Решение № 8219 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2009 г.

Решение № 8219 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Враца срещу решение № 32 от 20.12.2008 г. по адм. дело № 419/2008 г. на Административен съд - гр. Враца. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отменено задължението на лечебното заведение с фирма по Търговския закон "Диагностично - консултативен център - I Враца" ЕООД да заплати на РЗОК - гр. Враца (да възстанови) сумите 4337, 50 лв. и 7850, 00 лв., което задължение било разпоредено с писмо изх. № 29-04-371 от 2.09.2008 г. на касационния жалбоподател поради констатирано превишение на регулативните стандарти, съответно за третото и за четвъртото тримесечия на 2007 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че съдържащата се в писмото покана за плащане на посочената сума е административен акт, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 233 и сл. от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006). С касационната жалба се инвокират доводи за недопустимост и за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Акцентира се на обстоятелството, че търсените от РЗОК суми не са неоснователно получени от ДКЦ-I Враца, а представляват изплатени в повече от предвидените с бюджета на Националната здравноосигурителна каса средства за специализирани медицински дейности (СМД) и за медико - диагностични дейности (МДД) по причина допуснатото от ДКЦ - I Враца превишаване на определените му с договора регулативни стандарти за такива изследвания. По издадените над определения лимит направления за СМД и МДД ДКЦ - I Враца не е получило процесните суми, а те са били изплатени на изпълнителите на специализирана медицинска помощ, извършили медицинските услуги по издадените в повече направления. Затова спорът за съществуването на задължение за ДКЦ - I Враца да възстанови на РЗОК средствата, изплатени за назначени от ДКЦ и изпълнени от лекари - специалисти СМД и МДД над утвърдените лимити (регулативни стандарти) има гражданскоправен характер и не се регулира от правилата на НРД 2006, нито от тези по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно. Административен съд - гр. Враца е приложил точно материалния закон и трайно установената съдебна практика, според която писмената покана за плащане (възстановяване) на средствата, изплатени над установените лимити за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност, създава основание за принудително събиране на посочените в нея суми чрез прихващане по административен ред и затова представлява едностранно властническо волеизявление. Тя създава задължение за прихващане и определя способа за неговото изпълнение. Това неминуемо засяга законни интереси на изпълнителя на медицинска помощ. Ето защо писмената покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. (Така: реш. № 7591 от 24.06.2008 г. по адм. д. № 1955 от 2008 г., реш. № 14436 от 22.12.2008 г. по адм. д. № 6325 от 2008 г., реш. № 3226 от 11.03.2009 г. по адм. д. № 14240 от 2008 г. и мн. други, всички на ВАС, V и VI отд.). В процесния случай данните по делото обуславят извода, че касационният жалбоподател е издал индивидуален административен акт - писмена покана за възстановяване на изплатени без правно основание суми - при липса на надлежно съставен "Протокол за неоснователно получени суми" и при пълно игнориране на административнопроизводствените правила по чл. 233 и чл. 234 НРД 2006, което е недопустимо според трайно установената съдебна практика (повече подробности виж в реш. № 3226 от 11.03.2009 г. по адм. д. № 14240 от 2008 г. на ВАС-VI отд. и реш. № 12360 от 18.11.2008 г. по адм. д. № 9727 от 2008 г. на ВАС-V отд., а в по-ново време - реш. № 6102 от 12.05.2009 г. по адм. д. № 1552 от 2009 г., реш. № 6917 от 26.05.2009 г. по адм. д. № 1402 от 2009 г. и мн. др.). Законосъобразен и обоснован е изводът на Административен съд - гр. Враца, че отменената от него писмена покана, наименована уведомително писмо, е издадена при съществени нарушения на посочените административнопроизводствени правила и поради това е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Тези правила се прилагат за събирането както на парични суми, неоснователно получени лично от изпълнителя на медицинска помощ плащания, така и за неоснователно изплатени по негова вина на други изпълнители на медицинска помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,