Решение № 3659 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2017 г.

Решение № 3659 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. П., от гр. П., чрез пълномощника й - адв. Горанска, против решение № 960/07.06.2017 г. по адм. дело № 426/2017 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: кмета на община М., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Пенева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Ц. Н. П. против Заповед № РД-09-28/10.01.2017 г. на вр. и. д. кмет на община М., издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която по отношение на същата като извършител е наредено премахването на незаконен строеж: "Дървена стреха на стопански постройки" с идентификатори 451.4 и 451.5 накрая по КК на с. Г. И., находящ се в УПИ XIV-491,451, на границата с УПИ XV-492, кв. 36 по плана на същото село, като извършен без разрешение за строеж. Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. От анализа на доказателствата е установил, че дървената стреха представлява част от строеж на две селскостопански постройки, които са елемент на допълващо застрояване в УПИ XIV, за които няма издадено разрешение за строеж /РС/, каквото се изисква по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което са незаконни, вкл. и дървената стреха, като част от тях. Подробно е изследвал предпоставките за търпимост на строежа в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, предвид годината на извършването му - 1986 г., като е извел изводи, че същия е нетърпим, поради недопустимостта му по действащия подробен градоустройствен план, действал към 1986 г., както и по ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактите и въз основа на тях е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилни са изводите му, че съгласно описанието на дървената стреха в съставения КА № 17/16.12.2016 г. на община М., същият представлява част от строеж на две селскостопански сгради, с идентификатори накрая 451.4 и 451.5 по КК на с. Г. И., които са елемент на допълващо застрояване в процесното УПИ, за които сгради се изисква РС, с каквото същите не разполагат. Поради това правилно е прието, че тези селскостопански сгради и в частност дървената стреха над тях, представлява незаконен строеж по отношение на който законосъобразно е разпоредено премахването му. Строежът не подлежи на премахване, ако е търпим в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. В случая с оглед годината на извършване на строежа - 1986 г., правилно е прието от съда, че относимата разпоредба за търпимост е § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, за приложението на която обаче е следвало да се установи, че строежът е бил допустим по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите действали по време на извършването му - т. е към 1986 г., или е допустим съгласно ЗУТ. Тъй като се касае за допълващо застрояване, строежът не е предвиден с действащия ПУП към 1986 г. Същият би могъл да бъде извършен, чрез издаване на виза за проектиране, при спазване на съответнвите правила и норми за строителство на такива селскостопнаски сгради със стрехи. При правилно приложение на закона са изводите на съда, че процесния строеж - дървени стрехи, е нетърпим, поради това, че разполагането на такива стрехи на калканна стена, изградена на регулационната линия със съседно УПИ, е недопустимо. Това следва от разпоредбата на чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.)ред. Д. в. бр. 69/1977 г./, в сила към 1986 г. Изградените на страничната регулационна линия селскостопански посткройки са допустими при положение, че калканната им стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда в съседния УПИ XV, или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нот. заверено заявление до Техническата служба при ОбНС или с декларация пред дл. лица на съвета, че се задължава да направи също такава посткройка за покриване напълно на калканните стени. В този случай калканната стена на двете постройки представлява външна стена, която не може да има стряха, а завършва с противопожарен надзид. Сега действащия ЗУТ също не допуска изграждането на постройки на допълващото застрояване на вътрешната регулационна граница на УПИ, ако калканната им стена не покрива калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ, или плътни огради - чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Процесните селскостопански постройки са изградени от касатора в нарушение на цитираните разпоредби, при установената по делото липса на калканна стена в съседния УПИ, която да ги покрива. Това нарушение не се счита за отстранено, поради даденото от съседа - собственик на УПИ XV нот. заверено съгласие за построяването им, при отсъствие на идентично застрояване от негова страна в този УПИ, покриващо калкана на тези постройки. Поради недопустимост на постройките, недопустимо е и изграждането на процесната дървена стряха, като част от тях, навлизаща с около 0,50 м. в съседния УПИ XV, което обосновава извод за нетърпимост на строежа на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Като е направил тези изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение