Решение № 9741 от 2.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Витоша, Столична община против решение 2059 от 28.03.2022 г. по адм. дело 605/ 2021 г. на Административен съд София град, с което са отхвърлени жалбите на същия административен орган и на кмета на район Младост, Столична община, подадени против виза за проектиране САГ 20-ГР00-1427/3/28.09.2020 г., издадена от главния архитект на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като допуснатото с визата застрояване ще ограничи бъдещото строителство в съседния УПИ III за училище, собственост на Столична община. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците главен архитект на Столична община и А.Р. Холдинг АД, гр. София оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответникът кмет на район Младост, Столична община не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалби на кмета на район Витоша, Столична община и на кмета на район Младост, Столична община, съответно касатор и ответник в настоящото производство, против виза за проектиране, издадена на основание чл. 140, ал. 3 и ал. 7 във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ за промяна на предназначението на УПИ II-34 от нежилищно предназначение за офиси и магазини в друго нежилищно предназначение за смесено предназначение, сграда, високо застрояване с преход в етажността (2М+7 с Н-30.00м., 2М+4 с Н 20.00м., 2М с Н-10.00м.) и с функция съгласно § 5, т. 29А от ДР на ЗУТ, две нива подземни гаражи (2ПГ) в УПИ II-34За смесено предназначение (ПИ с идентификатори 68134.4090.1550; 68134.4090.1551; 68134.4090.1540), кв. 35 м. ЖГ Камбаните- Младост 4, район Младост, Столична община, при устройствените показатели, определени с ОУП на СО и ПУП- ПРЗ, одобрен с решение на СОС 253/ 31.05.2012г. и решение на СОС 495/ 27.092012г. Тези административни органи са конституирани като жалбоподатели по делото с определение от 12.08.2021 г. Със същия съдебен акт като ответник в производството е конституиран главният архитект на Столична община, а като заинтересувана страна - А.Р.Холдинг АД, гр.София. Съобразявайки се със заключението на допусната и изслушана съдебно техническа експертиза съставът на административния съд приема, че жалбите са неоснователни и с решението, предмет на оспорване, ги отхвърля. При тези факти настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд София град е постановено по недопустими жалби, подадени от административни органи, които не са легитимирани да оспорят административния акт и без участието на надлежна страна. Предмет на оспорване в производството е виза за проектиране САГ 20-ГР00-1427/3/28.09.2020 г., издадена от главния архитект на Столична община. Кръгът на лицата, които имат право да оспорят акт с такъв характер е очертан с разпоредбите на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и включва собствениците и носителите на ограничени вещни права и концесионерите на имотите, предмет на плана (чл. 131 ал. 1 и ал. 2, т. 1 ), както и на съседни имоти, които са непосредствено засегнати от плана в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2- т. 5 ЗУТ. В случаите, когато непосредствено засегнати са общински имоти, право да оспори административния акт има съответната община, която е юридическо лице и собственик на имотите (чл. 14 ЗМСМА, чл. 34, ал. 1, чл. 5 ЗОС). Следователно активно легитимиран да оспори процесната виза за проектиране е Столична община, като собственик на имот, непосредствено засегнат от предвижданията на административния акт в някоя от горните хипотези. Жалбата следва да бъде подадена от кмета на Столична община, в качеството на орган, който представлява общината (чл. 44, ал.1, т. 15 ЗМСМА). Кметовете на район Младост и район Витоша, в качеството си на административни органи притежават административна правосубекност, която се изразява в изпълнение на административни правомощия, във възможност да са носители на административнопроцесуални права и адресати на административнопроцесуални задължения, но не и да са титуляри на вещни права. Ето защо жалбите, по които е образувано производството, са подадени от ненадлежни страни. Тази нередовност е констатирана от съда, който с определение от 25.01.2021 г. оставя жалбите без движение, като дава на подателите указания относно юридическото лице, легитимирано да оспори акта и органа, който го представлява. Допусната нередовност е отстранена с подаване на жалба от Столична община, представлявана от кмета (л.81). Всички тези процесуални действия са напълно пренебрегнати при насрочване на делото и в нарушение на горните разпоредби като жалбоподатели в процеса са конституирани кметът на район Младост и кметът на район Витоша. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това задължение не е изпълнено от състава на Административен съд София град и по изложените по- горе съображения съдебното производство е проведено при участието на жалбоподатели без активна процесуална легитимация и при отсъствието на надлежна страна (Столична община не е конституирана като жалбоподател). По тези съображения постановеният съдебен акт се явява недопустим. На това основание обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,