Решение № 10903 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2019 г.

Решение № 10903 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14697/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Г. Петров, чрез пълномощника адв. Д. Тончев, срещу решение по т. 12 от Протокол № 6 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 20.02.2019 г., с което, на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, жалбоподателят е освободен от заеманата длъжност "военен следовател" във Военно-окръжна прокуратура-София. Жалбоподателят счита решението за нищожно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните норми. Изложени са аргументи за допустимостта на обжалването, както и искане за възстановяване на срока. Развити са съображения, че липсва уведомяване по предвидения в чл. 61, ал. 2 от АПК ред, в редакцията към месец февруари 2019 г., както и че с оглед това обстоятелство срокът по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ не е изтекъл. Изложени са доводи, че съгласно чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България придобитият статут на несменяемост води до невъзможност за освобождаване на основание "несъвместимост". Излага твърдения и доводи за нарушение на правото му на защита, немотивираност на решението и неправилност на правните изводи на органа. В писмени бележки и в съдебно заседание обективира допълнителни аргументи в подкрепа на твърденията си. Иска обявяване нищожност на решението, алтернативно отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез процесуален представител юриск. Д. Генадиева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за недопустимост на жалбата, поради неспазване на срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ, алтернативно- за неоснователност на жалбата. Счита за несъстоятелни доводите на жалбоподателя за неспазване реда на съобщаване по чл. 61, ал. 2 от АПК. /ред. към февруари 2019 г. / и твърдението му, че срокът по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ не е изтекъл. Намира процесното решение за правилно и законосъобразно, постановено в изискуемата писмена форма, прието с необходимото мнозинство, от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Искането е да се отхвърли оспорването и да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа становище за недопустимост на жалбата поради подаването й след срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ /чл. 159, т. 5 от АПК/. Приема за неоснователно искането за възстановяване на срока за обжалване, тъй като изтъкнатите от жалбоподателя причини за пропускане на срока и относимите към тях доказателства не разкриват наличието на основанието по чл. 161, ал. 1 от АПК. Счита за неоснователно и искането за обявяване нищожност на акта. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: По подаден на 09.01.2019 г. сигнал от П. Георгиев, на жалбоподателя Г. Петров е извършена проверка от прокурор от Военно-апелативна прокуратура по реда на чл. 145, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт. Въз основа на събраната в хода на проверката информация е установено, че след успешно завършено обучение за букмейкър, организирано от "ЕВРОБЕТ" ООД, след 27.04.2018 г. и към момента на проверката, майор Г. Петров, военен следовател във Военно-окръжна прокуратура – София, е работил и като букмейкър-титуляр по Договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност и споразумение за ползване на терминал в букмейкърски пункт на "ЕВРОБЕТ" ООД със сигнатурен № 16-114, считано от 18.05.2018 г., а като упълномощено лице и в букмейкърски пунктове на "ЕВРОБЕТ" ООД със сигнатурен номер 16-199, считано от 11.05.2018 г., и със сигнатурен номер 16-209, считано от 27.04.2018 г. На 18.05.2018 г. е сключен договор за възлагане за извършване на букмейкърска дейност между "ЕВРОБЕТ" ООД и "Карамел евроспорт шанс" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Съвет на Европа" № 1, вх. А, ет. 2, ап. 6, ЕИК *********, представлявано от Г. Петров, действащ и в лично качество, като солидарен длъжник. Видно от данните по делото, управител и едноличен собственик на капитала на "Карамел евроспорт шанс" ЕООД е Н. Петрова – съпруга на Г. Петров. Предметът на договора е възмездно извършване на букмейкърска дейност: събиране на залози за участие в хазартни игри в полза на ЕВРОБЕТ и изплащане на печалби на участниците в игрите, за които ЕВРОБЕТ има издадени разрешения от Държавната комисия по хазарта. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора, за извършваната букмейкърска дейност букмейкърът е получавал месечно възнаграждение в размер на 5 /пет/ процента от брутната сума на направените залози в букмейкърския пункт. Срокът на договора е до 31.12.2018 г., но с оглед клаузата за автоматично подновяване и предоставената официално информация с писмо, изх. № 10115/24.01.2019 г. от "ЕВРОБЕТ" ЕООД, действието му е продължено с още 12 месеца, считано от 01.01.2019 г. Заедно с букмейкърската дейност майор Г. Петров, в качеството си на представляващ "Карамел евроспорт шанс" ЕООД, е приел да разпространява от името и за сметка на "ЕВРОБЕТ" ЕООД билети от моментната лотарийна игра "ЛОТАРИЯ БЪЛГАРИЯ" срещу ежемесечно възнаграждение в размер на 6 процента от стойността на продадените лотарийни билети по номиналната им стойност. Видно от сключените на 18.05.2020 г. споразумение за ползване на терминал с "АЙ СИ ЕС" ЕАД и Договор за разпространение с "ЕВРОБЕТ" ЕООД на билети от моментната лотарийна игра "ЛОТАРИЯ БЪЛГАРИЯ", както и допълнително споразумение от 15.08.2018 г. между трите дружества, "Карамел евроспорт шанс" ЕООД е представлявано от Г. Петров. С предложение, вх. № ВСС-1638/07.02.2019 г. до ПК на ВСС, главният прокурор на Република България е предложил на ПК на ВСС майор Г. Петров да бъде изслушан и да бъде прието решение за освобождаването му от заеманата длъжност "военен следовател" във Военно-окръжна прокуратура- София. Към предложението на главния прокурор е приложена и покана до Г. Петров за изслушването му от ПК на ВСС на насрочено за 13.02.2019 г. заседание на колегията. Поканата е получена на 07.02.2019 г. На проведеното на 13.02.2019 г. заседание на ПК на ВСС, жалбоподателят е изслушан и е взето решение за отлагане на вземането на решение по освобождаването му за следващото заседание на прокурорската колегия. С решение по т. 12 от Протокол № 6 от проведено на 20.02.2019 г. заседание на ПК на ВСС, на основание чл. 165, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, майор Г. Петров е освободен от заеманата длъжност "военен следовател" във Военно-окръжна прокуратура-София, считано от датата на вземане на решението. Със Заповед №РД-08-109 от 20.02.2019 г. на административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура-София, решението по Протокол № 6, т. 12 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 20.02.2019 г., с което майор Г. Петров е освободен от заеманата длъжност, е обявено, майор Г. Петров е отчислен от списъчния състав на Военно-окръжна прокуратура-София и е освободен от военна служба, считано от същата дата. Майор Г. Петров е уведомен още същия ден, подписвайки Акт за сдаване на длъжността. / стр. 188 от делото/. С молба от 25.06.2020 г. жалбоподателят е представил писмени доказателства - трудови договори от 15.10.2018 г. два броя, ведомости за заплати за м. 10, 11, 12 - 2018 г., и 01, 02. 2019 г., вътрешни правила за работната заплата в "Карамел Евроспорт Шанс" ЕООД от 15.10.2018 г., Правилник за вътрешния трудов ред в "Карамел Евроспорт Шанс" ЕООД от 15.10.2018 г., график за ползване на платен годишен отпуск, графици за разпределение на смените м. 11, 12. 2018 г. и 01, 02. 2019 г., договор за разплащателна сметка от 10.05.2018 г., договор за продуктов пакет от 11.04.2018 г., договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 03.05.2018 г., анекс към договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 11.02.2019 г., споразумение от 15.03.2019 г. за прекратяване на договор, уведомление от 11.02.2019 г., договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 11.02.2019 г., протокол от 11.02.2019 г., споразумение от 15.03.2019 г., споразумение от 22.03.2019 г., договор за разпространение от 11.02.2019 г., договор за медицинско обслужване на персонала на "Карамел Евроспорт Шанс" ЕООД от 26.10.2018 г., Заповеди № 2 и № 3 от 01.10.2018 г., във връзка с провеждане на инструктаж на персонала и заповед от 01.11.2018 г. за представителството пред органите на Инспекцията по труда. Посочените писмени доказателства са приети от съда и приложени по делото. Процесуалният представител на ответника изразява становище, че доказателствата не са относими и не следва да бъдат ценени, тъй като се отнасят за период, следващ този, през който жалбоподателят е освободен поради несъвместимост. Допуснати са и гласни доказателства, в лицето на съпругата на жалбоподателя Н. Петрова. Предвид установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните изводи по допустимостта на жалбата: Жалбата на Г. Петров срещу решение по т. 12 от Протокол № 6 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 20.02.2019 г., е депозирана във Върховен административен съд с вх. № 19665 от 11.12.2019 г. /рег. №ВСС-1638/16.12.2019 г. на административния орган/. Според чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт, заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Пленума и на колегиите на ВСС в 14- дневен срок от съобщаването им. Съгласно чл. 61, ал. 2 от АПК /в относимата редакция към м. февруари 2019 г. /, административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица/според § 155 ПЗР ЗИД, ДВ, бр. 77/2018 г., до 10.10.2019 г., съобщенията и призоваванията се извършват по стария ред/. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Както е посочено по- горе, уведомяването на Г. Петров за решението на ПК на ВСС от 20.02.2019 г. е направено още на същата дата, чрез връчването на Заповед № РД-08-109/20.02.2019 г. на административния ръководител на Военно- окръжна прокуратура, на основание чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и чл. 262, ал. 2 от Закона за въоръжените сили на Република България и подписването от негова страна на Акта за сдаване на длъжността. С факта на връчването и подписването на тези документи, жалбоподателят е узнал за решението, както и за вписаното в него правно основание, поради което е могъл да упражни и правото си на оспорване, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗСВ. Следва да се има предвид, че краткият стенографски протокол от проведеното на 20.02.2019 г. заседание на ПК на ВСС е публикуван на интернет страницата на ВСС на следващия ден- 21.02.2019 г., откъдето жалбоподателят е могъл да се запознае и с решението, и с правното основание за приемането му. Пълният стенографски протокол е публикуван на 22.02.2019 г., а в него са отразени изказванията на членовете на ПК и проведените разисквания, мотивирали вземането на решението. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че със заявление, рег. № ВСС-2664/25.02.2019 г., жалбоподателят е поискал от ПК на ВСС да му бъдат издадени заверени препис- извлечения от пълните стенографски протоколи по т. 12 от заседанията на колегията, проведени на 13.02.2019 г. и 20.02.2019 г. Върху изготвеното от от ВСС до жалбоподателя писмо, изх. № ВСС-2664/28.02.2019 г. с приложени към него заверени копия от поисканите протоколи, Г. Петров собственоръчно е отразил, че на 01.03.2019 г. ги е получил лично и се е подписал. По този начин, дори да се приеме за меродавна дата на уведомяване/съобщаване/ 01.03.2019 г., на която органът е изпълнил задължението си по чл. 61, ал. 2 от ЗСВ (отм.); , то в предвидения 14-дневен срок за оспорване решението на ПК на ВСС лицето не е подало жалба. Срокът е изтекъл на 15.03.2019 г. - присъствен ден. Доколкото атакуваното решение е надлежно съобщено и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК не е депозирана жалба, възможността за упражняване на правото на обжалване досежно законосъобразността на акта е преклудирана във времето. Не са налице и предпоставките по чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като, дори и да се приеме, че в решението на ПК на ВСС липсва указание относно реда и срока за неговото обжалване, поради което срокът за оспорване пред съда е удължен на два месеца, то същият е изтекъл на 02.05.2019 г. - присъствен ден, а жалбата е подадена след повече от седем месеца- на 11.12.2019 г. Предвид гореизложеното, жалбата на Г. Петров против решение по т. 12 от Протокол № 6 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 20.02.2019 г., следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която решението се оспорва като незаконосъобразно. В този смисъл релевантни за предмета на спора остават само наведените доводи за нищожност на оспорваното решение, тъй като оспорването от надлежно легитимираното лице с искане за обявяване на нищожността му не е ограничено във времето/арг. чл. 149, ал. 5 от АПК/, поради което жалбата е процесуално допустима. В жалбата е направено искане за възстановяване на срока, което съдът счита за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК, възстановяване на срока може да се поиска в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, като това може да стане и с жалбата. Следователно, за да се възстанови пропуснат срок, следва да се докаже наличието на една от двете алтернативни предпоставки за пропускането му. Първата предпоставка, какво твърди и жалбоподателят, е настъпването на непредвидени обстоятелства. Такива са обикновено факти от действителността, при наличието на които лицето изпада в обективна невъзможност да реализира своите права, или пречки, които не би могло да отстрани или преодолее. В конкретния случай жалбоподателят посочва като причина за пропускането на срока осъществен "масиран натиск" срещу неговата личност, с оглед направено предложение от 18.06.2018 г. на административния му ръководител и впоследствие образувано срещу него на 04.07.2018 г. дисциплинарно производство за нарушение, за което се предвижда наказание "дисциплинарно уволнение", както и образувано досъдебно производство на 18.12.2018 г. за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 313, ал. 3 от НК, представляващи за него особени непредвидени обстоятелства и принудили го "да се оттегли", вместо да се бори на множество фронтове "без ясна представа за крайния резултат". Съдът отбелязва, на първо място, че тези твърдения на Г. Петров влизат в абсолютно противоречие с твърдението му, че не е бил надлежно уведомен за оспореното решение, което затвърждава тезата на ответника, че уведомяването му е било редовно и органът е изпълнил задължението си по чл. 61, ал. 2 от АПК (отм.); На следващо място, процесуалното бездействие на Г. Петров по отношение акта на органа, който го засяга пряко и непосредствено, е израз на вътрешно, осъзнато и желано решение. С вземането на това решение жалбоподателят е предвидил последствията от своето процесуално бездействие в правната си сфера, като не са налице данни някой да е препятствал неговата процесуална активност или поведението на администрацията да го е въвело в заблуждение, за да се стигне до извода, че описаните от него обстоятелства попадат в обхвата на хипотезата на чл. 161, ал. 1 от АПК. При тези данни по делото, не са налице условията за възстановяване на срока за обжалване на оспорения административен акт, поради което и искането по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК следва да бъде отхвърлено. С оглед развитите съображения за нищожност на решение по т. 12 от Протокол № 6 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 20.02.2019 г., съдът счита следното: Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. При липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи на практика до липса на волеизявление, както и при нарушения на материалния закон, като нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора- т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Настоящият състав на Върховния администартивен съд намира, че всички изложени от жалбоподателя доводи не са от такъв характер, че да опорочат акта до степен, при която той да не породи правни последици и да обоснове неговата нищожност. Развитите съображения от жалбоподателя, че освобождаването му е в противоречие с чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България /КРБ/ и с придобиване на статут на несменяемост може да бъде освободен само на едно от посочените в този текст основания, че разпоредбата на чл. 165, ал. 3, предл. последно от ЗСВ е в пряко противоречие с конституционната разпоредба, а чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ не може да бъде приложена, са несъстоятелни. Както правилно е посочил ответникът, въпросът относно предимството на приложение на конституционната норрма на чл. 129, ал. 3 КРБ пред тази на чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ не влияе върху валидността на административния акт, а посоченото противоречие на чл. 165, ал. 3, предл. последно от ЗСВ с нормата на чл. 129, ал. 3 от КРБ също не се отразява на валидността на оспореното решение. Върховенството на Конституцията в йерархията на нормативните актове следва от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Конституцията на Република България. Действително, с чл. 129, ал. 3 от КРБ е уредена "несменяемостта"на магистратите и сред изчерпателно изброените хипотези за освобождаване от длъжност не е налице основание "несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1 от ЗСВ". В същото време обаче, законовата делегация по чл. 133 от КРБ предвижда, че организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон. Висшият съдебен съвет, чрез своите две колегии, е органът, който осъществява кадровата политика в системата на съдебната власт чрез конституционно уреденото си правомощие да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност всички магистрати - чл. 129, ал. 1 КРБ, възпроизведено съответно и в чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Институтът на несъвместимостта между функциите на магистратите с други функции извън съдебната власт, регламентиран в чл. 195 от ЗСВ, има за цел да гарантира спазването на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт - чл. 117 от КРБ. Несъвместимостта, като ограничение за заемане на определена длъжност или упражняване на дейност, може да е начална или да е възникнала по време на заемане на длъжността съдия, прокурор и следовател. Компетентен да прецени осъществен ли е някой от фактическите състави на несъвместимост, изброени в чл. 195 от ЗСВ, е Висшият съдебен съвет. Когато административния орган установи несъобразяване на правилата за несъвместимост, за него възниква правото да приеме решение за освобождаване от длъжност на съответния магистрат. Като юридически факт, съставляващ основание за прекратяване на правоотношението е необходимо същата да е налице към момента на приемане на решението по чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ от административния орган. Съгласно чл. 195, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да упражнява търговска дейност под каквато и да е форма, включително лично, чрез подставено лице и/или с явен и/или със скрит пълномощник, или да е съдружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези професионални сдружения, в които членуват. С цел гарантиране независимостта на магистратите и елиминиране на всякакви възможности за влияние върху тях, Законът за съдебната власт, в разпоредбата на чл. 165, ал. 3 предвижда, че за тези от тях, които са придобили несменяемост, освобождаването от длъжност става само на основанията по чл. 129, ал. 3 от КРБ, както и в случаите по ал. 1, т. 7. В изменението на Закона за съдебната власт, имайки предвид и предишната редакция, съдът подчертава, че е уточнена недвусмислено забраната за търговска дейност под каквато и да е форма, както упражнявана лично, така и с помощта на трети лица. В мотивите си към изменението на чл. 195, ал. 3 от ЗСВ, законодателят е приел, че "несъвместимостта" следва да обхване както случаите на фактически упражнявана търговска дейност, така и случаите, при които за тази цел се използват други лица. С надлежни писмени доказателства, колегията на ВСС законосъобразно е приела с оспореното решение, че по отношение на Г. Петров е налице такава "несъвместимост". По делото са събрани категорични доказателства за това, че жалбоподателят, в качеството си на пълномощник на съпругата си Н. Петрова, е сключил договор за възлагане за извършване на букмейкърска дейност от 18.05.2018 г., както и че в лично качество- като солидарен длъжник, е приел да извършва възмездно букмейкърска дейност- събиране на залози за участие в хазартни игри в полза на "Евробет"ООД и изплащане на печалби на участниците в игрите. Договорът е с клауза за автоматично продължаване, в случай на непротивопоставяне на някоя от страните, данни за което няма. Към 01.01.2019 г. договорът за извършване на букмейкърска дейност е бил в сила, видно от приложената заверена документация от "Евробет" ООД и Г. Петров е получавал ежемесечно възнаграждение в размер на 5% от брутната сума на направените залози в букмейкърския пункт. Успоредно с това, Г. Петров, в качеството си на пълномощник на съпругата си и представляващ търговско дружество "Карамел Евроспорт шанс" ЕООД, е приел да разпространява от името и за сметка на "Евробет" ООД билети за моментна лотарийна игра "Лотария България", срещу което е получавал ежемесечно възнаграждение в размер на 6% от стойността на продадените лотарийни билети по номиналната им стойност. В обясненията на Петров, обективирани в Протокол № 6 от заседанието на 13.02.2019 г., тези факти не се отричат: подписването на договора, на декларация за конфиденциалност, на допълнително споразумение от 18.05.2018 г. и от 15.08.2018 г., осъществяването на дейности от името и за сметка на дружеството, което упражнява търговска дейност. Събраните гласни доказателства в лицето на съпругата Н. Петрова не опровергават изводите на административния орган. Същите, макар и дадени в условията на евентуална заинтересованост от изхода на делото, дискредитират по- скоро тезата на жалбоподателя, тъй като свидетелката твърди, че съпругът й не е подписвал определени документи, които са налични по делото, не помни какви договори, анекси и споразумения има сключени, между кои страни и т. н., което показва не добро познаване на извършаваната от нея дейност и навежда на извода, че тя е формално изпълняваща длъжността управител. Предвид категоричността на събраните доказателствени средства относно несъвместимостта на извършваната от Петров дейност с функциите му на магистрат, съдът счита, че атакуваното решение на ПК на ВСС е материалнозаконосъобразно и не е нищожно. По отношение довода на жалбоподателя за нищожност поради съществено нарушение на предвидената в ЗСВ процедура по издаването на оспорения акт, съдът намира, че не са ангажирани доказателства за такива нарушения, които да са толкова съществени, че нарушението да е довело до липса на волеизявление/например поради липса на кворум/. Възражението за липса на мотивирано заключение от страна на Комисията по професионална етика към ПК на ВСС не влече след себе си нищожност, тъй като дори и да не е изготвено такова, като част от процедурата, то касае законосъобразността /унищожаемостта/ на акта, а не неговата действителност, поради което стои извън обхвата на дължимата съдебна проверка. Това се отнася и до "накърненото" право на защита на жалбоподателя, което, според неговите доводи, се изразява в неуведомяването му, че е променено правното основание за несъвместимост- от чл. 195, ал. 1, т. 4 от ЗСВ в чл. 195, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, и съответно в пропускане възможността да сочи доказателства. Единствено за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че жалбоподателят е депозирал обяснения и е бил изслушан на заседанието на ПК, проведено на 13.02.2019 г. по фактите и обстоятелствата относно извършваната от него дейност, които той самият не отрича и които не са променени във времето, а не по конкретна правна квалификация. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита, че оспореният административен акт е правилен, материалноправно и процесуалноправно законосъобразен, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, съответстващ на целта на закона и на събраните доказателства, от които може да се направи категоричен извод за наличие на несъвместимост, за която, в хипотезата на чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, ПК на ВСС действа в условията на обвързана компетентност, т. е. административният орган има единствената възможност да освободи от длъжност магистрата. Предвид изложените мотиви, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на Висшия съдебен съвет в размер на 200. 00 /двеста/ лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗСВ (ДВ, бр. 29 от 08.04.2019 г., в сила от 12.04.2019 г.), решението на тричленния състав на Върховния административен съд не подлежи на касационно обжалване, с изключение на делата, чийто предмет са актовете по чл. 30, ал. 2, т. 17 и производства по глава шестнадесета, раздел I". Нормата, в настоящата й редакция, предвижда двуинстанционен съдебен контрол само в случаите, когато се оспорват издадени от пленума на Висшия съдебен съвет подзаконови нормативни актове и приети от колегиите решения във връзка с реализиране на дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет, какъвто настоящият случай не е. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 5, чл. 161, ал. 3 и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 36, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение