Решение № 1847 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5878/2014 г.

Решение № 1847 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5878/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Български къщи 2010" ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Тижин Гюлер срещу решение № 411/26.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3504/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031301136/4.06.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна в частта, потвърден с решение № 452/2.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ултима Инженеринг" ЕООД - № 376/30.12.2011 г. за СМР и от "Интротрейд 2011" ЕООД по фактура № 189/9.12.2011 г. с предмет "счетоводни услуги" в общ размер от 7 500 лв. и лихви - 1 066,77 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. И за тримата доставчика касаторът е изложил оплаквания, че неправилно съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките. Твърди, че за първите двама доставчици е доказано, че са работили на един и същ обект и по едно и също време, но СМР-та касаят площ и дейности, които са различни и в общия си сбор определят цялото количество извършвано СМР и площта на ремонтирания обект. В касационната жалба са изложени възражения относно действията на приходните органи, а не срещу съдебното решение, предвид че настоящата касационна инстанция извършва проверка на решението на съда, а не на ревизионния акт. Цитирана е съдебна практика на СЕС в Люксембург - решения по дела С-80/11 и С-142/11; С-285/11, както и становище на Изпълнителния директор на НАП - № 20-00-134/21.06.2013 г. и практика на ВАС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Български къщи 2010" ЕООД - гр. Варна срещу РА № 031301136/4.06.2013 г. за непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ултима Инженеринг" ЕООД - № 376/30.12.2011 г. за СМР и от "Интротрейд 2011" ЕООД по фактура № 189/9.12.2011 г. с предмет "счетоводни услуги" в общ размер от 7 500 лв. и лихви - 1 066,77 лв., първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на обективираните в процесните фактури доставки на услуги. Този извод съдът е направил въз основа на доказателствата по делото и е прието, че не са ангажирани доказателства за материалите, които са били необходими за извършвани на фактурираните услуги, нито за това как е формирана тяхната цена. Според съда не е установено кой точно е извършител на фактурираните услуги, предвид наличието на два договора, сключени на различни дати и с две фирми за едни и същи СМР, на един и същи обект. Съдът е обсъдил дадените в хода на ревизията писмени обяснения от управителя на ревизираното дружество, че СМР по фактурите от "Ултима Инженеринг" ЕООД и такива, издадени от друго дружество-изпълнител "Техно Нова" ЕООД са еднакви и касаят един и същи обект. Според съда заключението на съдебно-счетоводната експертиза не обосновава различен извод, тъй като вещото лице е констатирало осчетоводяване на издадената от "Ултима Инженеринг" ЕООД фактура, но за признаване правото на данъчен кредит, съдът е посочил, че е необходимо резултатът от услугата да е възникнал. Относно издадената фактура от "Интротрейд 2011" ЕООД за счетоводни услуги, съдът е приел, че само от представения договор от 3.01.2011 г. за счетоводни услуги не се установява, такива да са извършени. Съдът е приел, че по делото не е предоставена информация начина, по който се предават счетоводните документи за последваща обработка на доставчика, нито как са извършвани тези услуги. Съдът е обсъдил необходимите предпоставки по чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките на услуги, поради което е възприел правното основание на приходните органи за отказ от данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит винаги се предпоставя от доказване реалното изпълнение на фактурираната доставка на стока и/или услуга. В процесния случай фактурираните доставки за СМР от "Ултима Инженеринг" ЕООД (по която е отказано правото на данъчен кредит на касатора) и от "Техно Нова" ЕООД са за извършване на СМР на един и същи обект и счетоводни услуги от "Интротрейд 2011" ЕООД. Относно доставките за СМР-услуги. Принципно няма никаква пречка един или повече доставчици да работят на един и същи обект (в процесния случай това е складово хале в гр. Шумен) на възложителя на услугите. За законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит е необходимо по категоричен начин да се установи, че договорените, респ. фактурирани услуги действително са извършени от издателя на фактурата (е). Това изисква този, който претендира правото на данъчен кредит да установи всички положителни предпоставки по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за приспадане на платения от получателя на услугите на своя доставчик ДДС като данъчен кредит. Наличието на протокол, обр. 19 е необходимо доказателство, но не е достатъчно, за да обоснове категоричен извод за реалност на доставките. Сключените договори установяват само възникването на облигационна връзка между възложителя и изпълнителя по договора, но не са доказателство за действителното им изпълнение, което е необходима предпоставка за правото на данъчен кредит. По делото липсват доказателства, които да разграничават кой от посочените доставчици какви СМР е изпълнил, предвид даденото по време на ревизията писмено обяснение от управителя на "Български къщи 2010" ЕООД, че СМР по фактурите от "Ултима Инженеринг" ЕООД и "Техно Нова" ЕООД са еднакви и касаят един и същи обект. Липсата на разграничение от една страна и неангажиране на доказателства за "Ултима Инженеринг" ЕООД каква част и видове СМР е извършил, не обосновават извод, че е осъществил фактурираните услуги, поради което и правилно е обусловило първоинстанционния съд да приеме, че са фактурирани доставки на услуги, за които няма безспорни доказателства за действителното им осъществяване. Липсват доказателства какви материали са вложени в обекта, кой и как ги е транспортирал. Правилно съдът е приел, че наличието на редовно осчетоводяване от посочения доставчик на процесната фактура не е доказателство за реалното й изпълнение. Правилно съдът е изложил мотиви, че наличието или липсата на кадрова обезпеченост на доставчика, не са обстоятелства, които трябва да се вменят в тежест на получателя по фактурите да ги доказва. Това е така, тъй като той няма как да се снабди с доказателства, които са у неговия доставчик. Не така стои въпросът с доказване реалността на доставките, предвид че както вече беше посочено, при положение, че получателят е този който упражнява правото на данъчен кредит, той е длъжен да установи с всички допустими по ДОПК доказателства, че действително услугите са извършени и резултатът от тях му е предаден. Относно фактурираната от "Интротройд 2011" ЕООД счетоводна услуга, правилно решаващият съд е приел, че няма доказателства за реалното й изпълнение. От една страна в писмени обяснения в ревизионното производство управителят на касатора е заявил, че няма съставяни приемателно-предавателни протоколи за процесната услуга, нито притежава документи и пълномощно на упълномощено лице от издателя на фактурата "Интротрейд 2011" ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е установил, че липсва всякаква информация за предаване на счетоводни документи на касатора на "Интротрейд 2011" ЕООД, както и такива за последващата им обработка от този доставчик на услугата, поради което наличието на договор и издаването на фактура не представляват доказателства за реално изпълнение на услугата. Наличието на водено счетоводство на касатора не обусловя извод, че то е водено от "Интротрейд 2011" ЕООД, за което липсват каквито и да било писмени данни. В касационната жалба, както вече се посочи са изложени оплаквания срещу действията на приходните органи, но настоящата касационна инстанция извършва проверка не на административния акт, а на съдебното решение. Въпреки това следва да се посочи, че наличието на допуснати нарушение по чл. 32 ДОПК относно съобщенията до доставчиците за извършване на насрещни проверки, сами по себе си не могат да доведат до незаконосъобразност на ревизионния акт само на това основание. ДОПК не допуска съдът да отменя ревизионния акт на процесуално основание, нито да връща преписката на административния орган. Това следва от разпоредбата на чл. 160 ДОПК, която регламентира, че съдът е съд по същество и негово е задължението да установи дали се дължат или не установените с ревизионния акт данъчни задължения. Наличието на данъчен документ по смисъла на чл. 71 ЗДДС е необходимо условие за признаване правото на данъчен кредит, но не е достатъчно, ако не се установи реалното изпълнение на фактурираните доставки. Цитираното становище на Изпълнителния директор на НАП - № 20-00-134/21.06.2013 г. касае хипотезата на данъчна измама, но в ревизионния акт липсват такива констатации, а правото на данъчен кредит е отказано само въз основа на неустановяване на реално извършване на фактурираните доставки. В решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна се споменава, че е налице данъчна измама, но не са изложени мотиви по какъв начин е установено, че касаторът е знаел за нея. Цитирането на отделни пасажи от решения на СЕС е неправилно, тъй като е необходимо да е установена идентична обстановка с тази по конкретното дело, а такава не е налице. Нито ЗДДС, нито Директива 2006/112/ЕО не поставя като единствено изискване за правото на данъчен кредит наличието само на фактура, а изисква реално доказване на доставките - предаване на вещта или извършване на услугата, поради което изложеното от касатора, че съдебната практика на СЕС изисква наличието само на фактура, е неправилно. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,