Решение № 9206 от 19.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Костадинов срещу решение 43/16.03.2022 г., постановено по адм. д. 363/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил (АС-Кюстендил). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения в подкрепа на становището за необоснованост на съдебното решение и незаконосъобразност на атакувания административен акт. Иска отмяна на обжалваното решение на АС-Кюстендил и оспорената Заповед 8121К-10947/15.10.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Претендира заплащане на разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 43/16.03.2022 г., постановено по адм. д. 363/2021 г. по описа на АС-Кюстендил е отхвърлена жалбата на С. Костадинов против Заповед 8121К-10947/15.10.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 3, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и е съобразена с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт, поради което е валидно и допустимо. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Кюстендил е обосновал извод, че оспорената пред него заповед е действителен административен акт като издадена от компетентен орган при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства като детайлно е представил тяхното съдържание и приетата за установена въз основа на тях фактическата обстановка по спора, но при този анализ не е преценил правилно правното значение на всички факти, които е приел за доказани. Решаващият съд е обосновал извод, че при провеждане на дисциплинарното производство срещу С. Костадинов не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, независимо, че от фактическа страна е приел за установено, че дисциплинарнонаказаният служител не са се запознал с обобщената справка рег. 3282р-21740/29.09.2021 г. (респективно и материалите от дисциплинарното производство) и не му е връчена поканата по чл. 50 от Инструкция 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г. (Инструкция/та), с която му се предоставя тази възможност. Съдът се е позовал на два протокола на дисциплинарноразследващия орган от 30.09.2021 г. и от 06.10.2021 г., както и на докладни записки от служители на МВР, за да мотивира извод, че са предприети всички възможни действия за обезпечаване реализирането на правото на защита на дисциплинарноразследвания, но с поведението си служителят сам се е лишил от тази възможност. Въз основа на приетите по делото болнични листове за временна неработоспособност е обсъдено здравословното състояние на С. Костадинов в този период, за да се приеме, че то не би трябвало да бъде пречка за упражняване правото му на защита, което той сам е ограничил. Тези правни изводи противоречат на разпоредбите на чл. 207, ал. 8 и ал. 11 от ЗМВР и на чл. 50, ал. 5 от Инструкцията. По делото не е представен протокол, в който да е удостоверено с имената и подписите на двама служители на МВР отказ на държавния служител да се запознае с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство. Протоколите, съставени от дисциплинарно разследващия орган (и подписани само от членовете му) удостоверяват комуникация по телефона с С. Костадинов и опити за осъществяване на последващ контакт с него, но не и отказ за получаване на поканата, респективно обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство. Съгласно чл. 51 от Инструкцията дисциплинарно разследващият орган при неявяване и непредставяне на допълнителни обяснения или възражения по чл. 50, ал. 1 от служителя без уважителни причини в срока по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР съставя протокол и прилага писмени доказателства за удостоверяване на това обстоятелство от деловодството на структурата по чл. 50, ал. 2. В случая решаващият съд е обсъждал наличието или отсъствието на уважителни причини у служителя за неявяване и непредставяне на допълнителни обяснения или възражения без да съобрази, че не е налице редовно връчена покана (респективно документиране на връчване при отказ) за извършване на тези процесуални действия. Допуснатото нарушение на правилата е съществено, защото се отразява пряко върху правото на защита на разследваното лице в санкционно по своя характер производство. Като е достигнал до противоположен правен извод, административният съд не е констатирал основанието по чл. 146, т. 3 от АПК и необосновано е отхвърлил основателното оспорване на С. Костадинов. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че първата инстанция е направила необоснован извод и за съответствие на оспорената заповед с материалния закон и целта на закона. От съдържанието на оспорената пред административния съд заповед се установява, че наказанието на С. Костадинов е наложено за извършени нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето от ЗМВР - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи чл. 34, ал. 1 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед Із-305 от 21.02.2014 г. (изм. и доп.) за това, че с негово разрешение неправомерно са използвани от ръководни служители на ГПУ Трън служебни автомобили по щата на ГПУ Трън за лични цели за времето от 31.07.2020 г. до 30.06.2021 г., когато ежедневно се придвижвали с тях от и до работното си място, представляващо облага на трети лица деяние съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7 предл. 2 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание уволнение . Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия и 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Квалифицирането на нарушението като "тежко нарушение" на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение , по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР визира три алтернативни хипотези: 1. превишаване на власт 2. или използване на служебното положение за лична облага 3. или използване на служебното положение за облага на трети лица. Първите две хипотези са свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата длъжност за лично облагодетелстване. При третата хипотеза служителят изпълнявайки професионалните си задължения дава възможност на трети лица да се облагодетелстват, без самият държавен служител от МВР да има лична изгода от това. В конкретния казус не са събрани доказателства, обосноваващи извод за осъществяване на фактическия състав на законовата норма. Не е доказано по несъмнен начин, че изпълнявайки служебните си задължения като директор на РДГП Драгоман при ГДГП МВР С. Костадинов е дал възможност на други ръководни служители от системата на МВР (трети лица) да се облагодетелстват лично чрез използването на служебните автомобили на дирекцията. Не се твърди и не е доказано служебните автомобили да са използвани извън района на дирекцията, а изводът на АС-Кюстендил, че са доказани описаните в оспорената пред него заповед точни маршрути и цел на пътуванията не е обоснован. Съдът е кредитирал данните за тях, описани в обобщената справка за целите на дисциплинарното производство, без да съобрази, че при изготвянето й са използвани и писмени доказателства, за които отделно се твърди, че не са съставени по надлежния ред. При обсъждането на свидетелските показания първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал сведенията за наличие на служебна необходимост от използване на служебните автомобили и е пренебрегнал установения факт, че всички пътувания са в рамките на района на РДГП-Драгоман и липсват данни за маршрути, в които да са включени домашните адреси на лицата, на които е възложено да управляват превозните средства. Изрично трябва да бъде посочено, че определянето на реда за съхранение, експлоатация, отчетност и материално-техническо осигуряване на служебната автомобилна техника са в кръга на правомощията на директора РДГП и издадената реализирането им Заповед 4078з-525/31.07.2020 г. от С. Костадинов не е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност в конкретния случай, защото с нея не се разпорежда използването на служебните автомобили за различни от служебни нужди и извън района на дирекцията. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че необосновано АС-Кюстендил е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Изводът на дисцилинарнонаказващият орган, че държавният служител използва служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване не кореспондира на събраните в хода на административното производство доказателства. Възможността за дисциплинарно уволнение при посочената хипотеза изисква по безспорен и категоричен начин да е доказано изпълнителното деяние - превишаване на власт или злоупотреба със служебното положение; същото да е съставомерно, т.е. да е извършено умишлено с конкретната цел за получаване на лична облага или да осигурява възможността трети лица да се облагодетелстват, което от своя страна предполага преднамереност в извличането на облага - респективно в увреждането, чрез използване на служебното положение. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, ръководителят може да наложи дисциплинарно уволнение на посоченото основание. В конкретния случай не се сочи и не се доказва наличието на елементите от фактическия състав на приложимата правна норма, с оглед на което незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че описаното в заповедта поведение на служителя, може да бъде квалифицирано по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и за него обосновано да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение . По отношение нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето от ЗМВР - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, и по-конкретно на чл. 34, ал. 1 от Вътрешните правила, утвърдени със Заповед Із-305 от 21.02.2014 г., то това нарушение не попада в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т.т. от 1 до 16 ЗМВР - "тежко нарушение" на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение . Следователно и при съобразяване с цялостното поведение на служителя по време на службата му се налага извод, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не съответства на целта на закона. Като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата на касатора, съдът е постановил неправилно и необосновано решение, в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК спорът трябва да бъде решен по същество като на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК бъде отменена Заповед 8121К-10947/15.10.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. По водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е направил разноски в общ размер на 1070 лв., според представения списък по чл. 80 от ГПК, в който не са включени разноски от първата инстанция, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право те да му бъдат възстановени от бюджета на МВР. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което своевременно направеното възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд