Решение № 3678 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2014 г.

Решение № 3678 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9697/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Камт" АД против решение по адм. д. № 1883/2013 г. по описа на Административен съд-Бургас с оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Необосновано съдът приема, че има заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и твърди, че за 2012 г. такива заповеди няма. В АУЗД липсва разграничение по видове задължения и са нарушени чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ

Ответната страна не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 1017/12.06.2014 г. по адм. д. № 1883/2013 г. по описа на Административен съд-Бургас е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Камт" АД против АУЗД № 309/18.06.2013 г. на инспектор звено "Местни приходи" при община Карнобат, потвърдено с Решение МДТ № 6/10.07.2013 г. на ръководителя на звено за МДТ при общината.

Решението е неправилно.

Съставен е АУЗД № 309/18.06.2013 г. за дължима такса битови отпадъци за пет имота, собственост на "Камт" АД за 2011 и 2012 г., находящи се в промишлена зона на гр. Карнобат, в оспорения административен акт и в решението, с което е потвърден не са посочени размери на таксата за отделните услуги по чл. 62 от ЗМДТ.

1. Неоснователно е оплакването, че след като "Камт" АД е сезирало органа по приходите да издаде АУЗД само за 2012 г. определянето на ТБО и за 2011 г. е съществено нарушение на административнопроизводствените правила . Няма изискване публичните правомощия на органите по чл. 4 от ЗМДТ да се упражняват само при сезиране. Не е налице и основание по чл. 177, ал. 2 за прогласяване нищожност, защото отменително решение № 2047/4.12.2012 г. е постановено поради нарушения на процесуалните правила по чл. 3, ал. 1 и чл. 76, ал. 1 от ДОПК при издаване на АУЗД № 26/5.03.2012 г. за ТБО за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. и няма пречка за издаването на нов АУЗД за същия период от време за същото публично задължение.

1. Основателно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година, а размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване- чл. 62, чл. 63, ал. 2 и чл. 67 от ЗМДТ. Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията посочени от оспорващия и е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - чл. 168 от АПК. В случая без да изпълни задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК и да даде указания за представяне на доказателства, съдът необосновано и без наличието на данни по делото е приел, че имотът попада в район, за който са предоставяни и трите услуги за 2011 г. и 2012 г. За 2012 г. няма представена заповед, а в заповед № РД-670а/ 25.10.2010 г. е посочено, че услугите се предлагат в "южна и северна промишлена" зони на гр. Карнобат, докато в декларациите по чл. 14 от ЗМДТ за местонахождението на имотите е посочено само зона "Промишлена зона" и не е ясно дали имотите се намират в район, за който общината предоставя услугите. Не е указано да бъдат ангажирани доказателства относно реалното предоставяне на услугите за процесния период, което има за последица непопълване на делото с релевантните за делото доказателства. Определянето на размера на ТБО за всяка услуга поотделно е изискване на закона, но неспазването на това изискване не е самостоятелно основание за отмяна, защото актът е издаден по реда на ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, а разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК задължава съда да се произнесе по същество. След отмяната на решението делото следва да се върне за ново разглеждане, изпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 4 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение