Решение № 12182 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2009 г.

Решение № 12182 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12017/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валери Георгиев Ничев, гр. София, чрез процесуалния представител срещу решение № 9220 от 8.07.2009 г. , постановено по адм. дело № 5228 по описа за 2009 година на Върховен административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-1177 от 10.3.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) . Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и поддържа в съдебно заседание, както и в представените по делото писмени бележки, че е налице нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което се отмени заповедта на министъра на вътрешните работи, както и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът по така подадената касационна жалба - министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител я оспорва в представени по делото писмени бележки от 7.10.2009 г. Счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав е била заповед № К-1177 от 10.3.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) . За да отхвърли жалбата съда е приел, заповедта е издадена без да има допуснати процесуални нарушения от органа по назначаването, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити и от компетентен за това орган. Приема, че въз основа на всички данни по делото лицето, към момента на издаване на процесната заповед има осигурителен стаж над 25 години в системата на МВР, поради което е налице условие за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Решението е правилно, постановено след анализ на фактическата обстановка по делото и надлежни правни изводи. Според посочената в заповедта разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (бр. 69 от 5.8.2008 г., служебното правоотношение на държавния служител в системата на МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. В конкретния случай - предвид чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР - при категория "Г" на държавния служител - въз основа на предложение на органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, от ректора на Академията при МВР. Лицето има осигурителен стаж от над 28 години, от които повече от две трети на офицерска длъжност и длъжност за държавен служител в МВР. Придобито е право на пенсия според чл. 69, ал. 2 от КСО - държавните служители в системата на МВР по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по този закон. Съобразено е ТП № 6 от 2007 на ОС на ВАС. Касационните доводи, касаещи преценката на договора между Академията и лицето, не следва да бъдат възприети като основателни, тъй като издадената заповед е с правно основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - прекратяване поради придобито право на пенсия и всички доказателства и правни изводи следва да касаят преценката именно на това правно основание. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия