Решение № 3492 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2012 г.

Решение № 3492 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 605/7.03.2012 г., постановено по адм. д. 4543/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. С касационната жалба на "Тектрейд" ЕООД се оспорва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 030902945/15.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-. Варна, потвърден с решение № 257/14.05.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") в частта, с която са определени задължения за ДДС по доставки по фактури № 0...28/30.09.2008 г. и № 0...36/08.12.2008 г., издадени на RFI AG, ведно със съответните лихви за забавено изпълнение върху определените задължения за ДДС по тези фактури. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваната от него част на съдебното решение, включително и компенсацията на разноските по делото, е неправилна, противоречаща на действителното положение, поради необоснованост, постановена в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната от него част от съдебното решение и съответно да бъде отменена и останалата оспорена част от РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането за отмяна на оспорената част от съдебното решение са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Варна, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Варна е подал касационна жалба против същото решение в частта, с която е отменен РА № 030902945/15.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-. Варна, потвърден с решение № 257/14.05.2010 г. на директора на ДД"ОУИ" в частта, с която са определени задължения за ДДС по доставки по фактури № 0... 43/31.03.2009 г; № 0...50/30.06.2009 г. и № 0...55/30.09.2008 г., издадени на RFI AG Швейцария, ведно със съответните лихви за забавено изпълнение върху определените задължения за ДДС по тези фактури. Твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба "Тектрейд" ЕООД я оспорва по съображения в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 605/7.03.2012 г., постановено по адм. д. 4543/2011 г. по описа на Административен съд - Варна е отменен РА № 030902945/15.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 257/14.05.2010 г. на директора на ДД "ОУИ" в частта, с която са определени на "Тектрейд " ЕООД задължения за ДДС по доставки по фактури № 0...43/31.03.2009г; № 0...50/30.06.2009 г. и № 0...55/30.09.2008 г., издадени на RFI AG Швейцария, ведно със съответните лихви за забавено изпълнение върху определените задължения за ДДС по тези фактури и е отхвърлена жалбата на дружеството против останалата обжалвана част на РА, а именно, с която определени задължения за ДДС по доставки по фактури № 0...28/30.09.2008 г. и № 0...36/8.12.2008 г., издадени на RFI AG, ведно със съответните лихви за забавено изпълнение върху определените задължения за ДДС по тези фактури. Административният съд приема, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения, но по отношение на част от спорните фактури не е налице основание за извършеното от органите по приходите начисляване на основание чл. 86 от ЗДДС. Съдът е обосновава изводите си с предмета на спорните доставки като по отношение на три от тях определя мястото им на изпълнение извън страната. По отношение на останалите две доставки решаващият съд приема, че са с място на изпълнение на територията на страната, поради което на основание чл. 86 от ЗДДС във връзка доставчикът е длъжен да начисли ДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че фактура № 28 е издадена на 26.09.2008 г., а не както е записана в съдебното решение с дата 30.09.2008 г. или както е индивидуализирана в част от писмените изложения до съдебните инстанции от "Тектрейд " ЕООД с дата 1.01.2008 г., но тези разминавания не са довели до фактически неясноти или неточности при установяване на фактическата обстановка по спора, поради очевидно ясното конкретизиране на спорната фактура с нейния номер, издател и получател. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС (редакция ДВ, бр. 113/2007 г., приложима за ревизираните периоди) мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект - мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. С тази разпоредба се въвежда като общ принцип за определяне мястото на извършване на доставки с предмет услуги като мястото, където се намира седалището или постоянният обект на доставчика. В останалите алинеи на чл. 21 от ЗДДС се въвеждат изключения от този принцип, като относимата към настоящия спор хипотеза е тази на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, според мястото на изпълнение на доставката е мястото, на което се намира седалището или постоянния обект на получателя, когато той е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът и предмет на доставяните услуги е "предоставяне на информация" (т.е. измежду изброени в чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "а-н" от ЗДДС, редакция за ревизираните периоди). В закона липсва легална дефиниция на понятието "предоставяне на информация", поради което административният съд правилно изследва всички компоненти на договорените между "Тектрейд" ЕООД и RFI AG услуги и действията, които фактически съставляват изпълнение на договора, на основание на който е получено възнаграждение и са издадени спорните фактури. Правилно съдът обосновава изводите си съобразно съдържанието на договора от 1.10.2007 г., обясненията на управителя на ревизираното лице, дадени по време на ревизионното производство и описанието на стопанските операции в самите фактури. В този смисъл са неоснователни оплакванията и на двамата касационни жалбоподатели, че решаващият съд подхожда едностранно и игнорира част от доказателствата по делото, по специално се съобразява само с описанието на стопанските операции, за част от които в касационната жалба "Тектрейд" ЕООД твърди, че са преведени неточно. Дейността, за която "Тектрейд" ЕООД получава възнаграждение от чуждестранното лице, основно се изразява в набиране на данни за отделен пазарен сегмент или отделен продукт, технически спецификации на отделни продукти, данни за потенциални клиенти - телефони, адреси и е-мейл, други производители и участници на пазара, провеждани изложения и т.н. по предварително зададени критерии. Събирането на поръчаната информация и нейната обработка по получено конкретно задание, не може да бъде приравнена към комуникация по електронен път, само защото информацията е изпратена чрез електронна поща. Изпращането на е-майл не е дейността, за която "Тектрейд" ЕООД получава възнаграждение. Чуждестранното лице заплаща възнаграждение за получаването на информация, която е поръчало и очевидно му е необходима при осъществяване на своята икономическа дейност. "Тектрейд" ЕООД събира тази информация и я подрежда във вида, в който му е поръчана, което също представлява проявление на независима икономическа дейност и може да бъде определено като "предоставяне на информация". От доказателствата по делото се установява, че изпълнителят разполага с кадрова обезпеченост за извършване на тази дейност. Следователно за тези фактури, чийто предмет на стопанската операция може да бъде определен като "предоставяне на информация" по смисъла на чл. 21, ал. 3, б. "г" от ЗДДС (редакция за ревизираните периоди), законосъобразно административният съд отменя РА в частта, с която е извършено доначисляване на данък на основание чл. 86 от ЗДДС, защото доставките не са облагаеми на територията на страната. По отношение на останалите две фактури, по които няма спор, че "Тектрейд"ЕООД получава възнаграждение от чуждестранното лице, но неначислява данък, решаващият съд правилно обосновава извод, че не е установено наличие на някое от изключенията по чл. 21, ал. 3 от ЗДДС (редакция за ревизираните периоди), а предметът на доставките ги определя като такива с място на изпълнение територията на страната. Неоснователни са оплакванията на данъчнозадълженото лице, свързани с доводи, че фактическите изводи на АС - Варна са обосновани с неправилен превод на двете фактури. "Тектрейд" ЕООД е издател на всички спорни фактури и негов представител е включил в съдържанието им и точното описание на стопанските операции, които са различни за всяка от фактурите, от което следва логичен извод за различен предмет на доставките. Тези фактури са съставени и представени от ревизираното лице, поради което не е налице процесуална възможност за него да оспорва съдържанието им. По отношение достоверността на превода, за първи път пред касационната инстанция се представя друг различен превод, като до този момент са правени само твърдения за "недотам коректно описание на доставките във фактурите" и "погрешен превод на използваните изрази". Следва изрично да бъде отбелязано, че копията от фактури № 28/26.09.2008 г. и № 36/8.12.2008 г., които се съдържат в данъчната преписка и са приети като неоспорени писмени доказателства при първоначалното разглеждане на спора пред АС - Варна, са двуезични: наименованието на редовете и колоните е изготвено на английски и български език едновременно, описанието на стопанската операция (наречена материали/параметри) е изписано също на английски и български език. На български език е изписана само стойността на фактурата и обозначението на датата като данъчно събитие. Всички останали записи в двете фактури са на двата езика едновременно, поради което не може да се приеме, че е налице грешен превод на документ, който е съставен и на български език от неговия издател. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба на "Тектрейд" ЕООД и представените с нея писмени доказателства не обуславят касационно отменително основание. Допълнително следва да бъде отбелязано, че независимо от съществуването на общо споразумение с продължително действие, в процеса на неговото изпълнение е възможно между същите страни да се извършват и други, различни по своя конкретен предмет доставки, които да подлежат на различно данъчно облагане. Административният съд анализира в изпълнение на указанията на Върховния административен съд с решението, постановено при първото разглеждане на спора пред касационната инстанция, по отделно всяка една от фактурите и приема, че описанието "офис консумативи/производствени разходи" определя доставките като доставка на стока. Доставката на стока е облагаема доставка на основание чл. 12 от ЗДДС с място на изпълнение територията на страната, доколкото не са установени декларирането и наличието на предпоставки на ВОД. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основани е чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора разноски за пред настоящата инстанция не се дължат на нито една от страните. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение