Решение № 1703 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14208/2013 г.

Решение № 1703 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14208/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цонко Борисов Недялков, в качеството му на представляващ "Българска индустрия" ЕООД, срещу решение № 5313 от 30.07.2013 г. по адм. дело № 13760 по описа за 2012 г. на административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2101201411 от 3.05.2012 г. на орана по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден частично с решение № 2376 от 3.10.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. В съдебното заседание процесуалният представител адв. Томислава Георгиева поддържа жалбата, представя писмени бележки и списък по чл. 80 от ГПК. Претендира и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Николай Горанов. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Любка Стамова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2101201411 от 3.05.2012 г. на орана по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден мълчаливо от директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Впоследствие е издадено от него решение № 2376 от 3.10.2012 г. в хипотезата на чл. 156, ал. 6, във връзка с чл. 150, ал. 1 от ДОПК. С него жалбата по административен ред е уважена частично, съответно ревизионният акт е потвърден частично. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.03.2008 г. - 30.09.2011 г., като с него на ревизирания субект е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 35 829.73 лв. и лихва за забава. В мотивите на съдебния акт е обсъдена точно фактическата обстановка по спора, събраните доказателства в ревизионното производство и заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което е кредитирано от съда. Изложени са аргументи по повод възраженията на жалбоподателя, както и правни изводи, по повод приложените правни разпоредби и е обоснована преценка за законосъобразност на оспорения акт. Първоинстанционният съд правилно е отграничил основните спорни моменти, като първият е по повод упражненото право на данъчен кредит за закупено МПС с марка "Рено", модел "Флуанс", регистрирано с ДК № СА 4892 СМ и номер на шаси YF1LZBDD645882214. Това е станало по издадени фактури от "Ауто франс 3000" ЕООД за данъчни периоди м. 07.2011 г. и м. 08.2011 г., включително за авансово плащане. По делото е установено, видно от свидетелство за регистрация, че автомобилът е регистриран като товарен. Административният орган се е позовал на чл. 70, ал. 1, т. 4, във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗДДС, поради което е приел, че това право е упражнено неправилно. Първоинстанционният съд е приел, че процесният автомобил не отговаря на критериите по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поради което следва да бъде квалифициран като лек за целите на данъчното облагане. Това определя от една страна прилагането на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, а и от друга страна и от обстоятелството, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно използването му за предвидените цели по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, които изключват това ограничение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази му част е неправилно постановено, като следва да бъде признато правото на данъчен кредит по фактури № 4339 от 13.07.2011 г. в размер на 533.33 лв., № 4484 от 30.08.2011 г. в размер на 4 859.00 лв. и № 4485 от 30.08.2011 г. в размер на 16.00 лв. По делото чрез представеното свидетелство за регистрация и от допълнително изисканата информация от СДВР "ПП" КАТ се установява, че видът на автомобила е товарен. Административният орган приема, както и съдът, че от характеристиките му не може да се обоснове такъв извод. Правилната преценка в случая се обосновава от доказателствената сила на свидетелството за регистрация като официален документ, което е и с оглед на чл. 33, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Не могат да бъдат споделени доводите за анализиране на спорния факт за категорията на автомобила според нормите на Комбинираната номенклатура (КН) на ЕО, приета с регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета. Това е така понеже кодовете от КН са приложими за тарифно класиране на стоките за митнически цели при въвеждането им на митническата територия на ЕС, а обсъжданият автомобил е на територията на страната. Също така правилната преценка в случая се обосновава и от обстоятелството, че административният орган не е доказал факта, че процесният автомобил е лек автомобил, респ. отрицателният факт, че не е товарен трудно може да бъде доказан от оспорващия го. След като същият е товарен автомобил, то по отношение на него не може да се приложи ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4, респ. отпада необходимостта да се обосновава хипотезата по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. В посочения смисъл е актуалната съдебна практика. Обжалваното решение в тази му част се явява неправилно и следва да се постанови решение по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт в тази му част. Вторият спорен момент е по повод реализирани вътреобщностни придобивания (ВОП), като административният орган е приел, че за данъчни периоди м. 10.2008 г., м. 02 и м. 10.2010 г. дружеството не е декларирало такива, поради което е начислен ДДС. В ревизионния акт позоваването е на чл. 126, ал. 1 - ал. 3, чл. 117, чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. Според ревизирания субект - жалбоподател тези вътреобщностни придобивания са документирани съобразно изискванията на чл. 117, ал. 1, във връзка с чл. 84 от ЗДДС, протоколите са включени в дневника за продажби и в дневника за покупки за съответния период, но е допусната техническа грешка, изразяваща се във факта, че един и с протокол е посочен с различни номера в двата дневника. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил заключението по съдебно-счетоводната експертиза, като по повод инвойс № 2008-53578 от 24.09.2008 г., издаден от Continental Clothing Compani GmbH е извършено ВОП, като е съставен протокол № 0...5 от 1.10.2008 г. по чл. 117 от ЗДДС, с данъчна основа 7 729.44 лв. и ДДС в размер на 1 545.89 лв. Същият е отразен в дневника за покупки за м. 10. под № 1. Същевременно в дневника за продажби е отразен протокол № 0...4 от 1.10.2008 г. по чл. 117 от ЗДДС. След преглед на счетоводството на ревизирания субект вещото лице е дало заключение, че двата протокола отразяват едно и също ВОП, съгласно цитираната фактура и поради допусната техническа грешка и несъвършенства на използваната счетоводна програма (Инфостар) процесният протокол вместо да се визуализира едновременно и в двата дневника за процесния период се е създал автоматично другия протокол с друг номер. По отношение на инвойси № 09/01 от 2.02.2010 г., № 09/02 от 23.02.2010 г. издадени от Tentus Investitio und Handel GmbH и инвойс № 41035988 от 21.10.2010 г., издаден от IBC Solar AG, Германия вещото лице е установило същата фактическа обстановка, при която неправилно са определени автоматично номерата на протоколите по чл. 117 от ЗДДС. В съдебно заседание експертът изрично е посочил, че към момента на проверката несъвършенствата в счетоводния софтуер са отстранени, както и че дружеството - жалбоподател е подало искане до ТД на НАП за корекция за съответните периоди. Това е станало след издаване на акта. По тези факти по делото не се спори. Първоинстанционният съд е приел, че е налице ред, а именно този уреден в чл. 126 от ЗДДС за отстраняване на допуснати грешки, като лицето е упражнило това си право, поради което ще се възстанови първоначалното положение от преди издаването на ревизионния акт и за ревизирания субект няма да настъпят негативни последици. По отношение на декларираното придобиване през данъчен период м.10.2009 г. на стойност 294 евро от дружество с VIN NL 803408778В01 съдът е обсъдил също заключението на експерта, който изрично след преглед на счетоводството на дружеството - жалбоподател е констатирало, че не са налице първични документи, които доказват ВОП. Няма взети счетоводни операции, не са издавани протоколи по чл. 117 от ЗДДС и не са отразени в двата дневника и в СД за този период. Според съда ревизионният акт е законосъобразен и в тази част. Настоящият съдебен състав намира, че съображенията на съда при така изложената фактическа обстановка по принцип са правилни, но фактите следва да бъдат преценявани и с оглед принципа на обективност и принципа на служебното начало, уредени и приложими в производствата по ДОПК. Обектът на облагане е вътреобщностно придобиване, като конкретно по делото не е доказано, че ревизираният субект е осъществил ВОП, без да е издал протокол за него. Установява се, че по тези ВОП дружеството - получател е издало протоколи, начислило е ДДС в тях, отразило е протоколите в дневника за продажби, като в дневника за покупки протоколите са посочени със същите стойности, но с погрешно посочени номера. Въпреки допуснатата грешка не е начислен ДДС в по-малък размер. С извършеното начисляване с ревизионния акт би се стигнало до двукратно облагане. Във връзка с този изход от спора, следва да се постави въпросът, че би се получила неблагоприятна за стопанския субект последица, а именно при постановяване на съдебен акт по настоящото дело, при което се отхвърли жалбата му, то това ще рефлектира върху преценката в производството по чл. 126 от ЗДДС, макар и този довод на касатора по-скоро да има извънсъдебна по естеството си последица. Също така следва да се отчете, че още в ревизионното производство по повод подадени възражения срещу ревизионния доклан е направено уведомление от ревизирания субект по смисъла на чл. 126 от ЗДДС за наличие на допусната грешка, което е могло да бъде отчетено в него, но не е било съобразено с оглед на процесуална икономия. Настоящият съдебен състав не възприема като правилно решението и в частта относно начисления ДДС в размер на 99.36 лв. по повод на ВОП на стойност 254.00 евро, понеже чрез изслушаната съдебно-счетоводна се установява, че няма доказателства в счетоводството на ревизираното дружество за извършено ВОП. Само въз основа на факта, че дружество с посочения VIN е декларирало ВОД, без дори да е индивидуализиран доставчика, както и при липса на всякакви доказателства за наличие на ВОП, не може да се обоснове извод за начисляване на ДДС. Решението в тази му част също следва да се отмени и се постанови съдебен акт по съществото на спора. При този изход от делото на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 3 025.00 лв., общо за двете инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,