Решение № 946 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2018 г.

Решение № 946 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9083/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК€ Образувано е по жалба на ЕТ "ДИДАС – МБ – Д. Бочев" с ЕИК 827174563 срещу Решение № 7267/1.06.2018 г. по адм. дело № 8692/2015 г. по описа на Върховен административен съд. В жалбата се твърди, че оспореният съдебен акт е неправилен поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд неправилно приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят неговата нищожност. Според жалбоподателя безспорно установените нарушения на изискванията на чл. 146 от АПК при издаване на оспорената заповед са от съществено значение и водят до необходимост от неговата отмяната и като нищожна в оспорената част. Следвало да се приеме, че Министъра на земеделието и храните действал извън пределите на обвързаната компетентност, която има и в противоречие с целта на закона, което не било взето предвид от състава, постановил оспорения съдебен акт. Моли да се постанови решение, с което да се обяви нищожна Заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е определен обхвата на окончателния слой за кампания 2013 г. в частта й по отношение на физически блок с № 23100-121, който включва парцел № 23100-121-8-2. Ответната по жалбата страна счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представя подробни писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ЕТ "ДИДАС – МБ – Д. Бочев" със седалище в гр. Горна Оряховица, срещу Заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., в частта, в която извън този слой е останал БЗС № 23100-121-8-2, попадащ във физически блок с № 23100-121, като са твърдяни допуснати съществени нарушения на приложимия закон до степен такава, че е довела до нищожност на акта в оспорената му част. С оспореното пред настоящата инстанция решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че в хода на издаване на оспорения акт не са допуснати дотолкова съществени нарушения на процесуалните правила или материалния закон, че да са довели до нищожност на оспорения акт. Налице били данни за евентуално допуснати нарушения водещи до неговата незаконосъобразност, но същите не са от такова естество, че да изключат изначално възможността за постигане на целяните с акта на Министъра на земеделието и храните правни последици. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: По делото не се спори, че БЗС № 23100-121-8-2, попадащ във физически блок с № 23100-121 не е включен в специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., одобрен със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните. Тричленният съдебен състав на Върховния административен съд подробно е изследвал механизма за приемане на оспорената заповед, компетенциите на съответните длъжностни лица, както и поведението им при и по повод приемане на оспорения административен акт. Безспорно е, че Министърът на земеделието и храните е централен орган на изпълнителната власт със специална компетентност в областта на селскостопанската политика и в това си качество одобрява с нарочен акт окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", в това число и за кампания 2013 г. По делото не се спори, че служители на административния орган са извършили проверка на конкретния имот, при която са констатирали възможността същият да бъде включен в съответния слой с оглед надлежното му и своевременно финансиране и подпомагане по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. Въпреки това становище, част от физически блок с № 23100-121 не е включен в тези допустими за подпомагане площи. Жалба срещу административния акт в частта, касаеща БЗС с № 23100-121-8-2 не е подадена от ЕТ "ДИДАС – МБ – Д. Бочев" в описания в закона срок. Не всеки порок на административен акт води до неговата нищожност. Установеното по съответния ред несъответствие с материален закон или установеното незаконосъобразно поведение на административен орган във връзка с приемането на административен акт следва да е дотолкова съществено, че да изключи възможността този административен акт да доведе до целяните с него правни последици. Първоинстанционният съд мотивирано и правилно е приел, че в конкретния случай липсват данни за такива съществени нарушения на процесуалния ред или на материалния закон. Неблагоприятното въздействие върху адресата на административния акт не винаги се дължи на неговата нищожност. Незаконосъобразността може и следва да бъде прогласена единствено и само в рамките на предвидените от законодателя срокове. С оглед преклузивният им характер, след изтичането им се погасява и правото на засегнатия субект да иска отмяна на засягащия законните права и интереси административен акт. Това ограничение е въведено с цел постигане на правна сигурност както за адресатите на административните актове, така и за администрацията, чийто права и задължения са свързани с трайно и сигурно уреждане на конкретно определен съобразно правомощията вид обществени отношения. В конкретния случай, при наличието на допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до незаконосъобразност на административния акт – заповедта на Министъра на земеделието и храните за определяне на окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние", търговецът е бил в правомощията си да сезира компетентния съд с жалба и в хода на съдебно производство да защити своите права и законни интереси. Неспазването на въведения от законодателя преклузивен срок за оспорване не му дава право автоматично и задължително да търси защита на своите права и интереси, чрез прогласяването на нищожност на неблагоприятния за него акт. Настоящият съдебен състав споделя изводите, формулирани в оспореното решението, свързани със спазване на процедурата по приемане на оспорената заповед, компетентността на органа, който я е издал, както и относно спазването на изискуемата по закон форма. Неспазването на приложимия в случая материален закон води до незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, но не и до неговата нищожност. Предвид описаното следва да се приеме, че оспореният съдебен акт не страда от описаните в жалбата пороци, а от там и до необходимостта и възможността за отмяната му на посочените от касационния жалбоподател основания и следва да бъде оставен в сила. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на Първа колегия на ВАС