Решение № 472 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2015 г.

Решение № 472 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14612/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. срещу Решение № 6790 от 06.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2263/2015 г. от Административен съд С.-град с доводи за неправилност и необоснованост. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират разноски. Ответната страна - Столична община - район "К. П.", чрез процесуалния си представител юрк. В. П., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба от Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в периода от 01.07.2013 г. до 28.02.2015 г., общо в размер на 78 231 лева, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настъпили вследствие от отменен, като незаконосъобразен административен акт - отказ на главния архитект на район "Красна поляна" - Столична община, обективиран в Писмо № СА-01-10-124/13/14/26.02.2014 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2015 г. до последния календарен ден на месеца, предхождащ последното по делото съдебно заседание. За да отхвърли като неоснователна ищцовата претенция съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателите са собственици на сграда с идентификатор № 68134.1106.1, находяща се в имот № 68134.1106.255 с административен адрес гр. С., ул. В. ..№... по силата на нот. акт № 10 от 30.12.2005 г. С. У. за въвеждане в експлоатация № 78 от 23.11.2005 г., имотът е въведен в експлоатация като "Кафе-сладкарница със сладкарска работилница" /след преустройство на магазин за промишлени стоки и гараж/. Безспорно е установен също, че на 01.04.2013 г., между ищците и "Билфарма" ЕООД е сключен договор за наем по отношение на така посочения имот, в който е предвидено: 1. че дружеството ще ползва имота за нуждите на своята дейност като "Аптека" и 2. че наемателят не дължи наем за срока до издаване на разрешение за ползване на обекта като аптека, но не по-дълъг от три месеца. Този срок е бил удължен с подписано между страните допълнително споразумение, съгласно което наемът се дължи от датата на издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота като аптека. Не се спори и по факта, че след сключване на договора за наем, със заявление вх. № СА-01-10-124 от 29.04.2013 г., ищците са поискали от главния архитект на район "Красна поляна" - СО да одобри инвестиционни проекти за обект "Преустройство и промяна предназначението на Кафе-сладкарница със сладкарска работилница в Аптека", по което е постановен изричен отказ, обективиран в писмо изх. № СА-01-10.124 от 13.05.2013 г. Обжалването по административен ред е довело до отмяна на отказа от началника на РДНСК-Югозападен район, с негова заповед № ДК-10-ЮЗР-123 от 30.07.2013 г. При оспорването по съдебен ред, от страна на главния архитект на район "Красна поляна", Административният съд С.-град е оставил жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима, с Определение № 6541 от 22.10.2013 г., постановено по адм. дело № 9435/2013 г., влязло в законна сила на 31.01.2014 г. Ищците са подали ново заявление до главния архитект, отново с искане за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за процесния имот като аптека, по което отново е постановен отказ, обективиран в писмо изх. № СА-01-10.124 от 26.02.2014 г. В мотивите на отказа е посочено, че административният орган е констатирал незаконно строителство в подпокривното пространство на сградата, за което на заявителите е издадена заповед за премахването му. При последвалите обжалвания съдът е констатирал, че горестоящия административен орган - началника на РДНСК-ЮЗР, със Заповед № ДК-10-ЮЗР-155 от 26.09.2014 г. е отхвърлил оспорването, а Административният съд С.- град, с Решение № 143 от 09.01.2015 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 10870/2014 г., е отменил неговата заповед, отменил е и отказа на гл. архитект и е върнал преписката в район "Красна поляна", за произнасяне на по заявлението като е определил едномесечен срок за това, който е изтекъл на 20.02.2015 г. без да последва произнасяне. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че от комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е налице само една - отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт, постановен в изпълнение на административна дейност от компетентен административен орган. Твърдяната вреда за периода от 01.07.2013 г. до 01.03.2015, за която назначената от съда и приета без възражение от страните експертиза, е установила да е в размер на 78 232 лв. съдът е приел, че не е настъпила предвид отлагателното условие, залегнало в сключения договор за наем - до издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота като аптека. Търговските взаимоотношения, предхождащи издаването на разрешението не могат да бъдат вменени в отговорност на държавата, респ. общината, тъй като административният орган, при своята дейност, не може да бъде обвързван с договорености, по които не е страна. Съдът е приел, че не е налице и третата предпоставка на закона - пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда, тъй като ако е налице такава, то тя следва от договора между наемодателя и наемателя и уговореното между тях, а не пряко от акта на администрацията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това правилно е приложил материалния закон. При постановяването на акта си съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Няма спор, че собствениците на недвижими имоти имат право необезпокоявано да ги владеят, да ги ползват и да се разпореждат с тях. Няма спор също, че могат свободно да договарят за собствеността си, стига уговореното да не противоречи на законите в страната и приложимото Европейско право. От изложеното в касационната жалба се налага извод, че административният орган - главният архитект на община "Красна поляна" е бил длъжен, независимо от наличието или отсъствието на предпоставките на закона /в случая ЗУТ/ и неговата отговорност, да издаде исканото разрешение за промяна предназначението на процесния имот само защото: 1. е налице договор; 2. е сезиран с такова искане 3. в срок, който страните в едно чуждо нему облигационно правоотношение са му посочили и 4. независимо от това дали законът го допуска. Такъв прочит на специалния ЗОДОВ е неправилен. В правомощията на главния архитект е именно да прецени дали са налице законово изискуемите предпоставки за удовлетворяване на заявено пред него искане и ако тези предпоставки не са налице - да постанови отказ, но в установен от закона, а не от заявителя, срок. Като пречка за издаване на търсеното разрешение, освен неизпълнението на законово регламентирани задължения от страна на молителите /вж. писма изх. № СА-01-10-124/1/ и изх. № СА-01-10-124/2/ от 13.05.2013 г./ е констатиран незаконен строеж в подпокривното пространство на процесната сграда, който заявителите са задължени, по силата на заповед № РД-30-24 от 24.02.2014 г. на директора на ДНСК - СО, да премахнат. Следователно, за издаването на разрешение за промяна предназначението на процесния обект е налице условие, зависещо изцяло от поведението на ищците, за което те са били уведомени с писмо изх. № СА-01-10-124/14/ от 26.02.2014 г. При наличието на виновно поведение от страна на ищците не може да бъде ангажирана безвиновната отговорност на държавата/общината. На следващо място, съдът с Решение № 143 от 09.01.2015 г., постановено по адм. дело № 10870/2014 г. е отменил отказа на гл. архитект и му е върнал преписката, но в неговия акт не се съдържа указание към гл. архитект да издаде разрешение, а като преписката е върната за нова преценка на фактите и правилно приложение на процедурата. При това положение спорът по материалното право все още не е разрешен окончателно. За да е налице незаконосъобразен акт по смисъла, вложен от законодателя, следва акта, от който се твърди настъпването на вредите да е бил отменен по съответния ред, т. е. акта за отмяната да е влязъл в сила, респ. спорът да е решен със сила на пресъдено нещо, което в случая не е налице. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на решаващия съд, че за конкретния казус не са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на общината. Решението му е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касаторите за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Претенцията на ответната страна за присъждане на разноски също е неоснователна поради неизпълнение на задължението по чл. 80 ГПК. Страната, която е поискала разноски е длъжна да представи списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, с оглед правото на другата страна да ги възрази. Неизпълнението на това задължение нарушава принципа на разнопоставеност на страните в процеса, за което съдът е длъжен да следи служебно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение