Решение № 336 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2008 г.

Решение № 336 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на "П" О., гр. Х. срещу въззивно решение № 500 от 01.02.2008 г. по в.гр.д. № 638/07 г. на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 313 от 30.07.07 г. по гр.д. № 1256/06 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от "П" О., гр. Х. иск по чл. 13 ПУРНЕС (отм.) за отмяна на решения № 1 и № 3 от 06.07.06 г. на О. с. на етажните собственици на Търговски комплекс "Г" - гр. Х. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищецът в първоинстанционното производство е собственик на три имота в търговски комплекс "Градски хали"- Х., а именно: "Сутерен"- обособена част от обекта и два магазина № 1 и № 2, закупени с договори от 10.03.06 г. и от 13.04.06 г., заедно със съответната (не е посочена точно) идеална част от общите части на сградата за всеки един от закупените обекти. На 06.07.06 г. общото с. на етажните собственици е приело решение № 1, съгласно което разходите между съсобствениците, свързани с използването и поддържането на общите части следва да бъдат разпределяни въз основа на дяловото участие на всеки един в общите части на сградата и решение № 3, съгласно което следва да се изпратят предупредителни писма - покани за издължаване на неизплатени суми от общите разходи на сградата и в случай на не плащане да се предприемат действия по снабдяване с изпълнителен лист. Разходите за управление на общите части за м. март 2006 г. са в общ размер на 2 283 лв., а за м. април 2006 г. - 2239 лв., като на ищеца са начислени съответните задължения за тези месеци. В общите разходи били включени разходите за абонамент, поддръжка и ел.енергия на панорамния асансьор, както и на асансьора, достигащ до сутерена. Панорамният асансьор обслужва двете помещения на ищеца на партерния етаж, но не достига до сутерена. В сградата има и друг асансьор, който достига до нивата на партерния и сутеренния етаж и може да бъде използван от пътници и за превоз на товари. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като атакуваните решения на ОС на ЕС не са в противоречие със закона, а съдът не е компетентен да преценява тяхната целесъобразност. Наред с това е прието, че в компетенциите на общото с. е да вземе решение дали да освободи обитателите на долните етажи от разноски за асансьор и след като то не е взело такова решение, всички собственици, съобразно дела си следва да поемат разноските за поддържането и обслужването на асансьорите в сградата, още повече, че те биха могли да се ползват, както от ищеца, така и от неговите клиенти. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Доводите на касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ПУРНЕС (отм.), според която необходимите разноски се разпределят според броя на обитателите, които ги ползват не по-малко от един месец, не са основателни. Това е така, тъй като посочената разпоредба се отнася за етажна собственост, в която съответният обект се ползва за жилищни нужди, а доколкото в разглеждания случай отделните обекти в етажната собственост са търговски и жалбоподателят е собственик именно на такива обекти, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 6 ПУРНЕС (отм.), според която ползувателите поемат част от необходимите разноски, съответстващи на дела в общите части, принадлежащи към съответния обект, т.е. по определения с решението на общото с. на ЕС начин. От друга страна чл. 9, ал. 7 ПУРНЕС (отм.) дава възможност общото с. да реши по какъв начин да се разпределят разходите за използването и поддържането на асансьорните уредби, респ. да освободи от тях някои от обитателите на долните етажи. Ето защо въззивният съд правилно е приел, че със същото не е допуснато нарушение на закона и че искането за неговата отмяна се явява неоснователно. Направеното от касатора оплакване, че окръжният съд е допуснал процесуално нарушение като не е проверил правилността на мотивите на районния съд е също неоснователно, тъй като при въззивното обжалване проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността въззивния съд, който извършва самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и прави собствени фактически и правни изводи. В случая не би могло да се приеме, че въззивният съд не е включил в съобразителната част на решението си своите изводи относно релевантните за спора факти, както и че с оглед на тях не е направил своите правни изводи достатъчно пълно, точно и ясно, поради което и направеното оплакване за допуснато нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) е неоснователно. С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.