Решение № 5188 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. К., гражданин на Украйна, чрез процесуалния представител адвокат Радиева срещу решение №39740 от 28.11.2025 година, постановено по административно дело №12148 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу заповед №365з-7350 от 02.09.2025 година на директора на ОД-МВР Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка – принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци за срок от 6 месеца, наложена на основание чл.44 ал.6 и ал.10 от Закона за чужденците в Република България. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива доводи и иска отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт. Няма постъпили становища. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед №365з-7350 от 02.09.2025 година на директора на ОД-МВР Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка – принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци за срок от 6 месеца, наложена на основание чл.44 ал.6 и ал.10 от Закона за чужденците в Република България. Първоинстнационният съд е приел от фактическа страна, че са събрани от административния орган данни за издирване на посочения от жалбоподателя адрес от компетентните органи във връзка с експулсиране и той не е бил намерен на посочения от него адрес. Впоследствие е бил обявен на общо държавно издирване. Поради което правилно е било приетото от административния орган, че е налице опасност от укриване и има опасност да затрудни или осуети изпълнението на заповедта по чл.39а ал.1 т.3 от ЗЧРБ. Решението е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдебният акт е обоснован надлежно, точно и ясно, с относими фактически и правни мотиви. Не се излагат никакви касационни оплаквания, които по същество да налагат промяна на постановения резултат. Налице са изяснени от фактическа страна данни, относими към спорния въпрос – принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване. Установено е безспорно, че лицето е липсвало на посочения от него адрес, обявен е за общо държавно издирване и няма доказателства, които да обосноват друг тип подход по отношение на пребиваващите на територията на страната лица, които са под разпоредбите на Закона за чужденците в Република България. Тъй като първоинстанционният съдебен акт е надлежно мотивиран, макар и кратък, същият е конкретно посочени факти и правни изводи, следва да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция – чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение