Решение № 7299 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2013 г.

Решение № 7299 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Милен Петков Димитров, чрез процесуалния му представител адв. Елвира Минчева срещу Решение № 369 от 05.07.2013 г. по адм. дело № 313/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, IV състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушено на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът е формирал неправилния извод за законосъобразност на оспорения АПВ при неправилна преценка на доказателствата и неправилно прилагане и тълкуване на приложимите материалноправни разпоредби. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС Велико Търново е отхвърлил жалбата на Милен Петков Димитров срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 044391200362542 от 21.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В. Търново, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на лицето е отказано данъчно облекчение по чл. 22а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2011 г. - приспадане на лихвите по ипотечен кредит за закупуване на жилище. Първостепенният съд е приел, че процесния АПВ е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, без да са допуснати процесуални нарушения, съобразен е приложимият материален закон, тъй като не е налице кумулативно необходимата предпоставка по чл. 22а, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ - ипотекираното жилище да е единствено за семейството през данъчната година. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. АС Велико Търново е установил правилно фактическата обстановка по спора, която не е била и спорна между страните по делото, а именно, че Милен Димитров е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 044391200362542 от 19.04.2012 г., с която за 2011 г. е декларирал годишна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения по чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 21 654,73 лева, сума на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 21 654,73 лева, общ размер на данъчните облекчения, с които се намалява тази сума - 9 875,60 лева, от които: данъчно облекчение за ползване на СДО - 82,73 лева, застраховки "Живот" 1129,40 лева и данъчно облекчение за млади семейства 8 663,47 лева. Така декларираната обща годишна данъчна основа за облагане е в размер на 11 779,13 лева, като е определен данък за 1177,91 лева, а авансово внесеният данък е 2157,18 лева, поради което Димитров е декларирал данък за възстановяване в размер на 979,00 лева. Първоначално е издаден АПВ № 044391200362542 от 28.06.2912 г., с който на лицето е възстановен данък в размер на 349 лева. Този АПВ е отменен с решение № 577 от 26.10.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново поради липса на мотиви и преписката е върната за ново производство по чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК - Проверката е приключила с издаването на процесния АПВ № 044391200362542 от 21.11.2012 г., с който на лицето е признато данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ в размер на 870,40 лева /относно внесените лични вноски за ДЗО и премии/ вноски по договори за застраховка "Живот" през 2011 г./ и не е признато декларираното данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ за млади семейства в размер на 8 663,47 лева. Съдът е приел, че Милен Димитров (и семейството му) отговаря на изискванията на чл. 22а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, но не е изпълнено третото кумулативно изискване, установено в чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. На първо място, неоснователно е твърдението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Видно от протокола от о.с.з. на 12.06.2013 г. на същото не е присъствал нито касаторът, нито негов процесуален представител, поради което изложеният довод за допуснато от страна на съдията - докладчик нарушение на процесуалните правила не е доказан. На второ място, касационната инстанция възприема като правилни съображенията на решаващия съд за липса на процесуални нарушения при издаване на оспорения АПВ, поради което те не следва да бъдат преповтаряни. На следващо място, изводът на съда относно липсата на третата изискуема материалноправна предпоставка по чл. 22а, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е формиран при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ се намалява с направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато са налице следните условия: 1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак; 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит; 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. Условията, въведени в разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ - т. 1 - 3, са дадени кумулативно и липсата на което и да е от тях не позволява ползването на данъчно облекчение. В случая не е налице условието на т. 3 на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ, а именно ипотекираното жилище да е единствено за семейството през данъчната година. В този смисъл направеното от първоинстанционния съд тълкуване е правилно и се възприема от настоящата касационна инстанция. След като единият от съпрузите /в случая касаторът/ притежава собственост, независимо че е идеални части от друго жилище, следва, че не са налице предпоставките за ползване на данъчно облекчение, защото ипотекираното жилище не е единствено за семейството. Не е въведен законодателен критерий относно възможността конкретното жилище да задоволява жилищни нужди. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд (вж. решение № 1765 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2011 г., VIII о., № 8612 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 14826 от 2010 г., решение № 4656/30.03.2012 г. по адм. д. 7987/2011 г.). Разпоредбата на чл. 22а ЗДДФЛ е данъчна, което налага стриктното й тълкуване. Следва да се тълкува волята на законодателя по отношение въведения критерий "единствено жилище за семейството". Не е налице съответствие с понятието "семейно жилище" по смисъла на § 1 от ДР на Семейния кодекс - жилище, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Ето защо критерий при определяне на понятието "единствено за семейството жилище" е не ползването, а собствеността, както правилно е отбелязано от Административен съд Велико Търново. За ползване на данъчното облекчение не би следвало който и да е от членовете на семейството да притежава собственост или идеални части на собственост върху друго жилище. Видно от доказателствата по делото касаторът и сестра му са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с баба си Иванка Цонева Русева, като по силата на този договор внуците са придобили общо ? идеални части от дворно място в гр. Свищов, ведно с ? идеални части от построената върху него паянтова жилищна сграда и гараж срещу задължението за цялостна издръжка и гледане на Русева до края на живота й, като последната е запазила правото на ползване върху прехвърления недвижим имот. Ирелевантно в случая е фактическата възможност или невъзможност за използване на другото жилище като такова, доколкото прехвърлителката е запазила правото на ползване на същия. Ирелевантно е и основанието за придобиване на собственост. Следователно, не се касае за ограничаване на правата на лицата чрез въвеждане на изисквания, които не са предвидени изрично. Нормата на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ е ясна и изисква кумулативното наличие на посочените предпоставки, едната от които е семейството да не притежава второ жилище, независимо от размера на идеалните части, тъй като с това отпада нуждата, която се подпомага с въвеждането на данъчното облекчение. Настоящата касационна инстанция споделя съображенията на решаващия съд, че наличието на предходен влязъл в сила съдебен акт, с който на касатора се признава същото данъчно облекчение за друг период, не оказва влияние върху законосъобразността на процесния АПВ. Касае се за различни административноправни спорове и не е налице тъждество между тях, в който смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т. дело № 4/2010 г. на ОСК на Върховен административен съд. По така изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,