е установено, че по първия критерии – вида на транспортната мрежа не налага различно ценообразуване; по втория критерии – е установено, че броят места в автобуса представлява своеобразен индикатор на пътникопотока и произтичащите от обслужването разходи и по третия критерии – е прието, че почива на субективно определяне на граници на дневна работна смяна. Като в резултат от практиката на дружеството, изразяващо се в едностранно налагане на необоснована цена чрез избор на неотносими ценообразуващи критерии, предприятието злоупотребява с пазарното си положение с цел да постигне необосновано големи печалби, увреждайки директно автобусните превозвачи и косвено крайните потребители. Антиконкурентният ефект от поведението на ответната страна се състои в засягане на потребителския интерес в широк смисъл и дългосрочен план, които са увредени от невъзможността на автобусните превозвачи да планират дейността си по обслужване на определени линии. Това е така, тъй като с налагането на забранени практики се затруднява участието на превозвачите по възлагане на превози по автобусни линии съгласно Закона за концесиите и Закона за обществените поръчки. Успоредно с това, в резултат от практиката на дружеството, изразяващо се в едностранно налагане на необоснована цена чрез избор на неотносими ценообразуващи критерии, предприятието злоупотребява с пазарното си положение с цел постигане необосновано големи печалби, увреждайки своите контрагенти и косвено крайните потребители, чрез увеличаване на крайната потребителска цена на свързания пазар на автобусен междуградски транспорт. Анализа на поведението на дружество, изразяващо се в налагане на необосновани цени, представлява нарушение на чл. 21, т. 1 от ЗЗК. Прилагането на различни условия за едни и същ вид услуга по отношение на различни клиенти, при което те са поставят в неравноправно положение представлява нарушение по смисъла на чл. 21, т. 3 от ЗЗК За установеното нарушение и при спазване на принципите и изискванията на Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията е определен размера на имуществената санкция на дружеството. При определяне на санкциите са съобразени общия размер на приходите на дружеството от предоставяне на комплексно автогарово обслужване за 2015 година. КЗК съгласно т. 9. 4 от Методиката е квалифицирал нарушението като леко и е определила коефициент за тежестта на нарушението в размер на 2 %. Съгласно т. 9. 5 от Методиката е определен коефициентът на продължителност – 17 и съгласно т. 10 от Методиката, КЗК е приела, че не са налице утежняващи или смекчаващи отговорността обстоятелства. Въз основа на което е определена имуществена санкция в размер на 29 185 лева. В заключение КЗК е съобразила и факта, че поведението, във връзка с което са предявени настоящите твърдения за извършено нарушение от страна на дружеството не е прекратено, то с процесното решение Комисията е постановила и прекратяване на нарушението с цел преустановяване на противоправния му антиконкурентен ефект. В хода на производството по настоящото дело е назначена съдебно- икономическа експертиза, вещото лице е представил своето заключение от което е видно процентното съотношение на стойността на автогаровата услуга /АУ/ към общата стойност на курсовете преди и след изменението, както и други фактори определящи цената на курсовете с посочена себестойност – 91 на сто от цената на курса и печалба, която е 9 на сто от цената на курса. На следващо място експерта е изследвал въпроса за частта от разходите, която се покрива от увеличението на цените на автогаровата услуга за нощните курсове и от реално събраните средства за тези курсове и направеният анализ на преките разходи за предоставяне на услугата за периода 19. 00 часа до 06. 00 часа, както следва: частта от разходите, която се покрива от увеличението на цените на АУ за нощни курсове за 2012 г. – 87. 47 %, за 2013 г. – 87-49 %, за 2014 г. - 84-51 % и за 2015 г. – 78. 10 %. На следващо място вещото лице, в отговор на задача 4 е посочил, че в структурата и себестойността на АУ по отношение на превозвачите от общинската транспортна схема и структурата и себестойността на АУ за превозвачите от областната и републиканска транспортна схема няма разлика. Съгласно елементите на себестойността в тези транспортни схеми показателите в тях като икономически смисъл и съдържание на са различни. Различни са само размерите /сумите/ величините на стойностите по тези показатели. Като единствената отличителна съставна част на себестойността на общинската спрямо областната и републиканската транспортна схема са разходите на осъществяваната нощна охрана на автогарата, която за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. е 16 950 лева. Като процентът на печалба от предоставяне на АУ по областна и републиканската транспортна схема за периода от 2012 до 2015 г. е отрицателна величина, т. е. има загуба. А по отношение на общинската транспортна схема за периода от 2012 г. до 2015 г., само за 2013 г. е 5. 30 на сто. За другите години от периода 2012 до 2015 г. е отрицателна, т. е. загуба. Предвид което вещото лица е заключило, че е налице икономическа обоснованост на увеличението на стойността на АУ и тя се изразява в увеличените разходи за охрана само през нощта. Заключение е прието в съдебно заседание на 29.01.2019 година и не е оспорено от страните по делото. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Установената от КЗК фактическа обстановка, отразена подробно в обжалваното решение, кореспондира изцяло на събраните в хода на административното производство доказателства. КЗК е извършила всестранно, пълно и обективно разследване по случая, в резултат на което са изяснени относимите за спора факти. На страните е осигурена възможност да дадат становища, да предявяват искания, да представят доказателства и се запознават с материалите по преписката. Решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени възраженията на търговското дружество, привлечено като ответник в производството. Същото е издадено и при спазване на административно-производствените правила. Направените от КЗК изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК забранява се поведение на предприятия с монополно или господстващо положение на пазара, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на съответния пазар и по този начин да засегне интересите на потребителите. Систематичният анализ на тази разпоредбата налага извода, че за да бъде реализиран фактическия състав следва да са налице следните кумулативни предпоставки: извършване на стопанска дейност от предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК; наличие на господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК и наличие на предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, което да е в състояние да засегне интересите на потребителите. Не се оспорва, че търговското дружество, привлечено като ответник в производството пред КЗК е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК. По отношение на идентификацията на съответния продуктов пазар правилно е прието, че пазара се определя като такъв по "предоставяне на комплексно автогарово обслужване на превозвачите осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии)". Този вид услуга е свързан с услугата "автобусен междуградски транспорт". При определяне на съответния географски пазар следва да се вземат предвид, че автогаровите услуги, предлагани от автогари, намиращи се в различни населени места, нямат взаимозаменяем характер с оглед на тяхното местоположение и специфично утвърждаване в транспортни схеми като начални, междинни и крайни спирки. Следователно географския пазар на услугата обхваща територията на гр. Силистра. Настоящият съдебен състав, приема, че обективно КЗК е изследвала съответния пазар за осъществяване на състава на нарушението по чл. 21 от ЗЗК, като е идентифицирала участника "Пътнически превози - Силистра" ЕООД в ролята му на собственик и управител на автогара Силистра, определящ условията и цените за ползване на автогаровото съоръжение. Следователно същия е доставчик на комплексно автогарово обслужване, а негови клиенти са дружествата, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници на територията на автогара Силистра, за които тя е начална, междинна или крайна спирка. Преценката на КЗК е в съответствие с § 1, т. 15, б. "а" и "б" от ДР на ЗЗК по отношение "продуктовия пазар" – "предоставяне на комплексно автогарово обслужване на превозвачите, осъществяващи обществен превоз на пътници (с изключение на тези по градските линии)", както и по отношение на "географския пазара" на територията на гр. Силистра, на която Автогара Силистра е единственото техническо инфраструктурно " съществено съоръжение", чрез което се осъществява. Също така е установено наличието и на свързан пазара, между предлагането на услугата и обществената услуга по предлагането на автобусен междуградски транспорт. Въз основа на гореизложеното следва да се приемат за неоснователни доводите на оспорващата страна, относно неправилното определяне на географския и продуктовия пазар. При този анализ на съответния пазар следва да се приеме, че "Пътнически превози - Силистра" ЕООД е предприятие с господстващо положение по дефиницията на чл. 20 от ЗЗК, тъй като на територията на гр. Силистра има една автогара и същата е собственост на дружеството, което експлоатира инфраструктурното съоръжение. Анализа на ценообразуването на комплексното автогарово обслужване, прилаган от привлеченото като ответник дружество, сочи, че подхода, който се използва от дружеството не е съобразен с нормативно установения начин на формиране на цените на предлаганата услуга. Съгласно чл. 53а, ал. 3 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. е предвидено, че собствениците на автогарите задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, престой, за предоставяне на правото на продажба на билети и за извършване на други услуги. Видно от извършеното установяване в оспорвания административен акт е че "Пътнически превози - Силистра" ЕООД, със заповеди взимат решения за ценообразуването, като използват три критерия в модела на ценообразуване, които са - вида транспортна мрежа /общинска, областна и републиканска/, брой места в автобуса /до 22 м. и над 22 м. / и час на обслужването /дневна/нощна смяна/. В решението си Комисията е анализирала всеки един от критериите и е достигнала до извода, че по отношение на първия критерии вида на транспортната мрежа не налага различното ценообразуване с оглед липсата на пряка връзка между характера на разходите и маршрутното разписание. За втория критерии е възприето, че броя места по своята същност е индикатор на пътникопотока и произтичащите от обслужването разходи. А по отношение на третия критерии е установено, че автогарата предоставя 24-часово обслужване, а относно размера на коефициента прилаган за актуализиране на таксата по време на нощната смяна е видно, че дружеството няма практика да разделя съответните разходи според смените, на база на които ценообразува, отделно не е обективизиран избора на часовете за нощна и дневна смяна. Резултата от тази практика на дружеството ответник, изразяваща се в едностранно налагане на необоснована цена чрез избор на неотносими ценообразуващи критерии, въз основа на което предприятието злоупотребява с пазарното си положение с цел постигане необосновано големи печалби, увреждайки директно своите контрагенти и косвено крайните потребители. Паралелно с това поведението на дружеството засяга и потребителските интереси в широк смисъл и дългосрочен план, тъй като са поставени пред невъзможността автомобилните превозвачи да планират дейността си по обслужване на определени линии. С нормата на чл. 21 от ЗЗК е установена забрана за действия на предприятия с монополно или господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите, като пряко или косвено налагат цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. В контекста на приложимата разпоредба са проявени изискуемите се от закона предпоставки: налице е действие на предприятие, което с оглед господстващото положение на съответния пазар и стопански отношения, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от конкуренти или потребители на услугата. Настоящият съдебен състав споделя извода на КЗК, че е осъществен фактическия състав на чл. 21 от ЗЗК, като конкретната злоупотреба се проявява по два начина, а именно чрез налагане на необосновани цени и чрез прилагане на различни условия за един и същ вид услуга по отношение на различните клиенти, при което те се поставят в неравноправно положение. Приложното поле на Закона за защита на конкуренцията е свързано с наличие на отношения на конкуренция - имащо за предмет разпределението на материален ресурс, на установяване и защита на конкурентни принципи. Законодателят е регламентирал, че са наказуеми всички действия на предприятия с господстващо положение, които преследват забранените по смисъла на чл. 21 от ЗЗК цел или резултат, независимо дали те се проявяват спрямо конкурент или потребител на предлаганата услуга. Поведението на търговското дружество, привлечено като ответник, съставлява антиконкурентна злоупотреба, при която господстващо предприятие, използвайки възможността си, получава изгоди, които не биха могли да получат в условията на ефективна конкуренция. С оглед на тези доводи, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон и целта на Закона за защита на конкуренцията. С втората жалба са изложени подробни доводи, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила същите следва да се приемат за неоснователни. Съдът констатира, че при постановяване на акта си административният орган не е допуснал съществени нарушение на административно производствените правила - административният акт е издаден, след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случай и са обсъдени обясненията и възраженията на участниците в производството. КЗК е изпълнила задължението си за пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства. Известно е, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, респ. при недопускането му е можело да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, но настоящият случай не попада в тази хипотеза. По отношение на отхвърлянето на направено искане за назначаване на икономическа експертиза с определени задачи, настоящия съдебен състав приема, че е съобразено с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗЗК, тъй като когато за изясняване на обстоятелства по производството на комисията са необходими специални знания, тя може по искане на страните или по своя инициатива с определение да възложи извършване на експертиза от външен експерт. В случая, с оглед извършеното предварително проучване на материалите по преписката и най -вече на липсата на необходимост от специални знания за преценка на възраженията на оспорващите, твърдението е неоснователно, още повече, че КЗК няма задължение да допуска събиране на всякакви доказателства, а само на тези, които са допустими и относими за изясняване на правния спор. По отношение на релевирания довод, че е налице необоснованост на изводите по т. 6 – относно припокриването на маршрутните разписания при различните видове транспортни схеми следва да се приеме за несъстоятелно, тъй като в решението си КЗК, точно са индивидуализирани автобусните линии от общинската транспортна схема, които частично съвпадат пак с конкретно посочени линии от областната и републиканската транспортна схема, като твърдението на жалбоподателя, че е следвало да се конкретизира на каква част се припокрива като разстояние, населени места, в процентно съотношение или като пътникопоток е ирелевантно. Неоснователно е оплакването по втората жалба за необоснованост, тъй като фактическите и правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и по конкретно, твърдения са насочени срещу направените изводи от Комисията в това число изводите изложени на страница 30-31 от решението, в т. V. 2. 3 и V. 2.3.2. За неоснователно следва да се приемат и доводите на дружеството по първата жалба относно определянето на цената на автогаровата услуга, поради следните съображения: Тези оплаквания следва да се приемат за нестойностни поради това, че съгласно чл. 53, ал. 3 от Наредба № ЗЗ/3.11.1999 г. изрично е предвидено, че начинът на формиране на цените се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията въз основа категоризиране на автогарите. Но в настоящия случай видно от писмо с Вх. № към КЗК-528/9.12.2015 г. на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е предоставена, информация че към настоящия момент няма утвърдена методика, съгласно която да се определя начинът на формиране на цените за автогарови услуги. Въпреки липсата на методиката с разпоредбата на чл. 53а, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че собствениците на автогарите задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, престой, за предоставяне на право на продажба на билети и за извършване на други услуги. А с ал. 4 е съобразно това, че собствениците на автогари определят работно време на автогарата, през което се извършват всички обявени услуги, с начало - не по-късно от 20 минути преди заминаването по разписание на първия за деня автобус, и край - не по-рано от 15 минути след заминаването на последния за деня автобус. Според чл. 55а, ал. 1, т. 3 от Наредбата е предвидено задължението на собствениците на автогари след извършено охранително обследване от компетентни органи на Министерството на вътрешните работи да определят зони и мерки за сигурност, както и да осигурят охрана в автогарата, която включва: сигнално-охранителна техника и/или физическа охрана за съответните категории автогари. От приложимите правни норми в настоящия случай може да се обоснове извода, че предприятие, което е собственик на автогара следва да прилага еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за предоставената услуга. С оглед приложимото секторно законодателство, обоснован се явява извода на КЗК, че използвания модел на ценообразуване води до налагане на необосновани цени и до поставяне на различни превозвачи в неравноправно положение. Дори с приетата по делото съдебно-икономическа експертиза фактическата обстановка остава непроменена, тъй като с отговорите на поставените въпроси се цели единствено обосноваване на увеличаването на цената на автогаровата услуга, с оглед покриване на разходи на автогарата, което пък не променя установеното от страна на КЗК, че поведение от страна на дружеството собственик и управляващо автогарата, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на комплексно автогарово обслужване на превозвачите, осъществяващи обществен автобусен превоз на пътници. Това е така, тъй като при определяне на цената на дължимата услуга, икономически оператор е въвел критерий, който не е икономически обоснован. Твърдението, че увеличаването със 75 % на цената, която се дължи за ползване на услугата във времевия сегмент 19, 00 – 6, 00 часа, е икономически обосновано с необходимостта да бъде осигурена нощна охрана е недоказано, тъй като и от заключението на назначената икономическа експертиза не е установено, че тези разходи съставляват именно приложения коефициент на увеличение. Възражението за неприложен чл. 3 ЗАНН е неоснователно не само поради липса на изрично препращане в специалния закон към общите правила на ЗАНН за неуредените въпроси, но и защото осъществяването на състава на разследваното нарушение е започнало при действието на отменения ЗЗК, но е продължило и продължава към момента на постановяване на решението на КЗК- при действието на новия ЗЗК. Твърдението за неразглеждане и прилагане на възраженията за изтекла погасителна давност, както и че се твърди, че не е налице продължавано нарушение, следва да се приемат за неоснователни, тъй като видно от решението, КЗК е разгледала възражението направено за продължаваното нарушение и въз основа на същото е отхвърлила възражението му за погасяване по давност като неоснователно. Правилно КЗК е приела, че разследваното поведение представлява съвкупност от актове, действия и постъпки, извършени в периода от 21.02.2000 г. до настоящия момент, поради което е квалифицирано като продължавано нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗК давността започва да тече от деня на извършване на нарушението, а в случай на продължавано нарушение, каквото е настоящото - от деня, в който нарушението е преустановено. А то, както бе посочено по-горе, продължава и към момента на постановяване на решението на КЗК. На следващо място, правилно КЗК е съобразила разпоредбата на чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), като според фактическото установяване е приела, че разглежданата практика няма общностно измерение и не може да засегне търговията между държавите членки, защото засяга ограничена част от територията на страната. Поради това е приела, че чл. 102 ДФЕС е неприложим при проучването. Неоснователен е доводът на оспорващата страна, че размера на санкцията, наложена на дружеството за установеното нарушение, не е обоснована и мотивирана. Законосъобразно КЗК е определила размера на имуществените санкции в съответствие с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗЗК до 10 %, като нарушението е отчетено като "леко нарушение" по смисъла на Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията. Съгласно т. 9. 4 от Методиката за леки нарушения се считат случаите на експлоатативните злоупотреби с господстващо положение, които обхващат относително малък географски район или засягат интересите на ограничен кръг потребители, какъвто е и настоящият случай. Правилно е определена и продължителност на нарушението, като периодът, в който са възникнали установените в производството факти относно извършеното нарушение от страна на предприятията. В конкретния случай нарушението, извършено от дружеството е в периода, както следва: от 21.02.2000 г. до постановяване на процесното решение на КЗК. Съгласно т. 9. 5 от Методиката продължителността на нарушението се оценява от КЗК, като основният размер на санкцията се умножава с коефициент за продължителност, като за нарушения с продължителност над една година – коефициентът за продължителност е равен на броя на годините на участие на предприятието в нарушението, като периоди на участие, по-кратки от шест месеца, се отчитат от КЗК за половин година, а периоди, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година, ще се отчитат за пълна година. В конкретния случай продължителността на нарушението, извършено от дружеството е 16 години и 10 месеца, като коефициентът правилно е изчислен на 17. Настоящият състав намира, че размерът на санкцията правилно е изчислен като процент от общия размер на приходите на дружеството от предоставянето на комплексно автогарово обслужване на превозвачите. С оглед на изложеното следва да се приеме, че с оглед характера и степента на нарушенията, размерът на наложените санкции е законосъобразно определен, обоснован и справедлив. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати релевираните основания за отмяна по чл. 146 от АПК, поради което оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. По отношение на претендираните от заинтересованата страна разноски, съдът счита, че те са дължими от жалбоподателите на основание чл. 143, ал. 3 АПК, тъй като обжалваният акт е благоприятен за заинтересованата страна. Процесуалните представители на "Национално сдружение на автобусните превозвачи в България" своевременно са претендирали направените от тях разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение с представен списък и доказателства за извършените плащания. Оспорващите дружества следва да заплатят на "Национално сдружение на автобусните превозвачи в България" направените по делото разноски в претендирания размер, който е отразен в списъка на разноските - 6000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой видно от приложена разписка. Срещу така претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на жалбоподателя – "Пътнически превози - Силистра" ЕООД. Съдът намира същото за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение