Решение № 538 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2009 г.

Решение № 538 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 година). Образувано е по касационна жалба на Александър Минков Цочев, ЕГН ******q от гр. София, ж. к. "Сухата река", бл. 18, вх. Б, ет. 2, ап. 71 против Решение № 25 от 01.04.2009 година по адм. д. 7218/2008 година по описа на Административен съд - София град, с твърдение за наличие на касационните основания нарушение на материалния закон и необоснованост по т. 3 на чл. 209 от АПК и искане за отмяна на решението. Наличието на касационните основания е обосновано с доводите, че съдът не е оценил правилно тежестта и силата на отменителното решение на Софийски апелативен съд, което със сила на пресъдено нещо отменя избора на жалбоподателя за управител на търговското дружество - длъжник и което, след като е вписано, обвързва съда и го задължава да се съобрази с него. Ответната страна Директорът на СДВР, Сектор "БДС" не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата предвид установеното отпадане на качеството на управител за жалбоподателя преди издаване на оспорената заповед. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - София град отхвърля жалбата на Александър Минков Цочев против Заповед № З-14953 от 23.10.2008 година, издадена от Директора на СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка забрана за напускане на страната, на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС (Загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 г.). Фактите, въз основа на които са изградени изводите на съда, са безспорно установени в процеса. Оспорената заповед е издадена на основание писмо от Агенцията за държавни вземания, с което като основание за налагане на мярката е посочено качеството на лицето на управител и представляващ "Дару метал" ЕООД, срещу което е образувано изпълнително производство въз основа на данъчен ревизионен акт № 1081/19.09.2003 година с общ размер на задължението към 21.08.2008 г. от 32 451.87 лв. Жалбоподателят е възразил в хода на административното производство, че не притежава качеството на управител, собственик или представляващ дружеството. Първоинстанционният съд обсъжда възраженията на жалбоподателя, основани на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, постановено по конститутивен иск по чл. 74 от Търговския закон за отмяна на решение на общото събрание. Независимо от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по конститутивния иск, съдът приема за определящи обстоятелствата, вписани в търговския регистър предвид конститутивното действие на вписването. До заличаване на вписването въз основа на влязъл в сила съдебен акт вписаното обстоятелство произвежда правно действие, което обосновава правния извод на съда за законосъобразност на административния акт. В обжалваното решение е извършена и служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, при която съдът намира, че той е постановен при съобразяване с приложимите процесуални и материалноправни норми. Касационният състав споделя изводите в обжалваното решение относно правното значение на вписването в търговския регистър, които са решаващи при преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. Законът за търговския регистър (Обн. ДВ, бр. 34/2006 г, в сила от 01.01.2008 г.), уреждащ съобразно разпоредбата си на чл. 1 и действието на вписванията и заличаванията в търговския регистър, определя доказателствената сила на вписването с нормата на чл. 7, ал. 1, като предвижда, че "вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването". Третите лица могат да се позовават на вписването, съобразно текста на чл. 10 от същия закон, дори вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. По отношение на тях невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи. Действието на вписването се прекратява занапред с неговото заличаване. Обвързваща сила на вписването е предвидена и с изричната разпоредба на ал. 6 на чл. 141 от Търговския закон (Нова ДВ, бр. 66/2005 г.), според която овластяването и неговото заличаване имат действие спрямо третите добросъвестни лица след вписването им. Същевременно разпоредбата на ал. 5 на чл. 141 от Търговския закон предоставя на управителя правото, въпреки бездействието на дружествените органи, лично да заяви заличаване на вписването му като управител. До заличаване на вписването на жалбоподателя като управител на търговското дружество административният орган като трето лице, както и съдът, са длъжни да се съобразят с отразеното в търговския регистър. Влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд по конститутивния иск по чл. 74 от Търговския закон е задължително за страните по него, но е непротивопоставимо на третите лица, включително административния орган по отношение вписаните обстоятелства в търговския регистър. Изложените съображения обосновават извода за недоказаност на наличието на твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс