Решение № 1472 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2016 г.

Решение № 1472 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8607/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град В. обжалва решение № 841/18.04.2016 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 838/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 031300790/7.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., в оспорената част, потвърден с решение № 275/21.06.2013 г. при обжалването по административен ред В касационната жалба са изложени доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са за неправилна преценка на доказателствата по делото. Касаторът счита, че приложените към фактурите delivery note не съдържат данни за лицето, което ги е подписало и за неговата представителна власт. Съдът не е отчел противоречията в писмените обяснения на ревизираното лице относно обстоятелството, кой е издал потвържденията за получаване на стоките л. 81 и л. 1267, както и обстоятелството, че представляващ дружеството е N. I. - George, а не Я. Л.. Твърди, че не е доказано изпращането на стоките, поради недостоверност на приложените пътно-прехвърлителни разписки, тъй като органите по приходите са съпоставили подписите на шофьорите по тези разписки и подписите в ЧМР. В касационната жалба сочи конкретни несъответствия в ЧМР представени от превозвачите - румънски дружества и тези представени от ревизираното лице, които не са обсъдени при постановяване на първоинстационното решение. Представените писмени потвърждения не съдържат реквизитите посочени в чл. 45, ал. 2, б. "а" ППЗДДС, поради което не са годно доказателство за установяване на ВОД. Не са изпълнени указанията на горната инстанция по чл. 224 АПК и от ревизираното лице не са представени доказателства за приемо-предаване на стоката в Румъния по фактура № 279/25.01.2011 и четливи копия от първите три товарителници по № 295/31.01.2011 г., както и четливи копия от квитанции за платени пътни такси на л. 1344-1354. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е допуснал съдебно - счетоводна експертиза със задача да извърши проверка в Румъния, въз основа на писмени доказателства, събрани в нарушение на чл. 226, ал. 2 АПК. Доводите за нарушение на материалния закон се основават на липсата на една от кумулативните предпоставки за признаване на ВОД, а именно, че стоките са напуснали територията на Р. Б. и са получени в Румъния. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт в оспорената част. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за всички производства. Ответникът - "Б. г. БГ" ООД (понастоящем с фирма "Б. г. БГ" ЕООД), чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. От директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град В. е подадена и частна жалба против определение 1535/8.06.2016 г. на Административен съд, гр. В. по адм. дело № 838/2015 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК. Поддържат се доводи за неправилно приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК и наличието на основания за възлагане разноските на дружеството - жалбоподател, независимо от изхода на спора. "Б. Г. БГ" ООД (понастоящем с фирма "Б. г. БГ" ЕООД) оспорва частната жалба като недопустима, респективно като неоснователна, по съображения изложени в представено по делото писмено становище на адв. Р. Р.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Предмет на съдебния спор е законосъобразността на ревизионен акт, в частта, в която не са признати вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки - царевица, пшеница, слънчоглед, соев шрот за данъчен период м. 01.2011 г., декларирани от "Б. Г. БГ" ЕООД, гр. Г. Тошево, с получател румънското дружество SC MONTITERM INSTAL SRL. В акта е определен ДДС за внасяне в размер на 13 378.53 лева и лихви 2 840.72 лева, резултат от непризнаване на декларирани ВОД за м. 01.2011 г. в общ размер от 1 158 602.65 лева. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 2841/16.03.2015 г. по адм. дело № 5998/2014 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е отменил решение № 580/13.03.2014 г. на Варненския административен съд по адм. дело № 2768/2013 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 031300790/7.03.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. относно начисления ДДС на "Б. г. БГ" ООД за м. 01.2011 г. над 449 417.75 лева, както и в частта за разноските и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната инстанция е дала указания какви доказателства не се сочат по фактура № 279/25.01.2011 г. - за приемо - предаване на стоката на територия на Румъния, предвид липсата на подписи в приложените товарителници (ЧМР) и по фактура № 295/31.01.2011 г. - да се представят четливи копия на първите три товарителници - ЧМР. По фактурите с румънски превозвачи на основание чл. 171, ал. 4 АПК от съда да се дадат указания да се представят четливи квитанции за платени пътни такси от румънския превозвач - л. 1344-1354. По отношение на писмените потвърждения е посочено, че са подписани от Я. Л., за който не е доказано по делото, че е управител или служител на румънския получател. Поради това и на основание чл. 171, ал. 4 АПК съдът е следвало да даде указания на страната да представи доказателства от търговския регистър относно представителната власт на това лице. С обжалваното съдебно решение ревизионният акт в посочената част е отменен и администрацията е осъдена за разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките за признаване на ВОД, тъй като правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя, доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава членка и вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Този извод е основан на следните фактически установявания: По отношение на покупките на стоките, предмет на последващи ВОД, съдът е възприел констатациите на органите по приходите, че не са установени съществени несъответствия, които да поставят под съмнение данните по фактурите (за покупки) и съпътстващите документи. За установяване реалността на декларираните ВОД в хода на ревизията са представени договори, преписи от фактурите, ЧМР, писмени потвърждения за получаване на стоките. Според писмените обяснения на ревизираното дружество, потвържденията са подписани от Я. Л., като контактите са се осъществявали в офиса в гр. Д.. От румънското дружество са представени доказателства за търговска и данъчна регистрация, както и VIES декларации, от които е видно, че данъчен период м. 01.2011 г. са декларирани придобивания от "Б. г. БГ" ЕООД. В решението е прието, че спорът при новото разглеждане на делото е относно транспорта на стоките, извършен от румънски превозвачи. От приложените по делото формуляри SCAC 2004a за извършени проверки на превозвачите B. T. R. SRL, Hellax trans SRL, Dav trans SRL, Mondial SRL, Lutos SRL и M. M. SRL, според съда се потвърждава собствеността на част от камионите и факта, че румънските дружества действително осъществяват транспортна дейност. От заключението на ССЕ, приета при предходното разглеждане на делото от първата инстанция, съдът е установил, че е налице пълна идентичност между стоките, предмет на фактурите, издадени на SC MONTITERM INSTAL SRL и превозените стоки по ЧМР и писмени потвърждения, а извършените плащания от посоченото румънско дружество са за декларираните ВОД, с 253.84 евро повече. От приетите при новото разглеждане на делото експертни заключения съдът е приел, че е установено по кои ЧМР са налице доказателства за платени пътни такси. Според вещото лице конкретно описани фактури, издадени от "Б. г. БГ" ЕООД с получател SC MONTITERM INSTAL SRL по извършени превози документирани с ЧМР, са на обща стойност 3 402 439.09 лева. ДДС върху тази стойност е в размер на 680 487.82 лева. Вещото лице е установило, че са представени и писмени потвърждения за получаване на стоките от румънското дружество по конкретно изброени в решението фактури. Според експерта стоките, предмет на тези фактури са превозени до Румъния, като за транспорта са представени ЧМР. В таблица 2 от експертизата от 24.11.2015 г. е направено разграничение на потвържденията според датата им на издаване. В приложение № 1 от експертизата от 24.11.2015 г. в таблица са посочени данните по всяка фактура за получател, вид, количество на стоката, стойност, ЧМР, превозвач, писмени потвърждения, наличие или липса на SCAC 2004a и съответно наличие или липса на потвърждение за получаване на стоките. В заключението от 27.01.2016 г. вещото лице е обобщило в таблица данните за документи, относими към всяка фактура относно придружаващите я документи за транспорт и получаване на стоката от румънското дружество. Това заключението е изготвено и въз основа на представени в съдебното производство кантарни бележки в превод на български език. При така установените факти, съдът е приел, че по делото не е спорно изпълнението на изискването по чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС - ревизираното лице е представило фактури за спорните ВОД, а спорно е транспортирането на стоките и получаването им от румънското дружество. Според данните по делото е направен извод, че транспортът е извършен от жалбоподателя, за чиято реалност не се спори и от трети лица за сметка на получателя. Съдът е приел за приложима хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, която предвижда представяне на документи за изпращането или транспортирането на стоките до друга държава членка при условията на алтернативност. В случая според съда са представени и двата вида документи - товарителници и писмени потвърждения, с които е установено получаването на стоката. Като изпращач в товарителниците е посочено ревизираното дружество, а като получател - SC MONTITERM INSTAL SRL с идентификационен номер. Към м. 01.2011 г. получателят е регистрирано лице за целите на ДДС. Д. е от 1.05.2012 г. Съдът е констатирал, че част от приложените международни товарителници не съдържат подпис и печат на получателя, а е положен печат на концесионера на пристанището, но към същите товарителници са представени пътно-прехвърлителни разписки и в инвойс - фактурите и в съпровождащите ги delivery note са положени печати на SC MONTITERM INSTAL SRL. От заключенията на ССЕ според съда се установява реалната доставка на стоките, описани в процесните фактури. Неизпълнението на дадените указания и непредставянето на четливи копия от квитанции за платени пътни такси, не променя този извод. Останалите доказателства според съда са достатъчни да установяват факта на осъществяване на доставките. Изводите за реалност на извършените ВОД не се опровергават и от данните в приложения SCAC 2004a на получателя, който установява, че не са представени изисканите документи и не осъществява дейност. В тази връзка съдът е посочил, че не са доказани предпоставките по чл. 2 от Регламент 1925/2004 за да се определи получателят като "липсващ търговец". В решението е прието, че е доказана представителната власт на Я. Л. съгласно удостоверение от румънския търговски регистър за периода 22.11.2010 г. - 28.01.2011 г., като е посочено, че само част от фактурите (№ 292/29.01.2011 г., № 293/29.01.2011 г., № 294/30.01.2011 г., № 295/31.01.2011 г. и 296/31.01.2011 г.) са извън този времеви период, но за тях са налице неопровержими доказателства за транспортиране на стоките. По отношение на фактура № 295/31.01.2011 г. съдът е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице, според което фактурата е придружена с ЧМР (л. 274), което макар и нечетливо отчасти, съдържа тонажа на стоката, номера на автомобила, транспортната фирма и се отнася за транспорт на количество стока, което съответства на посоченото във фактурата. При новото разглеждане на делото са представени кантарни бележки, които според съда обвързват представените ЧМР по делото и фактурите относно номер на автомобил, дата и тегло на стоката. По отношение на доставката по фактура № 279/25.01.2011 г. съдът е отчел обстоятелството, че ревизираното лице не е представило документи за приемо - предаване на стоката съгласно дадените му изрични указания, но въпреки това е приел, че доставката е доказана от събраните по делото доказателства и заключение на съдебно - счетоводни експертизи. Според съда в този случай следва да се имат предвид трайните търговски отношения между ревизираното дружество и румънския контрагент и регулярния характер на доставките. С тези мотиви съдът е отменил ревизионния акт в оспорената част относно начислен ДДС за сумата над 449 417.75 лева и съответните лихви. Решението е частично неправилно. Настоящият състав принципно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви по материалноправните предпоставки за прилагане на нулева ставка по вътреобщностни доставки. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11, M.-G.). Според СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ е да определят условията, при които се освобождават тези доставки от облагане с ДДС (т. 36 от решението по дело С-273/11). В националния закон документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, са определени в чл. 45 от ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и са разделени в две групи - документи за доставката /чл. 45, т. 1 ППЗДДС/ и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка /чл. 45, т. 2 ППЗДДС/. В конкретния случай съдът правилно е определил, че спорно от фактическа страна е транспортирането на стоките от територията на РБ до територията на Румъния. Неправилна е преценката му за част от доставките, че е доказано изпълнение на това условие чрез документите по чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Преди всичко съдът не е посочил кои от декларираните от "Б. г. БГ" ЕООД, вътреобщностни доставки за м. 01.2011 г. са предмет на новото разглеждане на делото, с оглед частичната отмяна на предходното първоинстанционно решение. По тази причина съдът не е обсъдил събраните по делото конкретни доказателства за транспорт на стоките по отделните доставки. Не е разграничил хипотезите и документите, чрез които се доказва транспорта на стоката по чл. 45, т. 2, б. "а" и б. "б" ППЗДДС. П. това в противоречие с доказателствата по делото е приел, че по всички спорни доставки транспортът е извършен от трето лице за сметка на румънското дружество - получател. В отменителното решение на касационната инстанция изрично е посочено, че транспортът по фактура № 279/25.01.2011 г. е извършен от ревизираното лице. В решението липсват фактически установявания, че по голяма част от спорните фактури стоката е транспортирана на части, като за съответното количество са представени отделни превозни документи (ЧМР), а писменото потвърждение се отнася до цялото фактурирано количество. Не са изложени мотиви в кои ЧМР липсва подпис на получателя и кои са подписани от получателя в кл. 24. Поради допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила и предвид забраната по чл. 227 АПК, при повторното разглеждане на делото касационната инстанция намира, че следва да изложи конкретни мотиви по предмета на делото и релевантните за спора факти. При съпоставка на фактурите, посочени в ревизионния доклад, в решението на директора на дирекция "ОДОП" - В. и в решението на Върховния административен съд по адм. дело № 5998/2014 г., по които са признати ВОД за м. 01.2011 г., се установява, че предмет на процесния спор са доставките, декларирани по следните фактури: фактура № 244/10.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 93 644.75 лева; фактура № 247/10.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 7 968.05 лева; фактура № 248/11.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 147 034.61 лева; фактура № 250/12.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 150 819.53 лева; фактура № 252/12.01.2011 г. за доставка на соев шрот на стойност 16 940.62 лева; фактура № 253/13.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 49 228.05 лева; . фактура № 257/14.01.2011 г. за доставка на соев шрот на стойност 34 571.25 лева. фактура № 259/18.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 225 221.33 лева; фактура № 262/19.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 214 845.11 лева; фактура № 264/20.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 123 195.93 лева; фактура № 267/20.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 104 565.40 лева; фактура № 269/21.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 189 033.79 лева; фактура № 270/21.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 103 654.77 лева; фактура № 272/22.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 109 227.85 лева; фактура № 274/22.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 87 934.82 лева; фактура № 277/24.01.2011 г. за доставка на соев шрот на стойност 261 514.03 лева; фактура № 278/24.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 23 226.50 лева; фактура № 279/25.01.2011 г. за доставка на соев шрот на стойност 66 052.68 лева; фактура № 280/25.01.2011 г. за доставка на соев шрот на стойност 19 098.68 лева; фактура № 281/25.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 128 372.15 лева; фактура № 283/26.01.2011 г. за доставка на слънчоглед на стойност 578 085.46 лева; фактура № 286/27.01.2011 г. за доставка на слънчоглед на стойност 401 699.32 лева; фактура № 288/28.01.2011 г. за доставка на слънчоглед на стойност 117 424.90 лева; фактура № 289/28.01.2011 г. за доставка на соев шрот на стойност 63 500.91 лева; фактура № 291/28.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 60 392.35 лева; фактура № 292/29.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 91 188.93 лева; фактура № 293/29.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 10 007.59 лева; фактура № 295/31.01.2011 г. за доставка на соев шрот на стойност 67 302.65 лева; Във връзка с предмета на оспорване, настоящият състав съобрази, че в решението на ВАС по адм. дело № 5998/2014 формално е посочена фактура № 295/31.01.2011 г., за която се признава ВОД, но посочената стойност е различна от посочената във фактурата. Освен това по тази фактура са дадени изрични указания на основание чл. 171, ал. 4 АПК, които да бъдат изпълнени при новото разглеждане на делото. Поради това следва да се приеме, че същата е включена в предмета на настоящото дело, а спорът относно ВОД по фактура № 296/31.01.2011 г. е решен с влязло в сила решение. Неправилно и в противоречие с доказателствата, съдът е приел, че е доказано транспортирането на стоката до територията на Румъния по фактура № 279/25.01.2011 г., по фактура № 293/29.01.2011 г. и по фактура № 295/31.01.2011 г. От представените международни товарителници (ЧМР) се установява, че транспортът на стоките (соев шрот и царевица) по тези фактури е осъществен от доставчика "Б. г. БГ" ЕООД. Това обстоятелство е констатирано и в ревизионния доклад по всяка от фактурите. В този случай спорната предпоставка за осъществяване на ВОД, а именно превозването на стоката от територията на страна до Румъния се доказва само чрез транспортен документ съгласно чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС (в приложимата редакция за м. 01.2011 г.). В приложените към тези фактури ЧМР получаването на стоката не е удостоверено чрез подпис на получателя в кл. 24. Писмените потвърждения в тази хипотеза не са предвидени като документ, доказващ транспортирането на стоката. По отношение на фактура № 279/25.01.2011 г. това обстоятелство е констатирано и от горната инстанция. В противоречие с материалния закон съдът е приел, че липсата на доказателства по чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС се преодолява с оглед трайните търговски отношения между доставчика и получателя и регулярността на доставките. Представените кантарни бележки в този случай не могат да заместят липсата на предвидения от закона документ по чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС, тъй като не удостоверяват получаване на стоката от SC MONTITERM INSTAL SR. В тази част решението, с което е отменен ревизионния акт е неправилно постановено и следва да бъде отменено. На основание чл. 227, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество като се отхвърли жалбата на "Б. г. БГ" ООД (понастоящем "Б. г. БГ" ЕООД) в частта на начисления ДДС в размер на 28 672.58 лева по посочените три фактури, които са на обща стойност 143 362.92 лева. По фактура № 292/29.01.2011 г. неправилно съдът е приел, че транспортирането на стоката е установено от представените ЧМР и в тази връзка е приел за ирелевантна липсата на представителна власт за Я. Л. (И. Л.) към датата на подписване на потвърждението от 30.01.2011 г. Приложените на л. 290-л. 302 девет броя товарителници (ЧМР) по тази фактура не са подписани от получателя в кл. 24. При извършената насрещна проверка на превозвача M. M. SRL са представени три броя ЧМР към delivery note 292-9, 292 - 7 и 292 - 2, които също не са подписани в кл. 24 от получателя на стоката. В представеното от превозвача SC RALTRANS TOTAL SRL ЧМР към delivery note 292-4 също липсва подпис в кл. 24 на получателя. Получателят не е удостоверил получаването на стоката и в ЧМР приложено към SCAC 2004a на превозвача ANDRUS COM TRANS 2008 SRL. Представените кантарни бележки при новото разглеждане на делото, са за измерване на соев шрот и соя, насипно от дати преди 29.01.2011 г., поради което са неотносими към доставките на царевица по фактура № 292/29.01.2011 г. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че е доказано транспортирането на стоките по тази фактура съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Н. са налице основанията по чл. 53 ЗДДС, поради което законосъобразно по фактура № 292/29.01.2011 г. на стойност 91 188.93 лева с ревизионния акт е начислен ДДС в размер на 18 237.79 лева. В тази част решението е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна, като се отхвърли жалбата за посочената сума. По фактура № 283/26.01.2011 г. за доставка на слънчоглед на стойност 578 085.46 лева само част от представените транспортни документи (ЧМР) са подписани от получателя SC MONTITERM INSTAL SRL. В част от приложените ЧМР липсва подпис на получателя в кл. 24 (по ЧМР за 283-1, -10,-11-12, -13,-14-15, -16, -17, -18, -19, -22 и 283-27), поради което не удостоверяват получаването на стоката в Румъния. Тези доставки са на стока на обща стойност 280 335.38 лева. Писменото потвърждение № 283 (л. 1198) не е представено в цялост - липсва подпис на лицето, което го е издало както в документа на румънски език, така и на преводача в документа на български език, поради което не представлява годно писмено доказателство по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. З. доставките по посочената фактура, вещото лице в допълнителното заключение от 27.01.2016 г. не е установило никакви допълнителни документи за доставяне, превоз и получаване на стоката на територията на Румъния, в базата на SILOTRANS. С оглед на изложеното следва да се приеме, че е доказано транспортирането на тази част от стоката по фактура № 283/26.01.2011 г., за която са представени ЧМР, подписани от получателя в кл. 24. Това е стоката по 15 от общо 28 броя ЧМР на обща стойност 297 750.08 лева, поради което съдът законосъобразно е отменил ревизионния акт в частта на начисления ДДС по тази фактура в размер на 59 550.02 лева. Решението е неправилно в частта, в която е отменен начислен ДДС в размер на 56 067.07 лева за превозите по ЧМР, посочени по-горе, за стока на обща стойност 280 335.38 лева и в тази част следва да бъде отменено, като се отхвърли жалбата на "Б. г. БГ" ЕООД. По отношение на останалите фактури, правилно съдът е приел, че транспортирането на стоките до територията на Румъния е доказано чрез предвидените в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС документи. По фактура № 253/13.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 49 228.05 лева, фактура № 270/21.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 103 654.77 лева, фактура № 272/22.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 109 227.85 лева, фактура № 274/22.01.2011 г. за доставка на царевица на стойност 87 934.82 лева, фактура № 277/24.01.2011 г. за доставка на соев шрот на стойност 261 514.03 лева, фактура № 281/25.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 128 372.15 лева, фактура № 288/28.01.2011 г. за доставка на слънчоглед на стойност 117 424.90 лева, фактура № 289/28.01.2011 г. за доставка на соев шрот на стойност 63 500.91 лева и фактура № 291/28.01.2011 г. за доставка на пшеница на стойност 60 392.35 лева са представени подписани от получателя товарителници (ЧМР), които са достатъчно доказателство за транспортиране на стоката и удостоверяване спорната предпоставка за осъществяване на ВОД. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че част от стоките по фактура № 277/22.01.2011 г. са получени от Бартер трейдинг Румъния. В посочените от касатора ЧМР към delivery note 277-11, 277-7, в кл. 24 не се съдържа подпис на посоченото трето юридическо лице, а само печат, поради което не могат да оборят доказателствената сила на подписаните от SC MONTITERM INSTAL SR товарителници, които кореспондират и с останалите доказателства по делото, обобщени в допълнителните експертни заключения. Освен това за фактура № 277/24.01.2011 г. е представено и писмено потвърждение от SC MONTITERM INSTAL SRL за цялото фактурирано количество стока, което е годно доказателство по смисъла на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. По останалите фактури се установи, че приложените ЧМР или част от тях по съответната фактура, в кл. 24 не съдържат подпис на получател. По тези фактури годно доказателство за транспортирането на стоката на територията на другата държава членка се явяват представените писмени потвърждения, подписани от Я. Л. до 28.01.2011 г., който в този период е бил администратор и единствен съдружник в дружеството - получател. По силата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС (в ред. от ДВ бр. 6/2010 г., в сила от 1.01.2010 г. до 1.02.2011 г.) писменото потвърждение се посочват, дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. Изискването за посочване името на лицето, предало стоките е въведено в закона от 1.02.2011 г. Представените по делото потвърждения съдържат всички изискуеми от закона реквизити, с изключение на вида и марката на транспортното средство, с което е извършен превоза. Превозните средства са индивидуализирани с регистрационен номер. Липсата на данни за вида и марката на тези превозни средства в потвържденията, в процесния случай се преодолява от наличието на такива данни в останалите доказателства по делото, включително от информацията в приложените по делото формуляри SCAC 2004a, изготвени от румънските данъчни власти за част от превозвачите, от квитанциите за платени пътни такси в България за товарен автомобил и от кантарните бележки за премерване на стоката, доставена с камиони, за които вещото лице е установило, че съответства по регистрационен номер на процесните превозни средства. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 224 АПК при преценката на писмените потвърждения. В решението на предходната касационна инстанция е налице произнасяне по годността на представените документи с оглед на лицето, което ги е подписало. В тази връзка са и дадените указания по чл. 171, ал. 4 АПК за представяне на доказателства от търговския регистър на Румъния. Неоснователен е и доводът за неправилна преценка писмените обяснения на ревизираното дружество относно представителят на румънското дружество. Твърдяното противоречие в писмените обяснения е преодоляно чрез представянето на удостоверение от търговския регистър на Румъния, което е официален документ. Твърденията на органите по приходите, които се поддържат и в касационната жалба за недостоверност на приложените към фактурите пътно - прехвърлителни разписки, поради разминаване в подписите на шофьорите по тези разписки и подписите в ЧМР, са останали недоказани. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са ангажирани относими и допустими доказателствени средства за установяване на това твърдение. Не се отразяват на крайните изводи за наличие на предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС и доводите за разминаване на данните в кл. 24 от товарителниците, представени от превозвачите и тези представени от ревизираното лице, тъй като се установи, че към всяка от фактурите, с изключение на изброените по-горе е налице годно писмено потвърждение от получателя по доставките по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. П. съдът е преценил и неизпълнението на задължението на ревизираното лице да представи четливи преписи от квитанции за платени пътни такси. Тези квитанции документират плащането на пътни такси за товарни автомобили с румънска регистрация, посочени в част от процесните товарителници, при режим вход в Р. Б. и установяват, че тези автомобили са влезли в страната на посочените в квитанциите дати. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 202 ГПК при преценка на заключението на вещото лице от 27.01.2016 г., изготвено въз основа доказателства, събрани при новото разглеждане на делото. Документите са събрани в изпълнение указанията на касационната инстанция за събиране на допълнителни доказателства за получаване на стоката на територията на Румъния. Тези указания са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото съгласно чл. 224 АПК. Съдът е съобразил и обстоятелството, че в процесния случай органите по приходите не твърдят и не установяват участие на ревизираното дружество в данъчна измама. По изложените съображения следва да се приеме, че решението в останалата част, в която е отменен ревизионния акт за данъчен период м. 01.2011 г. по ВОД с получател SC MONTITERM INSTAL SRL по отношение на начислен ДДС в размер на 606 182.96 лева (709 160.40 лева - (56 067.07 лева +18 237.79 лева + 28 672.58 лева)), е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон и следва да се остави в сила. Отмяна на решението и отхвърляне на жалбата следва да се постанови по отношение на начислен ДДС в общ размер от 102 977.44 лева за същия данъчен период. По разноските: При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на "Б. г. БГ" ЕООД разноски за сумата над 13 939.21 лева. Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 559.74 лева върху материален интерес от 102 977.44 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 226, ал. 3 АПК за всяко от двете производства пред първата инстанция и за настоящото касационно производство или общо в размер на 10 679.22 лева. По адм. дело № 5998/2014 г. по описа на Върховния административен съд, решаващият орган не е представляван от юрисконсулт, поради което за това производство не му се дължат разноски. Ответникът по касация претендира разноски за адвокатска защита в размер на 11 000 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. За настоящото касационно производство следва да му се присъдят разноски за адвокат в размер на 9402.68 лева съобразно материалния интерес, за който се отхвърля касационната жалба (606 182.96 лева, при обжалван интерес в общ размер от 709 160.40 лева). Частната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", /"дирекция ОДОП"/, град В. против определението, с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадено от страна по делото и в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Възражението на ответника, че съдът се е произнесъл по недопустимо искане е неоснователно. Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок. Компетентен да разгледа искането за изменение на решението съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК е съдът, който го е постановил. Разгледана по същество жалбата, е неоснователна. Частният жалбоподател иска разноските да бъдат възложени на дружеството, независимо от изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Цитираната норма предвижда, че в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход. В конкретния случай събраните при новото разглеждане на делото кантарни бележки касаят доказване получаването на стоката на територията на Румъния в резултат на превоз, който не е за сметка на ревизираното лице - доставчик, а е за сметка на получателя - чуждестранно лице. Поради това не може да се приеме, че това са доказателства, които са били на разположение на ревизираното лице и е могло да бъдат представени в хода на ревизията. Следва да бъдат споделени и мотивите на първоинстанционния съд, че дори и да е могло да бъдат представени, тези доказателства не са решаващи за преценката относно осъществяването на ВОД, а подкрепят доказателствата по чл. 45, т. 2 ППЗДДС, въз основа на които съдът приема, че са осъществени вътреобщностни доставки по чл. 7 ЗДДС. По изложените съображения, определението, с което е отхвърлено искането на директора на дирекция "ОДОП" - В. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,