Решение № 8884 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2014 г.

Решение № 8884 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Кехлибарена вълна" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Цар Симеон I" срещу Решение № 1344 от 14.07.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 525/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Кехлибарена вълна" ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-1092 от 2.12.2013 г. на орган по приходите в Община Несебър, с който за периода 1.01.2008 - 31.12.2010 г. са установени такса за битови отпадъци в размер на 21 313, 07 лв.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решението е постановено без по делото да е установено кои са териториите за обществено ползване в границите на административния район; какви услуги за поддържане на чистотата са извършени, от кого, кога и как тези услуги са извършвани. Съдът не извършил обективен анализ на информацията за имота, включително относно това дали се касае за жилищен или нежилищен имот, и въз основа на нея да се определят задълженията за такса. Посочването на отчетната стойност на сградата в декларацията по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) не води до определяне на обекта като нежилищен. Съдът не съобразил, че актът се явява незаконосъобразен като издаден в противоречие с изискванията на чл. 4 и 9б ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 160, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Съдът постановил акта си, без да изследва въпроса за приложимостта на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ. Сочи, че в тежест на ответника е да докаже предоставянето на услугите. Счита, че по делото няма годни доказателства, които да установяват реално предоставянето на услугите, поради което изводите на съда са неправилни. В нарушение на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и 4 АПК съдът се произнесъл, без да изясни относимите обстоятелства и без да е събрал доказателства за реалното ползване на услугата.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Десислава Везенкова, Адвокатска колегия, гр. Варна.

2. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Несебър, не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Двете основания за неправилност на съдебното решение - липсата на основание за заплащане на определената такса за битови отпадъци и неправилното определяне на дължимата сума, предвид факта, че имота е жилищен, са обсъдени от съда. Правните изводи на съда следва да бъдат споделени, тъй като са направени след прецизен и пълен анализ на доказателствата. От страна на административния орган са представени достатъчно доказателства за предоставяне на услугата, а имотът самият касатор декларирал като нежилищен.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. По фактите:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 25.10.2007 г., със Заповед № 1378, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на община Несебър определил вида на услугите, които общината ще предоставя през 2008 г. - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, определил границите на районните, в които услугите ще се предоставят, в които влиза гр. Обзор, и честотата на предоставяне. В приложение към заповедта били определени улиците, на които услугите се предоставят, между които и ул. "Васил Левски", гр. Обзор.

2. На 22.01.2008 г. "Кехлибарена вълна" ЕООД придобило недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор 53045.502.413 и площ от 780 кв. м., ведно с изградената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, административен адрес гр. Обзор, ул. "Васил Левски" № 38" - нотариален акт № 31, г. I, рег. № 299, дело № 30/2008 г.

2. На 29.02.2008 г. дружеството подало декларация по чл. 17 ЗМДТ за притежавания имот, в която посочило отчетна стойност на имота 645 423, 00 лв.

3. На 30.10.2008 г., със Заповед № 1193, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на община Несебър определил вида на услугите, които общината ще предоставя през 2009 г. - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, определил границите на районните, в които услугите ще се предоставят, в които влиза гр. Обзор, и честотата на предоставяне. В приложение към заповедта били определени улиците, на които услугите се предоставят, между които и ул. "Васил Левски", гр. Обзор.

4. На 29.10.2009 г., със Заповед № 1265, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на община Несебър определил вида на услугите, които общината ще предоставя през 2010 г. - сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, определил границите на районните, в които услугите ще се предоставят, в които влиза гр. Обзор, и честотата на предоставяне. В приложение към заповедта били определени улиците, на които услугите се предоставят, между които и ул. "Васил Левски", гр. Обзор.

5. На 1.06.2010 г. дружеството подало декларация по чл. 17 ЗМДТ за притежавания имот, в която посочило отчетна стойност на имота 660 142, 90 лв.

6. На 1.12.2010 г. дружеството подало декларация по чл. 14 ЗМДТ. за притежавания имот, в която посочило като предназначение на сградата в имота - жилищна.

7. На 26.04.2012 г. кметът на общината, на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ определил служителите от отдел "Мести данъци и такси", които да изпълняват функциите на орган по приходите. Между тях са и заемащите длъжността главен експерт.

8. На 2.12.2013 г. орган по приходите в Община Несебър - главен експерт в отдел "Местни данъци и такси", издал Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-1092, с който установил за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. дължимата от "Кехлибарена вълна" ЕООД такса за битови отпадъци в размер на 14 656, 36 лв. главница и 6 656, 71 лв. лихви.

9. На 17.01.2014 г. началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Несебър издал Решение № Н4-4651#3, с което потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-1092.

10. В хода на съдебното производство органът представил:

а) обяснителна записка, в която посочил облагаемата основа, пропорционален размер и размер на дължимата такса за битови отпадъци по години и по видове такси;

б) длъжностно разписание на дейностите за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. към кметство Обзор установяващо численост съответно - 30, 41 и 40 щатни бройки; щатните длъжности са за шофьор на специални коли, събирач на смет, чистач на улици;

в) длъжностни характеристики за длъжностите шофьор на специални коли, събирач на смет, чистач на улици;

г) трудови договори за заемане на длъжностите шофьор на специални коли, събирач на смет, чистач на улици;

д) акт за частна общинска собственост № 5744 за имот, находящ се в м. "Балабана", гр. Обзор, с начин на трайно ползване - депо за битови отпадъци.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът приел, че органът правилно определил предназначението на имота като нежилищен с оглед на декларирането от собственика предназначение. Приел, че съгласно § 5, т. 29 и 30 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за да се определи един имот като жилищен меродавно е обстоятелството дали постоянно се обитава и дали е предназначен за задоволяване на жилищни нужди, а не дали е къща, апартамент, вила, а по делото не е спорно, че жилищната сграда не се обитава постоянно от физически лица и не е предназначена да задоволява жилищни нужди.

Приел за неоснователно възражението, че в оспорения акт липсват констатации относно начина на определяне на задължението по компоненти, тъй като в представената по делото обяснителна записка са посочени размерите на всяка от таксите и начина на определянето им. По отношение на възражението за непредоставяне на услугата приел, че имотът е урегулиран, което е предпоставка за дължимостта на таксата. Приел, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че общината обособила самостоятелни структурни звена за дейността по благоустройствено и комунално стопанство - чистота, екология, озеленяване, като звеното чистота разполага със значителна материална и кадрова обезпеченост, което води до извод за реално предоставяне на услугите.

Приел, че органът правилно определил дължимата такса пропорционално върху определената от общинския съвет основа, а не според количеството битови отпадъци, тъй като дружеството не доказало подаването в срок на декларация по образец за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, съответно за закупуването на талони.

Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата на "Кехлибарена вълна" ЕООД.

Този извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите, които поддържа в подкрепа на твърдяните пороци на решението фактически са за нарушение на чл. 67, ал. 1 и на чл. 71 ЗМДТ.

1. По нарушението на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ:

Касаторът счита, че основата, на която е определен размера на дължимата такса е незаконосъобразен - съдът не отчел, че става въпрос за жилищна сграда.

Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата се определя според количеството на битови отпадъци. Съгласно алинея 2, редакция към процесния период, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци размерът на таксата се определя в лева на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредбата), за да бъде изчислена таксата за битови отпадъци на база количеството на отпадъците е необходимо до 30 ноември на предходната година лицата да подадат декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци. Касаторът не е представил по делото доказателства, че за процесния период е подал декларация по чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Тъй като би черпил права от установяването на този факт, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДОПК във вр. с чл. 9б във вр. с чл. 4 ЗМДТ, доказателствената тежест е на касатора.

При липса по делото на доказателства за подадена по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата декларация съдът правилно приел за законосъобразна определената такса при условията на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, редакция към процесния период. В чл. 27 от Наредба № 11 общинският съвет определил като основа за изчисление на таксата основата по чл. 20 и 21 ЗМДТ. Член 20 ЗМДТ определя данъчната оценка на имотите на гражданите, а чл. 21 - на предприятията, редакция към процесния имот. Касаторът безспорно не е физическо лице. С оглед на това данъчната оценка на имота му следва да бъде или отчетната стойност, или данъчната оценка в зависимост от вида на имота - дали е за жилищни или нежилищни нужди.

Вида на имота е елемент от подлежащите на деклариране факти и обстоятелства по смисъла на чл. 17 ЗМДТ, редакция към процесния период. Следователно отговорност на задължения за деклариране правен субект е да посочи точно вида на имота, който декларира - дали той е жилищен или нежилищен. Видно от приложените по делото декларации по чл. 17 ЗМДТ, които касаторът подал в общината, имотът изрично е деклариран като нежилищен. Едва с декларацията от 1.12.2010 г. касаторът декларирал имота като жилищен. Установяването на дължимите такси за битови отпадъци става въз основа на декларираните от лицето факти и обстоятелства. Органът не може вместо лицето да определи предназначението на една сграда, а както обосновано приел и съдът посоченото в нотариалния акт автоматично не оборва декларираното от собственика с декларацията по чл. 17 ЗМДТ, тъй като предназначението на имота може да е променено.

Следователно, както обосновано приел съдът, органът като съобразил декларираното предназначение на имота законосъобразно определил основата за определяне на размера на таксата по отчетната стойност на имота.

2. По нарушението на чл. 71 ЗМДТ:

За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за сметосъбиране и сметоизвозване е необходимо да е налице престиране и ползване на услугата. За да се приеме, че общината е престирала услугата е необходимо първо, кметът на общината да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Второ. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. Трето. Общината трябва фактически да е извършвала дейността. За да е налице ползване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване е необходимо лицето да не е подало декларация, че за процесния период няма да ползва имота. Подаването на декларация за неползване на имота е неотносимо към задължението за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Какво показват фактите по делото?

От представените по делото заповеди на кмета на Община Несебър по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е безспорно, че имотът на касатора попада в границите на районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Доводът на касатора, че съдът постановил решението си без по делото да е установено кои са териториите за обществено ползване, по отношение на които общината предоставя услугата поддържане на чистотата, не съответства на доказателствата по делото. В приложение към заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината определил улица по улица районите, в които услугата се предоставя. Така, и за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, и за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване изрично е посочено, че се предоставя по отношение на ул. "Васил Левски" в гр. Обзор, където е административния адрес на имота на касатора.

По делото освен, че е установено попадането на имота на касатора в границите на районите, в които общината би следвало да предоставя услугите, надлежно е доказано и предоставянето на услугата.

Законодателят не е ограничил общините в начина, по който могат да предоставят услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет да определи не само дали общината ще предоставя услугата, но и как ще я предоставя. В случая Общинският съвет Несебър, за всяка от процесните години, приел план-сметка за разходите за услугите по чл. 62 ЗМДТ, в които утвърдил численост на дейност "чистота". Следователно от решенията на общинския съвет е видно, че общината създала материалноправни предпоставки услугата да се предоставя не чрез възлагане изпълнението й на юридическо лице, а чрез собствени сили и средства.

Сами по себе си обаче решенията на общинския съвет не доказват фактическото престиране на услугата. Те са само индиция, че такава е била волята на общинския съвет. За да е налице задължение за таксата е необходимо органът да докаже по делото фактическо престиране на услугата. Доказването става с всички допустими доказателствени средства.

По делото са представени щатно разписание, длъжностни характеристики и трудови договори за лицата, чрез които общината престирала услугите. От приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността "събирач на смет" е видно, че в задълженията на заемащия длъжността влиза събиране, товарене и разтоварване на съдове за смет разположени на територията на гр. Обзор, почистване на пространствата около съдовете за смет, почистване на публичните пространства - улици, площади и др. От приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността "чистач на улици" е видно, че в задълженията на заемащия длъжността влиза почистване ръчно или машинно от твърди битови отпадъци, прах, листа и др. по установен график и райониране на улици, площади и други публични пространства на територията на гр. Обзор. От приложената по делото длъжностна характеристика на длъжността "шофьор на товарен автомобил" е видно, че в задълженията на заемащия длъжността влиза управляването и обслужването на моторно превозно средство на администрацията - товарен автомобил тип "сметосъбирач" за почистване на твърди битови отпадъци. Тези длъжностни характеристики, съотнесени към представените щатни разписания, трудови договори и план-сметки, както обосновано приел и съдът, доказват фактическото извършване от общината на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

За да е дължима таксата за услугата обезвреждане в депо на битови отпадъци е необходимо първо, кметът на общината да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, и второ, общината да разполага с депо. От доказателствата по делото е безспорно, че кметът на общината включил в заповедите си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Безспорно е също, че Община Несебър притежава депо за битови отпадъци, разположено в м. "Балабана", гр. Обзор.

Видно от изложеното съдът като приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 71, т. 1, 2 и 3 ЗМДТ за недължимост на таксата за битови отпадъци приложил правилно материалния закон.

От гореизложеното е видно, че доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд