Решение № 5528 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2016 г.

Решение № 5528 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационни жалби на "Б. Е. Е." ООД, гр. В. и директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. В. при ЦУ на НАП против решение № 2745 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 476/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1401508-091-01/05.11.2014, издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 861 от 26.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, с който на "Б. Е. Е." ООД са установени задължения за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 110870.32 лв. главница и лихви от 29631.67 лв., в частта за сумата над 40 362.95 лв. главница и съответните лихви, а в останалата част жалбата на ревизираното лице е отхвърлена. Касаторът "Б. Е. Е." ООД излага доводи за неправилност на съдебното решение в частта, в която жалбата му е отхвърлена, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 167, ал. 1 и чл. 189б, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Твърди, че няма подлежащи на принудително събиране публични задължения. Поддържа, че размерът на преотстъпения данък е до 60%, а не 100%, както са приели органите по приходите. Претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА, да бъде отменен. Претендира разноски. Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" В. оспорва решението в частта, в която РА е отменен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за необосновани изводите на съда, че в производството не са събрани доказателства за отклонение от данъчно облагане. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. "Б. Е. Е." ООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Б. Е. Е." ООД и за основателност на жалбата на директора на дирекция "ОДОП" гр. В.. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационните жалби за процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Не е спорно в процеса, че "Б. Е. Е." ООД е регистриран земеделски производител, като възникналият спор касае преотстъпването на корпоративен данък за 2011 г. в размер на 40 362,95 лв., изчислен от органите по приходите в размер на 76,38 % от стойността на закупените активи. Освен това при извършената проверка в информационната база данни на НАП - Система за управление на приходите е установено, че дружеството има неплатени задължения за главница и лихви, произтичащи от невнесени в срок публични задължения за ДДС по СД за ДДС № 03001680704/14.12.2012 г. за м. 11/2011 г. в размер на 172 693,37 лв. За посоченото задължение до дружеството е изпратена покана по чл. 182, ал. 1 от ДОПК на 23.12.2011 г., връчена на упълномощено от дружеството лице на 04.01.2012 г. На основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 205 от ДОПК с Постановление изх. № 02075/11.01.2012 г. е наложена възбрана върху недвижимо имущество на търговеца за сумата 174 066,14 лв. /главница 172 693,37 лв. и лихва в размер на 1 372,77 лв./. При тези констатации органите по приходите са приели, че дружеството няма право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. в размер на 40 328.59 лв и той е дължим. Съдът е счел за неоснователна жалбата на ревизираното лице в посочената част, приемайки, че към 31.12.2011 г. дружеството има неплатени задължения за главница и лихви, произтичащи от невнесени в срок публични задължения по СД за ДДС за м. 11.2011 г. В решението са изложени мотиви, че подадените декларации по чл. 105 от ДОПК, представляват по смисъла на закона годно изпълнително основание, а задълженията са определени по основание и размер и са изискуеми, поради което подлежат на принудително изпълнение, без да е необходимо такова да е реално започнало. Наред със задължението по декларацията, съдът е счел, че е налице и задължение за лихви върху неизплатената сума от 172 693.37 лв., които започват да текат от 16.12.2011 г. и по отношение на които е налице неизпълнение към 31.12.2011 г. Освен това е прието, че през 2011 г. дружеството осчетоводява по дебита на сч. сметка 690 "Извънредни разходи" разходи за неустойки на обща стойност 705 417,30 лв., като сч. сметка е приключена със сч. сметка 122 "Печалби и загуби от текущата година", с което е намален финансовият резултат за текущата 2011 г. Стопанската операция е начислена неустойка по договори за продажба на слънчоглед и рапица. Плащането към доставчика "Агро резерв" ООД е извършено чрез прихващане на вземания и задължения с протокол. С договор за продажба на бъдеща продукция от 10.03.2011 г. "Био елит енерджи" ООД се задължава да предаде на "Агро резерв" ООД цялото количество собствена продукция, вкл. слънчоглед и рапица, поради което при ревизията е прието, че към датата на сключване на последващи договори от 30.06.2011 г. и 30.08.2011 г., в които е уговорена неустойката, ревизираното лице е знаело, че няма собствена продукция, с която да изпълни поетите задължения и да заплаща неустойки. Поради това органите по приходите достигат до извод, че договорите от 30.06.2011 г. и 30.08.2011 г. са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е увеличен декларираният от търговеца финансов резултат за 2011 г. със сумата на отчетените разходи за неустойки в размер на 705 417,30 лв. по договори от 30.06.2011 г. и 30.08.2011 г. По делото няма спор, че сумите по неустойките са изплатени, съответно осчетоводени при двете страни. "Агро резерв" ООД е отчело получените неустойки, които са намерили отражения в счетоводния финансов резултат и върху тях е заплатен дължимият данък. В този смисъл е и категоричното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е счел така извършеното увеличение на финансовия резултат за противоречащо на закона, тъй като е приел, че изтъкнатите обстоятелства не позволяват да се направи извод, че договорите са сключени при условията на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Поради това в частта, с която за дружеството са установени данъчни задължения в резултат на извършено увеличение на декларирания данъчен финансов резултат за 2011 г. със сумата на отчетените разходи за неустойки в размер на 705 417.30 лева, ревизионният акт е отменен. Решението е правилно. Не са налице посочените от страните касационни основания. Решението е обосновано, постановено след обсъждане на доводите на страните и събрания доказателствен материал в съвкупност, като фактите са точно установени и съответно правилно е приложен материалният закон. По касационната жалба на ревизираното лице: Основният спор между страните е отговаря ли ревизираното дружество на общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък, уредени в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, в частност има ли ревизираното лице публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е такова, което е изискуемо и ликвидно. Такова е задължението по процесната декларация по ЗДДС. С. чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК тази декларация е изпълнително основание. Не е спорно, че декларираните с нея задължения не са били погасени чрез плащане към 31.12.2011 г. Задължението по декларацията е ликвидно и изискуемо от момента на подаване на декларацията, защото съгласно чл. 105 ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Следователно, за ликвидността и изискуемостта на това задължение не е необходимо да има акт на орган по приходите, още по-малко покана за доброволното му. Характерът на публичното задължение за ДДС, декларирано по надлежния ред, като такова, подлежащо на принудително изпълнение, не се променя в зависимост от това дали са предприети конкретни действия за принудително изпълнение. В този смисъл е практиката на ВАС, напр. решение № 4370 от 06.04.2017 г. по адм. д. № 221/2016 г., VIII отд. на ВАС, решение № 3641 от 23.03.2017 г. по адм. д. № 14375/2015 г., I отд. на ВАС, решение № 3534 от 22.03.2017 г. по адм. д. № 11257/2015 г., I отд. на ВАС. Така установените обстоятелства са достатъчно основание да се приеме, че ревизираното лице не отговаря на условията за преотстъпване на корпоративен данък. Предвид изложеното решението, в разглежданата част, не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП: Съобразно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съпоставката между различните договори, извършена в хода на ревизията, не е прецизна, тъй като в договора за покупко-продажба, сключен на 10.03.2011 г. е посочена бъдеща продукция, която ще бъде произведена от определено количество декари, и то в две от землищата, в които земеделският производител разполага с обработваема земя. В коментираните договори от месец юни и август 2011 г. е посочена мерна единица селскостопанска продукция - мт /метрични тона/. Необоснован е изводът на органите по приходите, че с договора за продажба на бъдеща продукция от 10.03.2011 г. е била продадена цялата реколта, която ще бъде произведена, тъй като дружеството разполага и със земеделска земя в други землища, която не е упомената в договора от 10.03.2011 г. Освен това от неоспореното заключение на назначената в съдебното производство агротехническа експертиза, макар същото да не е коментирано от първоинстанционния съд, е видно, че при обработваното количество земя - съответно 6384,3 дка засети площи със слънчоглед и 4089,7 дка засети площи с рапица, за ревизираното лице е било възможно да бъде придобито количество маслодаен слънчоглед и рапица, което да е достатъчно за удовлетворяване на задълженията му по всички договори, сключени с "Агро резерв" ООД. Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Налице е възникнало облигационно правоотношение между ревизираното лице и неговия съконтрахент. В тежест на органите по приходите в ревизионното производство е да обосноват извод и съберат доказателства, че сделките са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Предвид липсата на спор между страните относно сключените между тях валидни договори и относно договорените по тях неустойки, не може да се обоснове правен извод за заобикаляне на данъчното законодателство с цел да се избегне данъчно облагане. РА е немотивиран относно обстоятелствата за приложимост на чл. 16 ЗКПО, а именно отклонение от пазарните условия. В РА не се съдържат мотиви какъв следва да бъде размера на неустойката при обичайната търговска практика. От фактите по делото следва, че процесните неустойки са свързани с осъществяваната дейност както на ревизираното лице, така и на неговия съконтрахент. Липсват твърдения и доказателства, че уговарянето на неустойка или нейният размер съществено се отклоняват от обичайната търговска практика. Не на последно място, неустойките са отчетени от получателя като приход и данъкът върху тях е заплатен, с което интересът на фиска е удовлетворен. Предвид изложеното решението, в разглежданата част, не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на "Б. Е. Е." ООД се дължат съдебни разноски в размер на 1137,70 лв. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, предвид чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1089 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение