Решение № 11381 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4319/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Блу Хил Резидънс 3 ЕАД, чрез адв. Михайлова, срещу Решение 224 от 12.01.2023 г. постановено по адм. дело 10031 от 2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 805662-1/01.04.2022 г. на главен инспектор в отдел Общински приходи Витоша и Овча купел на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и недопустимост, които са отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Наведени са доводи за недопустимост на решението поради липса на произнасяне по заявен с жалбата предмет на оспорване. Твърди се, че съдебният състав не е взел предвид нито едно от приложените писмени доказателства. Не са обсъдени възраженията за квалификацията на недвижимия имот като жилищен. По подробни изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция Общински приходи към Столична община, представляван от юрк. Савов, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е била законосъобразността на АУЗД 805662-1/01.04.2022 г. на главен инспектор в отдел Общински приходи Витоша и Овча купел на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, потвърден с Решение СФД22-РД28-218/16.06.2022 г. на Директора на Дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, с който на Блу Хил Резидънс 3 ЕАД са установени задължения за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2021 г. в общ размер 14 048,72 лв., както следва: данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на в размер н апо 1 113,75 лева, разчетени несвоевременно от проверяваното лице, поради което и вменено задължение за законни лихви за забава в размер общо на 314,02 лева, както и ТБО - общо в размер на 11 820,60 лева (главници) и лихви общо 1 914,10 лева. От фактическа страна съдът е установил, че с декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 7202055255/20.08.2018г. по описа на Столична община дружеството е декларирало имот, както следва: земя, придобита чрез апорт по силата на документ за собственост - устав на дружеството и нотариален акт 36, том1, peг. 1187, дело 24/06.10.2016г. на нотариус с 117 на нот. камара , вписан в СВ-София, с отчетна стойност 594 000 лева- нежилищен имот със стопанска цел. Вземайки предвид събраните доказателства и подадената от дружеството декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ, инспектор по приходите е издал оспорения АУЗД. При определяне на данъчната основа адм. орган е приел, че ДНИ ще бъде изчислен върху по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност на посочения в декларацията имот. По отношение на недвижим имот 1/1 идеални части от земя с площ 1 320 кв.м., с идентификатор на ПИ 68134.1935.2131, находящ се в гр. София, район Витоша, местност Гърдова глава, е взета предвид отчетната стойност на имота. Начислените суми за ДНИ са върху 1,875 промила, на основание чл. 15 от НСООРМД. ТБО е изчислена като промил върху отчетната стойност на имота. Административният съд е анализирал фактическата обстановка и е отделил спорното от безспорното. Приел е, че оспореният АУЗД и решението, с което е потвърден, са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ. Според съда АУЗД е издаден в установената писмена форма, като съдържа всички реквизити на писмения административен акт по чл. 59, ал.2 от АПК и не са установени процесуални нарушения в процедурата по издаването му. Изложени са подробни мотиви относно предназначението на имота и законосъобразното му облагане като нежилищен. Съставът на АССГ е приел, че релевантен за определяне на задължението за ДНИ и ТБО не е устройственият статус на един имот, а начинът на използването му. Според съда липсвали доказателства, че спорният имот се ползва като жилище, а при декларирането на имота същият е посочен като нежилищен със стопанска цел. Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на Блу Хил Резидънс 3 ЕАД срещу процесния АУЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените доводи за недопустимост на решението поради липса на произнасяне по заявен с жалбата предмет на оспорване са неоснователни. Решението е постановено при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, с който е бил сезиран, правилността на изводите му по същество (очевидно именно с тях не е съгласен касаторът) ще бъдат разгледани по-долу. Отделно от това за яснота следва да се отбележи, че непроизнасянето по част от жалбата не е касационно основание за недопустимост на решението. Недопустимо е едно решение, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова би могло да бъде например постановено решение без да има надлежно сезиране с жалба и/или протест, жалбата е просрочена или оттеглена, или е разгледана жалба срещу административен акт, който по силата на изрична законова норма не подлежи на съдебно обжалване. Не се констатират и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които биха могли да доведат до различен резултат по делото. При постановяването на решението съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са възраженията в жалбата досежно спорния по делото въпрос, а именно дали процесният имот е жилищен" или нежилищен", което предопределя и данъчната основа, върху която се начислява ДНИ и ТБО. Според т. 30 на § 5 от ДР на ЗУТ жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т. 29 на същия параграф е дефинирано понятието жилищна сграда", според което това е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ. Нито едно от доказателствата по делото не сочи, че имотът ще се използва за жилищни нужди на физически лица, за да бъде обложен по ЗМДТ като жилищен имот. В процесния случай по делото не е спорно, че имотът на жалбоподателя не е застроен, като видно от доказателствата по делото представлява земя, на която липсват построени жилищни сгради, поради което не може да се направи извод, че земята е предназначена за жилищни нужди. Този извод се подкрепя и от приложено по делото писмо на кмета на район Витоша, в което е посочено, че процесният имот е предназначен за жилищно строителство, но строеж не е реализиран. Предвид гореизложеното недвижимият имот на дружеството е нежилищен, поради което задълженията за ДНИ и ТБО правилно са изчислени върху декларираната отчетна стойност. В унисон с изложеното са и подадените от дружеството декларации по чл. 14 от ЗМДТ, в които имотът също е деклариран като нежилищен със стопанска цел. Неоснователни са наведените от касатора оплаквания, че ДНИ (данъкът е и внесен от задълженото лице) и ТБО на процесния имот са определени единствено въз основа на подадените декларации по ЗМДТ от дружеството. Видно от развилото се административно производство освен декларираните от касатора факти са отправени запитвания до кмета на район Витоша, от които е установено, че имотът се намира извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Правилото за определяне на размер на дължимата ТБО е установено в чл. 67 от ЗМДТ, посочващ начина на определяне размера на таксата за битови отпадъци, като в случай че имотът попада извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, то ТБО се дължи по другите два компонента - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци и такса за чистота на териториите за обществено ползване в населени места и селищни образувания. В случая съдът е взел предвид предназначението и разположението на имота при определяне на задълженията на дружеството, както и ангажираните доказателства за реално предоставяне на въпросните два компонента на услугите. По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУЗД, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да се присъди в размер на 1 664,38 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,