Решение № 2964 от 21.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от юрк. П. Тодорова, против решение 4171/22.06.2022 г., постановено по адм. д. 9602/2020 г. по описа на Административен съд София-град. С него по жалба на НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД, [ЕИК], е отменен ревизионен акт (РА) Р-22220319006082-091-001/12.05.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с решение 1250/11.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установени допълнително задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 30 003 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 809,38 лв. като приходната администрация е осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 2 160 лв. В касационната жалба се заявява, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументите по същество са изложени в писмени бележки, представени в съдебно заседание. Според съображенията на касатора, от анализа на фактите и доказателствата при ревизията се потвърждава, че в настоящия случай не са извършени реални доставки на стоки на цимент и арматура от Първанов Пропърти ООД. Твърди че преценката на първоинстанционния съд в тази насока е в противоречие с констатираните от ревизиращия екип несъответствия относно произхода на материалите. Отправя искания за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът по касация - НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД, чрез адв. Койкова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира заплащане на адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 3 500 лв., за което представя списък на разноските и договор за процесуално представителство и защита от 17.02.2023 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени доводите на касатора и извърши проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд София - град е била законосъобразността на РА Р-22220319006082-091-001/12.05.2020 г., издаден от Р. Байрактарова орган по приходите, възложил ревизията и Е. Иванчева-Гергинова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП София и ръководител на ревизията, с който на НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД са установени допълнително задължения за ДДС в размер на 30 003 лв. и лихви за просрочие в размер на 5 809,38 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 05.2018 г. по фактури за доставка на стоки с издател Първанов Пропърти ООД. От фактическа страна съдът е констатирал, че ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22220319006080-020-001/17.09.2019 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-22220319006080-020-002/19.12.2019 г., издадени от орган по приходите на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София, оправомощен със заповед РД-01-818/10.05.2019 г. на и.д. директор на ТД на НАП София. Предложенията за установяване и резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22220319006082-092-001/16.03.2020 г. Срещу него не е подадено възражение от ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Основната стопанска дейност на НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД е извършване на строителни дейности - изкопи, разриване и извозване на земни маси, направа на пластове на основа за пътна настилка и други съпътстващи дейности. Извършените процесуални действия от органите по приходите включват връчени искания за представяне на документи до ревизираното лице и доставчика Първанов Пропърти ООД, получени отговори с приложени документи от тяхна страна, както и справка в информационната система на НАП за предходния доставчик Еко Керамик ЕООД. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначено и прието като доказателство заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Констатациите и отговорите на вещото лице са кредитирани от съда като обективни и неоспорени от страните по делото. От тях става ясно, че получените стоки цимент и арматура Ф10 и Ф12, отговарят на необходимото количество за изпълнението на обекта при жалбоподателя - фундамент, бетонова стена и допълнително укрепване с дължина 27 м., чието изграждане съвпада с процесните данъчни периоди. Решаващият съд е приел, че ревизионното производство е извършено от компетентни органи при спазване на процесуалните правила. РА е издаден от компетентни органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и съдържа необходимите реквизити по чл. 120, ал. 1 ДОПК. За да уважи жалбата и да отмени РА, съдът е обосновал извод за противоречието му с материалния закон и събраните доказателства по делото. За основателни са приети оплакванията на жалбоподателя, че фактическата обстановка не е анализирана в цялост в РА/РД, а събраните доказателства не са обсъдени от органите по приходите по отделно и в тяхната съвкупност. Според мотивите в съдебното решение, не е спорно формалното наличие на предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Жалбоподателят и доставчикът са регистрирани по ЗДДС и са отразили процесните фактури в отчетните си регистри за ДДС, налице са издадени фискални бонове към всяка фактура, стопанските операции са намерили счетоводно отражение в счетоводството на НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД. От доказателствата се установява, че предметът на доставките е достатъчен и е вложен в материалната база на дружеството при изграждане на оградна стена на адрес гр. София, кв. Малашевци, ул. Жак Дюкло 55. В подкрепа на направените изводи е посочена практиката на Съда на Европейския съюз и обстоятелството, че твърденията на органите по приходите не са били обосновани надлежно в хода на ревизионното производство. Потвърждаването на доставките от доставчика и ревизираното лице, дадените обяснения относно начина на осъществяване на контактите, мястото на товарене на стоките от адрес ул. Брегалница 87 и отношенията между дружествата са обсъдени при формиране на крайното заключение на съда. Според изложените мотиви, дори да бъдат приети за доказани съмненията на ревизиращия екип, че доставките не са осъществени от посоченото във фактурите дружество, при ревизията не са събрани данни и доказателства за издаване на фактурите с измамна цел при участие на ревизираното лице. Постановеното решение от Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Наведените от касатора пороци не се установяват при извършената проверка от касационната съдебна инстанция. Събраните доказателства в хода на административния и съдебния процес са обсъдени обективно и съвкупно от първоинстанционния съдебен състав, поради което е правно и логически издържано крайното заключение за необоснованост и незаконосъобразност на РА. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания, а допълнително изложените в писмените бележки доводи за неправилност на решението на административния съд са идентични с мотивите в решение 1250/11.08.2020 г. на ДД ОДОП София. За да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице за м. 05.2018 г. по отношение на процесните 35 фактури, издадени от Първанов Пропърти ООД с предмет цимент, арматура и 1 бр. помпа за багер Caterpilar (на стойност 7 675 лв.), органите по приходите са се позовали на свързаността между доставчика Първанов Пропърти ООД и предходния доставчик Еко Керамик ЕООД, невъзможността да бъде установен произходът на стоките и фактът на дерегистрация на двете дружества извън ревизираните периоди в края на 2018 г. Според съображенията, фактическата обстановка е аналогична с възприетата в решение на ВАС 6682/03.06.2020 г., постановено по адм. д 14549/2019 г., което обосновава категорично изводите в РА и РД към него. Последното твърдение от своя страна не отговаря на установената фактическа обстановка по настоящото дело, най-малкото предвид ангажираните доказателствени средства относно автентичността на данъчните документи по другото, която в настоящото производство не се поставя под съмнение от процесуалния представител на касатора. Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и в съответствие с това е изследвал релевантните предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, издадени от Първанов Пропърти ООД. Формалните условия на ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в настоящия случай не са спорни. От друга страна, приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Основните предпоставки съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за да възникне надлежно правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки са - същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на извършваните неговата стопанска дейност. Материалноправните предпоставки, водещи до надлежно упражняване на спорното право следва да бъдат доказани от ревизираното лице по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е посоченото от съда тълкуване в т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник, т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К и др. Съгласно т. 61 от решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahageben kft & Peter David, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, е разполагал със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна, да притежава документи в това отношение. В разглеждания казус правилно първоинстанционният съд е възложил на ответника доказателствената тежест в тази насока, но същата не е изпълнена. С цел установяване на твърденията си за наличие на реални доставки, жалбоподателят се е позовал на представените писмени обяснения и документи в отговор на насрещната проверка на доставчика Първанов Пропърти ООД, приложените от негова страна документи фактури, фискален бон, счетоводни справки и резултатите от приетата по делото СТЕ. Обоснован се явява изводът, че от представените информация и документи от доставчика и ревизираното лице в хода на ревизията е могло да бъдат установени механизмът на доставките, мястото на товарене на стоките - ул. Брегалница 87 и мястото на тяхното разтоварване в кв. Малашевци, ул. Жак Дюкло 55. Не са извършени допълнителни проверки от ревизиращия екип и не са изложени мотиви, които да изяснят или да опровергаят представените данни. След съвкупно обсъждане на фактите и съпоставка с констатациите в РА/РД, решаващият съд е кредитирал тезата на ревизираното лице за наличие на реални доставки от процесния доставчик и обосновано е отменил РА. Като е стигнал до същите правни изводи и е отменил оспорения ревизионен акт, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят. При този изход на спора и с оглед на своевременно заявената претенция, на ответника НАДЕЖДА ВИ И СИЕ ЕООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. за касационното производство, съгласно договора за правна процесуално представителство и защита от 17.02.2023 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,