Решение № 12141 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8658/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. В. И., чрез адв.Боева, срещу Решение 18284 от 29.05.2025г., постановено по адм. дело 3546/2025г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и като постановено в нарушение на процесуални правила. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне от първоинстанционния съд. В съдебно заседание, касаторът се явява, като лично и чрез адв. Боева, поддържа жалбата си и претендира присъждане на разноските по настоящото дело. Ответникът Главен архитект на район Витоша, Столична община/СО/, чрез юриск. Йорданова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Р. В. И. срещу мълчалив отказ на главния архитект на район Витоша, СО да се произнесе по заявление от 23.01.2025г. с което е поискано издаване удостоверение за търпимост на строеж: гараж със стопанска постройка съставляващо сграда с идентификатор 11394.1795.1376.3 по КККР, находяща се в с Владая, [адрес]. За да отхвърли жалбата срещу процесния мълчалив отказ, съдът, въз основа на подробен анализ на всички доказателства по делото, е установил от фактическа и правна страна следното: Към заявлението си от 23.01.2025г., с което е инициирано административното производство, И. е приложил своя декларация по чл. 43 от АПК, декларация от 21.01.2025г. от Ю. Ф. и В. С., в които се декларира, че процесните обекти са изградени през 1988-1989г., като е приложен и нот. акт за продажба на недвижим имот от 20.05.1992г., с който той се легитимира като собственик на поземления имот /ПИ/, в който са построени тези сгради. В едномесечния срок по чл. 57, ал. 5 от АПК, изтекъл на 24.02.2025г., административният орган не се е произнесъл по заявлението, с което се е формирал и оспорения мълчалив отказ. Съдът установил, че процесните сгради са построени през 1988-1989г., представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР от ЗУТ, за които липсват строителни книжа и по този въпрос не е имало спор между страните. Правилно приел, че обжалваният мълчалив отказ е издаден от компетентен орган - главния архитект на район Витоша, СО, по арг. от чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ. При така установения период на изграждане на процесните сгради, правилно приел, че приложимите правни норми за установяване на търпимостта им са § 16, ал. 2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, а не както е претендирал оспорващия - разпоредбата на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Последната касае търпими строежи, но извършени в периода 2.01.2001г до 31.03.2001г., и съответно е неотносима за случая. § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ не игнорира изискванията на § 16 от ПР на ЗУТ, а обхваща само тези незаконни строежи, които не се обхващат от времевия период и предпоставките на ал. 1, 2 и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, т.е. тя е действаща с визираните в нея три времеви периода. В конкретния случай строежите са изградени в период извън приложното поле на §127, ал.1 от ЗУТ. С оглед времевия обхват на изграждане на строежите, съдът правилно е пристъпил към преценка - налице ли са другите кумулативно определени предпоставки уредени в разпоредбата на § 16, ал. 2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, а именно - да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването или съгласно този закон и да са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998г. / в хипотезата на ал.2/ или в 6 месечен срок считано от 02.01.2001г. /в хипотезата на ал.3/. И пред административния орган и пред съда не са представени доказателства за деклариране на процесните строежи пред одобряващите органи. Твърденията на оспорващия, че е декларирал строежа пред данъчните органи, с оглед задължението си по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, които били длъжни по арг. от чл. 8 от ЗАП /отм/, респ чл. 31 от АПК да я препратят на компетентния орган, са несъответни на закона. Декларацията по ЗМДТ не е идентична с изискването на § 16, ал. 2 ПР от ЗУТ за деклариране на строежа от собственика пред одобряващите органи. Одобряващите органи не са органите, пред които се декларира правото на собственост на недвижим имот за целите на облагането му с местни данъци и такси, а са органите, овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Декларирането на строежа за данъчни цели и заплащането на данък, не изпълнява изискването по § 16, ал. 2 и 3 ПР на ЗУТ за деклариране пред съответните компетентни органи по смисъла на тези разпоредби. Декларацията по ЗМДТ е подадена за целите на данъчното облагане, по образец, в нея няма никакви отразявания за липса на строителни книжа, за да може да се предположи, че с нея се цели и деклариране и наличие на предпоставките за търпимост, съответно данъчните органи не са били длъжни да я препратят на органите овластени да одобряват инвестиционни проекти. Липсата на декларация от собственика на незаконните строежи пред одобряващите органи до 31.12.1998г. или в шестмесечен срок, считано от 02.01.2001г., изключва възможност за квалифицирането им като търпими такива в хипотезата на § 16, ал. 2 и 3 ПР на ЗУТ. В случая е без значение дали процесните сгради съответстват на нормативните изисквания за строежите към 1988-1989г. или по сегашните норми на ЗУТ, тъй като липсва другата кумулативно изискуема предпоставка на относимия § 16, ал. 2 ПР от ЗУТ - деклариране пред одобряващите органи. Само на това основание процесните строежи не могат и не попадат в категорията на ползващите се с търпимост. При този извод, правилно съдът не е преминал към изследване дали строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания, изложени в него, напълно кореспондират с доказателствата по делото. Постановено е при липса на процесуални нарушения, а правните изводи на съда са подробни и кореспондират с материалния закон, поради което настоящият касационен състав ги споделя напълно и в хипотезата на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, препраща към тях. В конкретния случай приложима се явява нормата на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като в тази връзка следва да се има предвид, че нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима, тъй като визираният в нея режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. /по ал. 2/, съответно в 6-месечен срок от обнародване на този закон, т. е. до 02.07.2001 г. /по ал. 3/. В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи по ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ в срок до 31 декември 1998 г., а по ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ в срок до 02.07.2001 г. От приетите по делото писмени доказателства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесните строежи. Само на това основание същите не могат да се квалифицира като търпими, доколкото предпоставката е кумулативна и неосъществяването й изключва строежа от категорията на ползващите се с търпимост, независимо дали е допустим по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или понастоящем. С оглед гореизложеното, обжалваното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременната претенция на ответника се явява основателна. В полза на същия следва да се присъдят разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,