Решение № 9189 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1976/2011 г.

Решение № 9189 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1976/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Стайков Стоянов като ЕТ "Фарм-Апис-Стоян Стоянов", собственик на аптека "Камчия", с. Цонево, обл. Варна, против решение № 2331/11.11.2010 г. постановено по административно дело № 673/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмена покана № 29-03-339/23.02.2009 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, и е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 50 лв. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отменена и потвърдената с него писмена покана, за чиято незаконосъобразност навежда доводи. Претендира и присъждане на деловодните разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, в писмено възражение чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и навежда доводи за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение поради нарушение от първоинстанционния съд на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспорената пред Административен съд - Варна писмена покана касаторът е поканен на основание чл. 39 от ИД да възстанови получени без правно основание суми в размер на 4428.26 лв. по отчетени рецепти през периода 21.10.2008 г. - 31.12.2008 г., подпечатани с невалиден печат (приложение № 2 към констативен протокол № 189-ФТ/06.02.2009 г.), както и лихва в размер на 70.61 лв. За да отхвърли жалбата срещу поканата първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изводът на съда за законосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в нарушение на материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. ЕТ "Фарм-Апис-Стоян Стоянов" като собственик на аптека "Камчия", село Цонево, обл. Варна, е изпълнител по договор № 03-1059 от 29.09.2006 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Съгласно чл. 39 от договора, получените от изпълнителя суми без правно основание, установени при проверка на контролните органи, се възстановяват заедно с дължимата законна лихва. В договора и в допълнителните разпоредби на НРД 2006 не е указано кога сумите са получени без правно основание. От тълкуването на цитираната клауза и на относимите норми от НРД 2006 се налага извода, че такава хипотеза е налице в случаите, когато лекарствата, за които е получено заплащане от здравната каса, не са били действително отпуснати или са отпуснати в нарушение на нормативните изисквания и забрани (напр. на забраната в чл. 63, съгласно който на ЗЗОЛ, получаващи лекарства по протокол IА, не могат да им бъдат предписвани други лекарства от лекарствения списък на НЗОК, предназначени за лечение на същото заболяване). По делото не е било спорно, че рецептите във връзка с които е била заплатена процесната сума, са били изпълнени реално и при спазване на изискванията за отпускане на предписаните с тях медикаменти. Това изключва определянето на тази сума като получена без основание. С оглед на това констатираното несъответствие в положения върху рецептите и отчетните документи печат, който съдържа достатъчно данни за индивидуализиране на изпълнителя, е основание за прилагане на чл. 38, т. 9 от договора, а не на чл. 39 от него. Съгласно цитираната т. 9 на чл. 38 от договора, за случаите, непредвидени в чл. 38, т. 1 до т. 8, какъвто е настоящият, директора на РЗОК има право да наложи санкция в размер до 5 минимални работни заплати за страната с оглед тежестта на нарушението. Налагането на такава санкция за извършеното нарушение по чл. 22 от договора, състоящо се в подпечатване на изпълнените от аптеката рецепти в периода 21.10.2008 г. - 31.12.2008 г. с невалиден печат, който в нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 28/9.12.2008 г. носи номера и датата на прекратено разрешение за откриване на аптека за лекарствени продукти, обаче не обуславя наличието на приложното поле на чл. 39 от договора, защото заплатените суми за изпълнените рецепти не са получени без правно основание. Правно основание за тези плащания са облигационните отношения между НЗОК и ЕТ "Фарм-Апис-Стоян Стоянов", възникнали от договора, а фактическо основание (т. е. оправдателната причина) за тях е действителното изпълнение на отчетените дейности. Предвид това основателни са изложените в касационната жалба възражения, че оспорената писмена покана противоречи на целта на закона и че това не е съобразено в постановения съдебен акт. Водим от горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесната писмена покана. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи. При този изход на спора следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за двете инстанции, равняващи се на 50 лв. заплатена държавна такса и 430 лв. адвокатско възнаграждение за съдебно-административното производство в първата инстанция, и на 25 лв. заплатена държавна такса за касационното производство - общо в размер на 505 лв., и няма основание да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,