Решение № 4772 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5747/2016 г.

Решение № 4772 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5747/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба (наименована само "жалба") от адв. Х. К. гр. Я., в качеството си на пълномощник на БИО ДАР 2013 ЕООД, срещу решение № 42 от 23.03.2016 г. по адм. дело № 217/2015 г. по описа на ЯАС (Ямболски административен съд), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2014 г. изх. № 02-280-2600/4865 от 15.10.2015 г. на Зам. изп. директор на ДФЗ - РА - С. в частта, в която е намалена с 16579.59 лв. субсидията за допустими площи по Общо заявление за подпомагане УИН 28/220514/69842 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014. Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и на процесуалните правила. По подробно развити съображения за така заявените пороци, които по своята същност представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Допълнително е постъпила молба от пълномощника, в която заявява, че поддържа жалбата и моли за разноски пред двете инстанции. Ответникът - Зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение, а решението на съда потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и по същество неоснователна. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото е изяснено от фактическа страна и съдът е обсъдил всички правно релевантни факти. Данните в заключението на назначеното по делото вещо лице не са оборени и съдът правилно ги е кредитирал като обективни. Обосновано обжалваното уведомително писмо е потвърдено като законосъобразно и решението на съда не страда от пороци, които да налагат отмяната му. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 11.04.2016 г. в Административен съд - Я. касационна жалба на "БИО ДАР 2013" ЕООД е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 29.03.2016 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 42 от 23.03.2016 г. по адм. дело № 217/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, Административен съд - Я., първи административен състав: ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на "БИО ДАР - 2013" ЕООД, представлявано от управителя Д. Д., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г. изх. № 02-280-2600/4865 от 15.10.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА - С., в частта, в която е оторизирана сума по мярка "АЕП" в размер на 18 195.02 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част; ОТХВЪРЛЯ жалбата на "БИО ДАР - 2013" ЕООД, представлявано от управителя Д. Д., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г. изх. № 02-280-2600/4865 от 15.10.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА - С., в частта, в която е намалена с 16579.59 лв. субсидията за допустими площи по Общо заявление за подпомагане УИН 28/220514/69842 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014 и ОСЪЖДА жалбоподателя "БИО ДАР - 2013" ЕООД, да заплати на ДФЗ - РА - С. сумата 500 лева, от които 300 лева за юрисконсултско възнаграждение и 200 лева заплатено възнаграждение за вещо лице. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК заседава в състав от един съдия е приел, че жалбата е допустима само в частта, в която е оспорено УП в частта, в която е определена санкционираната площ и е намалена исканата финансова помощ, а в частта в която се оспорва УП в частта, в която е оторизирана сумата 18 195.02 лв. по мярка АЕП, жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. В допустимата й част съдът е констатирал, че жалбата е неоснователна. На първо място е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и съгласно Заповед № ОЗ - РД/323 от 11.03.2015 г. Издаден е и в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването не е допуснато и нарушение на административно-процесуалните норми - по подаденото заявление за подпомагане е извършена задължителна проверка в ИСАК съгласно чл. 43, ал. 2 във вр. с чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент /ЕО/73/2009 г., а факта, че не е извършена проверка на място по чл. 37, ал. 3 ЗПЗП не съставлява съществено процесуално нарушение, защото тази проверка не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на подаденото заявление за подпомагане. Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване на разпоредбата на чл. 28 § 2 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията, при наличие на нередности да се извършва проверка на място, което е по целесъобразност, а не е задължително. На последно място съдът е констатирал, че актът е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Позовал се е на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 33а от ЗПЗП и е развил обстойни съображения за обновения и окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" и е констатирал, че заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., е влязла в сила по отношение на жалбоподателя и съдът не може инцидентно в настоящото производство да извършва проверка относно законосъобразността й. А относно възражението за извършените теренни проверки, съдът е посочил, че действително разпоредбите на Наредба № 105/2006 г. в тази част са били отменени с решение на ВАС, а по късно е отменен и целия текст на чл. 16а, ал. 3, но към момента на извършване на теренната проверка, касаеща парцелите на жалбоподателя, същите са действали. Съдът е посочил, че не е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. за актуализация на цифровата ортофотокарта в период от 5 години, като се е позовал на заключението на вещото лице, че е изготвена нова ортофотокарта, даже и самолетното и сателитно заснемане да е от 2013 г. Първоинстанционният съд се е позовал на приетата по делото експертиза, че всички описани в оспореното уведомително писмо парцели на жалбоподателя попадат извън приетия със заповедта на министъра окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Според съда правилно административния орган е приложил и методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "АЕП" и след съответните изчисления е установил, че намалението на исканата помощ възлиза на 16 579.59 лева. Накрая съдът е приел и че с оспореното УП е изпълнена целта на закона, а именно подпомагане на ЗП (земеделските производители) при кумулативно посочените в закона предпоставки, а тъй като в конкретния случай не са налице законовите изисквания за подпомагане в пълния заявен размер, то целта на закона е постигната. При този изход на спора, съдът е присъдил на административния орган своевременно поисканите и направени по делото разноски. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд Я. е обжалвано уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 г., с изх. № 02-280-2600/4865 от 15.10.2015 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие", издадено при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 2 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. С това писмо адресатът "БИО ДАР - 2013" ЕООД, гр. Я., ул. "А.. С." .№..., с УРН: 601245 се уведомява за оторизирана субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., съгласно подадено Общо заявление за подпомагане с УИН: 28/220514/69842 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014 г., в размер на 18407.66 лева. Със същото писмо, за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2014 г. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)", ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в конкретно описани площи и въз основа на посочени нормативни основания. Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите-жалбоподатели да организират защитата си. Затова се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Видно от Заявление за подпомагане 2014 - Форма за ЕТ/Юридически лица от 13.05.2014 г. и от 28.05.2014 г., "БИО ДАР - 2013" ЕООД, е кандидатствал по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП) и по мярката Агроекологични плащания (АЕП), като към последната мярка е представил Приложение за направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". С обжалваното понастоящем уведомително писмо (УП) административният орган се е произнесъл само по мярка 214 "АЕП", а по останалите две схеми за подпомагане е издадено друго уведомително писмо, което не е предмет на обсъждане по настоящото дело. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата на "БИО ДАР - 2013" ЕООД, гр. Я. е недопустима в частта й, в която се оспорва уведомителното писмо в частта, в която е оторизирана сума, но погрешно е посочил нейния размер - 18 195.02 лева. От началната част на обжалваното уведомително писмо, от таблицата на стр. 4 от УП, както и от Таблица № 1 - Оторозирани суми (в лева) се установява, че по мярката АЕП, код АП13 е оторизирана сума в общ размер на 18407.66 лева, която представлява сбора от двете посочени суми: 212.64 + 18 195.02 лева. О. Т. № 2 - Извършени плащания (в лева) също се установява, че са оторизирани две суми: 18 195.02 лева и 212.64 лева и сбора от двете е 18407.66 лева, която сума е и изплатена. Излишно е да се споменава, че двете таблици са неразделна част от оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-280-2600/4865 от 15.10.2015 г. След като част от претендираната за субсидиране сума в общ размер на 34774.61 лева е оторизирана и изплатена, действително жалбоподателят няма правен интерес и законосъобразно жалбата му в тази част е била оставена без разглеждане. Срещу тази част от съдебното решение не е подадена касационна жалба, поради което решението е влязло в сила и въпросът не може да бъде разглеждан и съответно пререшаван. Останалата част от уведомителното писмо засяга неблагоприятно правата на земеделския стопанин, защото не му е оторизирана и изплатена цялата поискана сума. За кампания 2014 г. е относима редакцията на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, преди изменението през 2015 г., Наредба № 5 от 27.02.2009 г. с изменението през 2015 г., но преди изменението в ДВ, бр. 16 от 26.02.2016 г. и следващите изменения и допълнения. Приложима за случая е и Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. в действащата към този момент редакция. Относим за кампания 2014 е и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г., както и Регламент № 65/2011 г. На подадените заявления съгласно чл. 37 ЗПЗП и чл. 24 от Наредба № 105/2006 г. се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. В конкретния случай, видно от данните в уведомителното писмо и по-точно от пояснителните колони в табличката на стр. 2, на заявените от жалбоподателя площи е извършена само административна проверка, а физическа проверка на място не е извършвана, защото заявлението му не попаднало в извадката от 5% от подадените заявления и затова колона 5 е празна, тоест не е попълнена с цифри за хектари. Проверка на място не е извършвана, затова и земеделският стопанин не е бил уведомяван за такава, не е съставян контролен лист и доклад, които да му бъдат връчени и с това обстоятелство не се нарушават никакви нормативни актове. На основание Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, всяка година се издават от министъра на земеделието и храните заповеди за одобряване на специализирания слой, който през годините е с различно наименование: "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", "Площи, допустими за подпомагане", "Площи в добро земеделско състояние". Видно от оспореното уведомително писмо, основанието да се откаже финансово подпомагане по тази мярка 214 "АЕП" е, че площите попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. Не се спори, че със заповед № РД-09-807/05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен обновен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, а със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол). Въпросът какъв е характера на тази заповед за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и възможността за нейното обжалване е разрешен в Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на Общото събрание на съдиите от двете колегии на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2015 г. и по-конкретно е прието, че е допустим съдебен контрол на заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". В мотивите на това тълкувателно решение, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, е прието че по своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове, има конкретно определено съдържание и засяга единствено отделните лица, претендиращи право на подпомагане въз основа на един или повече имоти, включени или не в същата. Със заповедта пряко се засягат правата на земеделските производители във връзка с включването в допустимия слой на всички заявени от тях земи, респективно с неуважаването на направените от тях възражения по заповедта на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105. Тази заповед се явява окончателният завършващ акт на проведената процедура пред министъра на земеделието и храните, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105, съгласно която въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой, Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея, Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. Това е и причината, обосноваваща прекия и непосредствен правен интерес на земеделския производител да оспорва заповедта. На това място следва да се отбележи, че тълкувателното дело е образувано именно поради противоречивата съдебна практика, защото едни състави са приемали, че заповедта подлежи на самостоятелно обжалване, а други - че не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Затова е нямало законна пречка земеделският производител - кандидат за подпомагане да подаде жалба срещу заповедта да одобряване на окончателния специализиран слой, а съответния съд да прецени дали жалбата е допустима или не. От заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установява, че определените като недопустими за подпомагане площи попадат извън предадения от МЗХ на ДФЗ - РА допустим слой. При това положение и след като заповедта за одобряване на този слой не е била обжалвана и е влязла в сила по отношение на жалбоподателя, то е налице новото основание за намаляване размера на плащането или отказване на плащане по чл. 43, ал. 3, т. 6, въведено с изменение на ЗПЗП, обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., което е напълно приложимо към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо - 15.10.2015 г. Това е единственото основание за отказ от подпомагане. Друго основание в оспореното уведомително писмо няма. Според заключението на СТЕ, след проведена процедура по изясняване принадлежността на т. н. "двойно заявени площи" (която е регламентирана в чл. 17 и чл. 18 (вече отменен) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания - изпращане на уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложение към него - таблица на установените застъпвания; подаване на декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин; представяне на договори за наем, доказващи правното основание за ползване на заявените парцели), е изготвен Списък на потвърдените кадастрални имоти и в уведомителното писмо няма площи, които да бъдат санкционирани, тъй като площите на парцелите след разрешаване на двойно заявените площи в колона 4, са равни на площите на декларираните парцели в колона 3. Така че, в конкретния случай не е налице основание за отказ за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. В контекста на изложеното, всякакви възражения срещу заповедта за одобряване на слоя и неговата актуализация чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., и отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от страна на Технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общинските структури на МЗХ, както и компетентността (правомощието) за извършване на такива теренни проверки, се явяват неоснователни. Неоснователни са и направените в касационната жалба оплаквания за нарушение на разпоредби от общия АПК при издаване на уведомителното писмо, след като е спазена специалната процедура по ЗПЗП и относимите наредби. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че заявените площи са отговаряли за подпомагане през 2013 г. и 2015 г., след като за кампания 2014 г. попадат извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В това производство по оспорване на уведомителното писмо е недопустимо да се обсъжда въпроса за компетентността на министъра на земеделието и храните да одобрява (утвърждава според жалбоподателя) специализирания слой. Позоваването на съдебни решения е неуместно, тъй като само тълкувателните решения са задължителни, а не решения на отделни състави. Недопустимо е едва в касационното производство да се оборват констатациите на вещото лице. Размерът на наложената санкция си остава такъв, какъвто е определен от административния орган, а не от съда, след като се отхвърля жалбата, а не се отменя уведомителното писмо и да се дават конкретни указания за ново изчисляване. С оглед всичко изложено до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат своевременно поисканите на 20.03.2017 г. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията й след изменението на кодекса, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,