Решение № 5397 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2012 г.

Решение № 5397 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Величка Василева Димова от с. Желю войвода, област Сливенска против решение № 41 от 4.04.2012 г., постановено по адм. д. № 3 по описа за 2012 г. на Административен съд - Сливен. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора посъщество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против община Сливен. Ответникът по касационната жалба - община Сливен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Пред Административен съд - Сливен е бил предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за веди /ЗОДОВ/ срещу Община Сливен за присъждане на обезщетение в общ размер от 2300 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, болки и страдания, емоционален стрес както следва: за периода 5.11.2009 г. до 10.11.2010 г. в размер на 1000 лв.; за периода 14.02.2010 г. до 8.12.2011 г. в размер на 1300 лв., причинени в резултат на незаконосъобразни откази на Кмета на кметство с. Жельо войвода, общ. Сливен, обективирани в писмо изх. № 494/5.11.2009 г. и Заповед № 21/14.12.2010 г. за издаване на удостоверение за наследници на касационната жалбоподателка., отменени с решение № 13450/10.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3494/2010 г. и с решение № 15430/23.11.2011 г., постановено по адм. дело № 7290/2011 г. по описа на ВАС. Ищцата посочва, че вредите е претърпяла в резултат на продължителния период на неиздаване на исканото удостоверение и нуждата да води съдебни дела. Претендира лихва до окончателното изплащане на обезщетението, както и разноските в производството. Съдът е събрал писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е обосновал извод за неоснователност на исковата претенция. От фактическа страна съдът е приел, че Величка Василева Димова е сезирала кмета на Кметство с. Жельо войвода, община Сливен с молба вх. № 491 от 5.11.2009 г. за издаване на удостоверение за наследници на Марин Ганев Русчев, необходимо й за снабдяване със скица, по отношение на която е постановен отказ изх. № 494 от 5.11.2009 г. за издаване на исканото удостоверение, който бил обоснован с липсата на регистри, респ. данни за наследниците от 1945 г. Ищцата подала жалба до Кмета на Община Сливен, който след разглеждането й със Заповед № РД-15-1814/26.11.2009 г. я отхвърлил като неоснователна. Отказът на Кмета на кметство с. Жельо войвода бил оспорен по съдебен ред пред Административен съд Сливен. С решение № 8/3.02.2010 г., постановено по адм. дело № 383/2009 г. Административен съд Сливен отменил отказа и задължил кмета на кметство с. Жельо войвода да издаде исканото удостоверение. По жалба на административния орган решението на Административен съд Сливен е отменено с решение № 13450/10.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3494/2010 г. по описа на ВАС в частта, в която на кмета на кметството е указано издаването на удостоверение за наследници, като вместо това на органа е указано при новото произнасяне да извърши проверка на всички данни от значение за случая и за произнасяне по молбата на Величка Димова. с мотивиран акт след отстраняване на нарушенията на административнопроизводствените правила. С придружително писмо с изх. № СД-01-01-383/09 от 16.11.2010 г. на Административен съд - Сливен преписката е върната в Кметство с. Жельо войвода и след разглеждането й, съгласно дадените задължителни указания в решението на ВАС е издадена Заповед № 21/14.12.2010 г. на Кмета на Кметство с. Жельо войвода, с която отново е постановен отказ за издаване на исканото от Величка Димова удостоверение, който е обоснован с недоказана родствена връзка между лицата и липсата на семейни регистри от 1945 г. Заповедта е връчена на ищцата. на 6.01.2011 г. С жалба вх. № 10/12.01.2011 г. отказът отново е обжалван по съдебен ред. С решение № 33/14.04.2011 г., постановено по адм. дело № 11/2011 г. Административен съд - Сливен е отменил заповедта, с която е отказано издаване на исканото удостоверение и върнал преписката на административния орган за издаване на удостоверение за наследници на Марин русчев, б. ж. на същото село. По жалба на административния орган решението на Административен съд - Сливен е оставено в сила с решение № 15430/23.11.2011 г., постановено по адм. дело № 7290/2011 г. по описа на ВАС. По делото няма спор, че с придружително писмо с изх. № СД-01-01-11/11 от 28.11.2011 г. на Административен съд Сливен преписката е върната на Кмета на кметство с. Жельо войвода и след разглеждането й, съгласно дадените задължителни указания в решението на ВАС е издадено исканото от ищцата удостоверение за наследници. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за недоказана претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснения, стрес, болки и страдания, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищцата и заболяването й от хипертонична болест, тъй като в тази насока не са били ангажирани допустими и относими доказателства, въпреки дадените от съда указания, установяващи наличието на здравословен проблем у ищцата за посочения период. Решението на Административен съд е правилно и същото е постановено в съответствие с изискванията на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При постановяването му не са допуснати нарушение на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. Правилни от процесуална гледна точка са констатациите, че не са представени рецепти, болнични листове, амбулаторни листове, епикризи и други документи, издадени от лекар - специалист. Обосновано е прието, че състоянието на здравословния физически, неврологичен и психически статус се установява с медицинска документация, обективираща оказани медицински грижи и намеса. Поради липсата на такива документи, свидетелските показания в тази насока не могат да бъдат кредитирани, възпрепятства се извършването и на съдебно-медицинска експертиза. Обоснован от преценката на гласните доказателства и липсата на писмени такива е изводът за недоказана като настъпила неимуществена вреда и причинна връзка между нея и отменените като незаконосъобразни административни актове. Твърденията за преживени негативни емоции следва да се докажат по вид, продължителност, степен и последици. При отсъствието на две от кумулативно необходимите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е постановил решение, съответно на материалния закон. Предвид изложеното решението на Административен съд - Сливен следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният административен съд