Решение № 14211 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2020 г.

Решение № 14211 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Милушев в качеството си на ЕТ "Флойд Р. Милушев", чрез адв. Цветков, против решение № 1973/18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1802/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Националната агенция по приходите гр. София, чрез юрисконсулт Тодорова, изразява становище за неоснователност по касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд – Бургас е отхвърлил иска на Р. Милушев в качеството си на ЕТ "Флойд Р. Милушев" против НАП за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева по повод обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № НП 376842-F363920/14.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП гр. Бургас. С решение № 590/16.05.2019 г. по НАХД № 1243 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 г., е отменено посоченото наказателно постановление, с което на ЕТ "Флойд Р. Милушев" е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5, от ЗДДС. Посоченото решение на Районен съд Бургас не е обжалвано с касационна жалба и е влязло в сила на 21.06.2019 г. Претендираните имуществени вреди в размер на 300 лева представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство, образувано по жалбата на Р. Милушев в качеството си на ЕТ "Флойд Р. Милушев" срещу наказателното постановление. Административният съд е приел, че по делото не е доказано извършването на плащане, което да се приеме като реално претърпени и претендирани от ищеца имуществени вреди, тъй като не са представени доказателства за сторването им, а именно липсвало стандартна бланка одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Посочено е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Според последното, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Необоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано настъпването на вредите и техния размер. Приложен е договор за правна помощ – за сумата 300 лв., платена в брой. Тези доказателства безспорно установяват размера на адвокатското възнаграждение и начина на заплащането му. Без значение е фактът, че Договорът за правна защита и съдействие не е от кочан, а е на стандартна бланка, в него е посочена дата, основание, сума, начин на плащане. Поради констатираното отменително основание, решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена НАП да заплати на Р. Милушев в качеството си на ЕТ "Флойд Р. Милушев" обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление НП 376842-F363920/14.11.2018 г., издадено от Директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП гр. Бургас. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на същите в първоинстанционното производство. Те са в общ размер на 725 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатен адвокатски хонорар, видно и от приложения договор за правна защита и съдействие. Пред касационната инстанция разноските са в размер на 400 лева заплатен адвокатски хонорар. Въз основа на изложеното до тук, следва в полза на Р. Милушев в качеството си на ЕТ "Флойд Р. Милушев" да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ в размер на 725 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение