Решение № 3375 от 30.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите/НАП/ против Решение 3288/16.05.2022 г., постановено по адм. дело 1367/2022 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от касационната инстанция да отмени горецитираното решение на АССГ и да постанови ново по съществото на спора, с което да потвърди като законосъобразен оспорения административен акт. Претендира разноски за юриск. възнаграждение. В писмена молба ст. юрисконсулт И. Консулов - процесуален представител на Изпълнителния директор на НАП излага подробни съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Ответникът "ЛОТОС- 93"ООД, чрез процесуалния си представител адв. Гледжарска, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък на същите. Подробни съображения по съществото на спора развива в писмени бележки, които представя по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение 000030-5676/22.11.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на "Лотос 93"ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, ул. "Райко Даскалов" 75, представлявано от А. Средков, за възстановяване на платена на 20.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/, в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева. В мотивите на акта е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес гр. Цалапица, ул. "Стефан Стамболов24, по влязло в сила Решение 000030-573/24.02.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП за продължаване на срока на издаден лиценз по Закона за хазарта, се дължат две такси, а именно: 1. държавна такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "а" от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ /ТТЗХ/- за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в размер на 7500 лв. в хипотезата на зала със 15 броя игрални места и 2. държавна такса по чл. 30, ал. 6, изречение първо от ЗХ /в зависимост от срока на издадения лиценз/- 25 000 лв. в хипотезата на срок за лиценз от 5 години. Административният орган се мотивира, че таксите се дължат на различни основания, като въвеждането на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, с които се дължат такси за издаване и поддържане на лиценз според критерии "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. За да отмени оспорения административен акт съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Обосновал е извод, че в настоящия казус дружеството се облага с алтернативен данък по ЗКПО за извършваната от него дейност по организиране на хазартни игри с игрални автомати и дължимата държавна такса е по чл. 30, ал. 1, във връзка с ал. 7 от ЗХ, поради което е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Настоящият касационен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ /в редакция ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. / за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 от ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си. Съдът правилно е приложил чл. 30, ал. 7 от ЗХ, според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от касатора такси, същата е съществувала както към момента на подаване на искането вх. 000030-1068/03.02.2020 г. за продължаване срока на издаден лиценз, така и към момента на издаване на Решение 000030-573/24.02.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП за продължаване на срока на издаден лиценз по Закона за хазарта за срок от пет години. Хазартните игри с игрални автомати се облагат с данък по чл. 242, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 от ЗХ, предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението ДВ бр. 69/2020 г., изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Издаденият на дружеството лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък. Не може да се сподели разбирането на ответника, че със ЗИД на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69/2020 г.) е въведена промяна в режима на таксуване, при което заявителят следва да бъде облаган с две различни държавни такси. След като дейността на търговеца, за която има продължаване на срока на издаден лиценз с Решение 000030-573/24.02.2021 г., се облага с алтернативен данък, изричната уредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1. Това обоснова недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в настоящия случай. В този смисъл платената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването й. Цитираното от касатора Решение 11 от юли 2003 по конституционно дело 9 от 2003 г. на Конституционния съд е неотносимо към предмета на настоящия спор, поради което същото не следва да бъде обсъждано. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 2650 лв. за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, тъй като същото е в размер, съответстващ на минималния такъв по чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2 т.4 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/редакция Д.В. бр. 88/04.11.2022 г./. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение