Решение № 12771 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3071/2010 г.

Решение № 12771 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3071/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Началника на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна срещу решение № 2251 от 29.12.2009 г. по адм. д. № 2815/2009 г. на Административен съд гр. Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Свилен Иванов Горанов оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отменена заповед № 85/28.09.2009 г. на Началника на РУ - Провадия при ОДМВР - Варна, с която за проявена небрежност в служебната дейност и на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 2, чл. 228, т. 3 и чл. 229, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР е наложено на главен инспектор Свилен Иванов Горанов - категория "В" на длъжност Началник на ПУ - Ветрино при РУ на МВР - Провадия към ОДМВР - Варна дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. По делото са събрани всички налични относими към спора доказателства. Анализирани са подробно и задълбочено и при изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи. За да отмени оспорената заповед, съдът е вземал предвид, че в нея не е посочено коя точно заповед или разпореждане, подзаконов нормативен акт или закон е нарушен. Отделно от това, в хода на делото не е установено от ответника, върху който лежи доказателствената тежест, извършването на деяние, което да се квалифицира като дисциплинарно нарушение. Позоваването на "наложена практика" за получаване на кореспонденцията чрез явяване в РУ - Провадия не би могло да обоснове извод, че неизпълнението на този обичай само по себе си представлява нарушение на служебната дисциплина. По тези съображения, правилно е прието, че поради неустановеност на извършването на вмененото на Свилен Иванов Горанов дисциплинарно нарушение, обжалваната заповед, като издадена в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменена. Поддържаният в касационната жалба довод, че като е нарушил утвърдената практика в МВР, в частност ОДМВР - Варна и подчинените й поделения, с неполучаването на разпределената му кореспонденция в срок Свилен Иванов Горанов е осъществил състава на дисциплинарното нарушение "проявена небрежност в служебните задължения" предвиден в чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, е неоснователен. Извършване на деяние, което противоречи на конкретно служебно задължение, не е установено и затова обосновано и законосъобразно обжалваната заповед е отменена. По тези съображения, решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение