Решение № 10772 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2023 г.

Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 във връзка с чл. 314, ал. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Н. Павлов, прокурор в Районна прокуратура - Варна, срещу решение на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 4.1 от протокол 2 от заседанието на тази колегия, проведено на 25.01.2023 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдено наложеното му със заповед РД-04-1641/13.12.2022 г. на административния ръководител районен прокурор на Районна прокуратура - Варна, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - забележка. По съображения за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на оспореното решение на ПК на ВСС. Подробни аргументи в подкрепа на искането са изложени от адвокат Димитров, процесуален представител на жалбоподателя, в жалбата и в пледоарията му, както и лично от Н. Павлов в съдебно заседание. Възведена е и претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалните си представители юрисконсултите Кирилов и Арсов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - административният ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура Варна, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното: Със заповед РД-04-1336/14.10.2022 г. на административния ръководител на Районна прокуратура (РП) Варна, във връзка с постъпило писмо от А. Атанасов и по препоръка на прокурор от Апелативна прокуратура (АП) Варна, обективирана в постановление 814/2022 г. от 16.09.2022 г. за предприемане на мерки по отношение на пропуски и забавяне от страна на наблюдаващия прокурор Н. Павлов по преписка 12207/2019 г., е образувана проверка относно хода на тази преписка. С последваща заповед РД-04-1423/09.11.2022 г. на районния прокурор на РП Варна проверката на дейността на прокурор Павлов е прекратена, като е образувано дисциплинарно производство срещу него за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, изразяващи се в бездействие, което неоправдано забавя производството, и неизпълнение на служебни задължения по конкретно досъдебно производство ДП 472/2019 г. по описа на Пето РУ ОД на МВР Варна, преписка вх. 12207/2019 г. по описа на РП - Варна. Цитираното досъдебно производство е било образувано на 18.09.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за престъпление по чл. 296, ал. 2 от НК за това че на 18.09.2019 г. в гр. Варна с цел да се попречи на изпълнението на съдебно решение е повредена вещ лек автомобил, до която се отнася решението. По реда на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ е прието писмено обяснение по случая от прокурор Найденов, в което той отрича да е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. След като е извършил лична проверка по случая районният прокурор на РП Варна е издал обсъжданата по настоящото дело заповед от 13.12.2022 г., с която е наложил процесното дисциплинарно наказание на прокурор Павлов. В мотивите си е изложил хронологията на действията на санкционирания прокурор по възложената му прокурорска преписка и е приел за установено, че Н. Павлов първоначално е прекратил наказателното производство поради формиран извод за престъпление от общ характер, като след отмяната на постановлението за това от прокурор от Окръжна прокуратура (ОП) Варна отново е прекратил наказателното производство, този път частично, и частично го е спрял поради извод за извършено престъпление от частен характер. Междувременно в Районен съд /РС/ Варна е образувано НЧХД по тъжба на пострадалия, по което съдията докладчик с разпореждането за насрочване е изискал прокурорската преписка с уточнението, че ако тя не е приключила, да се изпратят заверени копия от материалите по нея. Въпреки това, на 02.06.2020 г. прокурор Павлов е изпратил на съда в оригинал всички материали по досъдебното производство, които станали част от образуваното съдебно дело от частен характер. Междувременно прокурор от ОП Варна е отменил и постановлението на прокурор Павлов за частично прекратяване и спиране на наказателното производство, която отмяна впоследствие по същество е потвърдена и от прокурор от Апелативна прокуратура (АП) Варна. Както с постановлението на ОП Варна, така и с това на АП Варна на прокурор Павлов е било наредено да изиска материалите по досъдебното производство от РС Варна, за да проведе допълнително разследване, на което той е отвърнал с писма, че материалите по делото са в съда. След 08.01.2021 г., когато постановлението на ОП Варна за отмяна е постъпило в РП Варна и е докладвано на прокурор Павлов, до 14.10.2022 г., когато на Павлов е било разпоредено от административния ръководител на РП Варна да изиска преписката от РС Варна за провеждане на допълнително разследване, от прокурор Павлов е било депозирано само едно писмо (от дата 26.11.2021 г.), с което РС Варна бил запитан за последното движение на ДП 427/2019 г. по описа на Пето РУ ОД на МВР - Варна, но прокурорът не е формулирал конкретно искане за връщане на материалите по преписката, нито е посочил, че постановлението му за частично прекратяване и спиране е отменено с постановление на ОП Варна. Горното е квалифицирано от административния ръководител на РП Варна като допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, изразяващи се в бездействие повече от година и девет месеца, с което неоправдано е забавено производството по ДП, и виновно неизпълнение на служебни задължения от наблюдаващия прокурор да изиска материалите по преписката и проведе допълнително разследване по нея. По тези съображения и на основание чл. 140 и чл. 314, ал. 1 вр. чл. 311, т. 1 от ЗСВ районният прокурор на РП Варна е наложил на прокурор Павлов дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ забележка. Съгласно чл. 314, ал. 3 от ЗСВ след връчването на наказващата заповед на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице дисциплинарната преписка е изпратена на ПК на ВСС. С писмено становище, постъпило във ВСС на 22.12.2022 г., Павлов е възразил изрично срещу санкциониращата заповед и поискал наложеното му дисциплинарно наказание да бъде отменено. На заседание на Комисия Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към ПК на ВСС, проведено на 17.01.2023 г., е обсъдено наложеното наказание на прокурор Павлов, материалите по преписката и възраженията на наказаното лице. С решение по т. 3.1. от протокол 1/17.01.2023 г. комисията е предложила на ПК на ВСС да потвърди наложеното с обсъжданата заповед дисциплинарно наказание "забележка". В мотивите на решението е направен анализ на събрания доказателствен материал и са опровергани доводите на прокурор Павлов и неговият повереник, въз основа на което комисията по същество се е солидаризирала с прието за установено от районния прокурор на РП Варна и формулираните въз основа на това правни изводи, че дисциплинарно привлеченото лице е извършило вменените му нарушения. На заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 25.01.2023 г., наложеното дисциплинарно наказание е потвърдено с процесното решение по точка 4.1. от протокол 2 от същата дата, като материалите по случая са докладвани от члена на ПК на ВСС Е. Иванов. Решението е прието след проведено явно гласуване единодушно с 8 гласа "за", като други изказвания не е имало. При така установените факти от правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Оспореното решение на СК на ВСС е издадено от компетентния по смисъла на чл. 314, ал. 4 от ЗСВ орган, прието при необходимия кворум и изискуемо мнозинство и при спазване изискванията за форма. При вземане на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съображенията за постановяването му са изложени в наказващата заповед, в мотивите на решението на Комисията Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към ПК на ВСС и в изложеното от члена на ПК на ВСС Е. Иванов при обсъждането на случая на заседанието на Прокурорската колегия. Потвърдената с него заповед също е издадена от компетентен съгласно чл. 314, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ орган при спазване на процедурните изисквания и тези за форма и съдържание. И двете са надлежно мотивирани. Жалбоподателовите възражения не могат да бъдат споделени. В хода на дисциплинарното производство подробно и аргументирано е изследвана обективната и субективната страна на деянието на дисциплинарно привлеченото лице, което е намерило адекватен израз в мотивите на постановените актове, като са обсъдени и опровергани всички относими доводи на санкционирания прокурор и на неговият повереник. В мотивите на решението на ресорната помощна комисия, които ПК на ВСС е възприела, на база вярно установените факти правилно е прието, че изводите на издалия наказващата заповед орган досежно извършените дисциплинарни нарушения и следващото се за извършването им дисциплинарно наказание са в съответствие с материалния закон и неговата цел. Противно на твърдяното в жалбата му до съда, прокурор Павлов е консумирал нарушенията, за които е наказан с най-лекото дисциплинарно наказание. Не може да бъде кредитирана тезата му, че не се касае за бездействие, което необосновано е забавило производството /по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. 2 от ЗСВ/, понеже е бил поставен в обективна невъзможност да работи по възложената му прокурорска преписка, защото тя е била част от материалите по съдебно дело. Разпоредбата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ императивно повелява, че когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане. Ако беше постъпил по този предписан от закон начин и беше изпратил на Варненския районен съд заверено копие от преписката, а не оригиналът й, то прокурорът щеше да разполага с възможността да приключи разследваното по нея в разумен срок и нямаше да става нужда тя да бъде изисквана обратно от съда. От друга страна, правилна е и преценката на административния ръководител на Варненската районна прокуратура за извършеното дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, изразяващо се в неизпълнение на дадени задължителни указания в постановление от 04.01.2021 г. на прокурор от Окръжна прокуратура Варна. След получаване на постановлението и въобще през периода, в който му е вменено, че бездейства, вместо да изпълнява задължението си в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина по досъдебното производство, наблюдаващият прокурор единствено е изпратил на 26.11.2021 г. писмо до съда, по чието НЧХД е била инкорпорирана в доказателствения материал по делото изпратената в оригинал прокурорска преписка. С това писмо обаче прокурор Павлов е попитал съда само за движението на изпратеното му досъдебно производство, а самата преписка не е била изискана за продължаване на процесуалните действия и съдът не е бил уведомен, че постановлението на прокурор Павлов за частично прекратяване е отменено, и тъй че и тази му деятелност не води до извод за активни действия по разследването от страна на наблюдаващия прокурор. В тази връзка за пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че писмото от 23.09.2020 г., на което жалбоподателят се позовава, е изпратено до Районен съд Варна преди периода, за който е установено, че прокурор Павлов неоправдано е бездействал и не е изпълнил други свои служебни задължения, поради което това писмо е ирелевантно за изхода на настоящия спор. Ирелевантна за изхода му е и личността на А. Атанасов, за чието тенденциозно отношение се твърди в жалбата, тъй като изнесените от Атанасов факти и обстоятелства са проверени от компетентни да го сторят органи, които не са ги възприели безкритично, а са постановили актовете си на база на собствени установявания. Неоснователни са и изложените в жалбата доводи, относно изтичането на шестмесечният срок за образуване на дисциплинарното производство по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. В чл. 310, ал. 3, изр. 1 от ЗСВ е предвидено, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му т.е. от момента, в който наказващият орган установи фактите и обстоятелствата, изразяващи се в определени действия или бездействия на магистрата, които представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения и се квалифицират като дисциплинарно нарушение. В случая административният ръководител на РП Варна е узнал за допуснатата забава при работата на прокурор Павлов по пр.пр. 12207/2019 г. по описа на РП Варна, ДП 472/2019 г. по описа на Пето РУ Варна при ОД на МВР Варна в момента на получаване на постановлението от 16.09.2022 г. на Апелативна прокуратура Варна вх. А-341-22 от 19.09.2022 г. по описа на РП Варна, от която дата е започнал да тече срокът за образуване на дисциплинарно производство по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, който към датата на образуване на дисциплинарното производство 09.11.2022 г., не е бил изтекъл. Изложеното по-горе обосновава законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, и поради липсата на пороци, съставляващи основания за отмяната му, жалбата срещу оспореният акт като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната претенция на жалбоподателя за присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът не е претендирал разноски, поради което репарирането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,