Решение № 10463 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 332/2012 г.

Решение № 10463 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 332/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 605/23.11.2011 г., постановено по адм. д. № 375/2011 г. Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на ЕТ "Витяз - Тодор Захов" гр. Велинград за прогласяване на нищожност на Постановление от 27.01.2011 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от инспектор при дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик. Осъдил е ЕТ "Витяз - Тодор Захов" гр. Велинград да заплати в полза на Димитър Верчов Дамянов и Иванка Ангелова Дамянова от гр. Велинград сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Тодор Христов Захов в качеството на представляващ ЕТ "Витяз -Тодор Захов" гр. Велинград с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Развива съображения за наличие на влязъл в сила мълчалив отказ да бъде издадено постановление по чл. 405а от КТ. В случая не е било необходимо сезиране на органа от трето лице, задължението му за издаване на акта е законово установено, след изменението на цитираната норма с ДВ, бр. 108 от 2008 г. След като в 14-дневен срок от 4.11.2010 г. (датата на започване на проверката) не е издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между ЕТ и пострадалия работник, е налице мълчалив отказ, който не е бил оспорен. Издаденият в последствие административен акт е нищожен, тъй като е в противоречие с влезлия преди това в сила отказ. Релевира се и оплакване за грешна преценка на съда относно наличие на автор на оспореното постановление, което е основание за отмяна на решението. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което оспорения административен акт бъде обявен за нищожен. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Останалите страни в процеса, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество е неоснователна. Решението в обжалваната част е правилно, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: По делото е установено, че жалбоподателят Тодор Христов Захов, в качеството на ЕТ "Витяз - Тодор Захов" гр. Велинград, е стопанисвал помещение (гараж за лек автомобил), в което се извършвали услуги по зареждане на прахови пожарогасители. На 4.11.2010 г. сутринта, при започване на работа около 8.15 ч. в помещението станало злополука с Валери Димитров Дамянов. Свидетели са чули свистене на въздух, след което Дамянов бил намерен паднал на земята в безсъзнание, била извикана спешна медицинска помощ, но след пристигане на екипа се установила неговата смърт. В последствие е констатирано, че смъртта е причинена от взривяване на пожарогасител при зареждането му с азот. В изпълнение на законовите си правомощия, дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик извършила проверка за спазване на трудовото законодателство от ЕТ "Витяз - Тодор Захов". По делото е приложен Протокол № ЕЕ100417 от 8.11.2011 г., в който са отразени резултатите от извършената проверка от инж. Еньо Запрянов Енев и инж. Фейзи Ахмед Алиш - инспектори в дирекцията. За констатираните факти и нарушения на норми, свързани с безопасността на условията на труд и за отстраняването им, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ инспекторите са изготвили предписания в пет точки, с които работодателят е запознат на 9.11.2010 г. В последствие е издадено процесното Постановление от 27.01.2011 г., с което на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Валери Димитров Дамянов, изпълнявал длъжността "работник - пълнене на пожарогасители" и ЕТ "Витяз - Тодор Захов", считано от 4.11.2011 г. В хода на съдебното производство, чрез съдебно-почеркова експертиза е установено, че Тодор Христов Захов лично е отразил в протокола "отказвам да подпиша 27.01.2011 г." и положил подписа си. Това връчване правилно съдът е счел за редовно извършено, поради което от същата дата е зачел преклузивния 14-дневен срок за оспорване на постановлението, който е изтекъл на 11.02.2011 г. Жалбата до Административен съд гр. Пазарджик е подадена на 17.05.2011 г., при което съдът е извел довод за просрочие възраженията на страна по отношение унищожаемостта на оспорения административен акт и изложил мотиви само досежно твърденията за нищожност. Развитите подробно в касационната жалба възражения за влязъл в сила мълчалив отказ на органа да издаде акт по чл. 405а от КТ са били изложени и пред първата съдебна инстанция. АС - Пазарджик е изложил обосновани мотиви, че не са налице процесуални предпоставки за наличие влязъл в сила мълчалив отказ, тъй като се касае за специална норма, при която не се изисква трето лице да сезира контролния орган за произнасяне. В общата норма по чл. 57 от АПК са установени правила и срокове, при които започва административното производството и които да се съобразяват от административния орган за произнасяне. А съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК - непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Правилен е доводът на съда, че този институт е създаден с цел защита на гражданите и организации при проявена от администрацията мудност. Мълчалив отказ е налице, когато административното производство започва по искане на заинтересувано лице, по което административният орган има насрещно задължение за произнасяне с издаването на т. нар. благоприятстващи (позитивни) административни актове, с които се създават или се признават съществуващи вече права на техните адресати. При тези хипотези са цитираните в касационната жалба съдебни актове на състави от ВАС. За административни актове, които се издават по инициатива на самия административен орган въз основа на законова норма и които създават или установяват задължения или забрани за техните адресати, законодателят не е въвел преклузивни срокове. Според чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В ал. 2 от нормата, приложима в конкретния случая, е изведено правомощието на органа да издаде Постановление по ал. 1 и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 от кодекса. Следователно, контролните органи на инспекцията по труда (инспектори) имат материалната компетентност, при наличието на предвидените в закона предпоставки, да издават постановление по чл. 405а от КТ, без да е необходимо сезиране от трето лице и без да дължат произнасяне в определен срок. Неоснователно се явява и възражението в касационната жалба за неустановено авторство при издаване на акта. Проверката в помещението на ЕТ "Витяз - Тодор Захов" във връзка с инцидента с работника Дамянов е извършена от инж. Еньо Запрянов Енев и инж. Фейзи Ахмед Алиш - инспектори в дирекцията. Те са съставили и подписали и Протокол № ЕЕ100417/8.11.2011 г. за резултатите от проверката и прилагане на ПАМ. В процесното Постановление от 27.01.2011 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, е вписан само проверяващият гл. инспектор Еньо Запрянов Енев, като за издател на акта се съдържа подписът на инспектор. Ако жалбоподателят е считал, че подписът не е на посоченото лице е разполагал с процесуална възможност да оспори този факт пред първата съдебна инстанция. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответниците по делото Иванка Ангелова Дамянова и Димитър Верчов Дамянов следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. за адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,