Решение № 48 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2009 г.

Решение № 48 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 280, ал. 1, б. "а" от ГПК /отм/ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Х. Х. против решение № 417/02.01.2008 г. на С. окръжен съд и допълнително решение № 216/07.07.2009 г. на С. окръжен съд, постановени по гр. д. № 562/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяна на горепосочените въззивни решения. Ответниците по касационната жалба Р. Н. Г. и З. Н. Г. не вземат становище по касационната жалба. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си от 2.01.2008 г. въззивният съд е оставил в сила решение № 33/11.04.2007 г. по гр. д. № 1542/2006 г. по описа на С. окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Х. Х. иск за осъждането на Р. Г. и З. Н. Г. да й предадат владението на описания в решението лек автомобил, като неоснователен. С допълнително решение от 6.07.2009 г. въззивният съд е отхвърлил, предявения като евентуален иск от С. Х. Х. против Р. Н. Г. и З. Н. Г., за присъждане равностойността на процесния автомобил, описан в същото, като неоснователен. С мотивите си по постановеното основно решение, въззивният съд е констатирал, че с оглед твърденията на ищцата в исковата молба и приложения към същата договор от 12.06.2006 г., последната сключила с ответниците Р, чрез пълномощника им Д. К. договор за продажба на процесния лек автомобил, по който договор с нотариална заверка на подписите на страните, последните са заявили заявили, че продажната цена е изплатена изцяло, като при подписване на договора било заявено от пълномощника на продавачите, че закупената вещ-описания лек автомобил ще бъде предаден на купувача-ищцата по делото по-късно след привеждането му във вид и техническо състояние, която до предявяване на исковете не е предадена. С оглед искането, отправено от ищцата, видно от заявеното в исковата й молба, за осъждане на ответниците на основание чл. 108 от ЗС, да й предадат владението върху моторното превозно средство-лекия автомобил-предмет на договора, а в случай, че процесния автомобил не съществува или е продаден на трето лице да заплатят пазарната равностойност на автомобила към датата на завеждане на исковата молба, съдът е стигнал до извода, че е сезиран с искове с правно основание чл. 108 от ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм/. За да отхвърли иска по чл. 108 от ЗС съдът е приел, че ищцата не е станала собственик на процесния автомобил, тъй като към момента на сключване на договора за покупко-продажба на същия, последният не се е намирал в патримониума на продавачите, тъй като същият вече е бил продаден на трето лице от самите ответници Р. Г. и З. Г., в качеството им на продавачи, на купувача А. Ц. М., съгласно сключения договор за покупко-продажба на моторно превозно средство на 7.06.2006 г., приложен по делото. В резултат на установеното по делото, съдът е стигнал до извода, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния автомобил, тъй като към датата на сключването на договора от 12.06.2006 г. ответниците-продавачи по този договор, представлявани от пълномощника си Д. К., не са били собственици на процесната вещ. С допълнителното решение по горното дело, в производството по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК /отм/, съдът се е произнесъл по предявеният евентуален иск, тъй като главният иск е бил отхвърлен, с мотиви, че след като ищцата не е станала собственик на процесния автомобил, не може да претендира на заявеното основание заплащане на равностойността на вещта, която не е придобила в собственост, като е посочил че за нея при това положение е възникнало правото по чл. 189, ал. 1 от ЗЗД - да развали договора за покупко-продажба и да иска връщане на заплатената продажба цена. С жалбата си, депозирана срещу основното решение на въззивния съд, касаторът твърди, че постановеното по спора е направено без да е изяснен въпроса от фактическа и правна страна, които твърдения не отговарят на установеното с доказателствата по делото. Съдът е анализирал, както искането, отправено от ищцата чрез заявеното в исковата молба, в резултат на което е достигнал до правилното определяне на правната квалификация на исковете, с които е бил сезиран, съответно на предявения като главен и този в условията на евентуалност, и с оглед събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че същите се явяват неоснователни, които изводи са правилни и законосъобразни. С жалбата си против допълнителното решение, постановено от въззивния съд, касаторът твърди, че съдът не е извършил квалификация на исковете, съобразно фактическата обстановка, като се въвеждат аргументи за незавършен фактически състав по договор за покупко-продажба, поради независещи от ищцата-купувач по този договор причини. Освен, че такива доводи и възражения се правят за първи път в касационната жалба срещу допълнителното решение на въззивния съд, същите са и неотносими към предмета на спора, по който съдът се е произнесъл с това решение. Наред с това, в жалбата се поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал предявените искове, като отново за първи път се въвеждат твърдения за възникнало облигационно отношение и се въвежда друго основание, а именно деликт, което е недопустимо и е неотносимо към заявеното с ищцовата претенция, съгласно изложеното с исковата молба, което съдът правилно е квалифицирал, като е изхождал от съдържанието на същата и наведените доводи от ищцата, поради което постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд