Решение № 5605 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2018 г.

Решение № 5605 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7243/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Й. Попов д адрес в [населено място] област Кюстендил против решение № 88 от 17.04.2018 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 75/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 2153-09-46/28.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/13.10.2017 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Кюстендил. Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Кюстендил не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение. С него е разгледан спор относно стажът на Й. Попов на длъжност "монтажник" в АПК "Дупнишка комуна" с продължителност от 1 г., 2 м. и 27 д. за периода 3.02.1986 г. - 30.04.1987 г. като счита, че е от втора категория по т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм/. Също така относно стажът на длъжност "монтажник" в Земеделска кооперация с. Пиперово с продължителност от 4 г. и 4 м., като смята, че трудът му на тази длъжност е от втора категория по т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм/. И по двете възражения административния орган е приел, че очевидно след справка с разпоредбите трудът на жалбоподателя не попада в хипотезите на цитираните норми на т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм/. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението като от фактическа страна е приел за установено, че с оглед записванията в трудовата книжка и прилагането на т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм/ не може да се стигне до извода, че трудът на жалбоподателя в спорните периоди е от втора категория. Показанията на свидетелите са приети за недопустими доказателства с оглед забраната за установяване на категорията труд с гласни доказателства - чл. 104, ал. 10 КСО. При установеното от фактическа и правна страна съдът е извел извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. При постановяването му съдът е анализирал събраните по делото доказателства относими към преценката за характера на категорията труд, полаган от жалбоподателя в спорните периоди. Претенцията този труд да бъде квалифициран от втора категория на основание т. 26 и т. 66и от ПКТП /отм/ е неоснователна с оглед прочита на изчерпателно изброените длъжности в цитираните норми. Съдът е приел за недопустими свидетелски показания за установяване на категорията труд, но дори да се приемат за допустими относно условията на труд, същите не установяват условията при които е полаган трудът, работно време, характер на изпълняваните длъжности и вредностите и тежестите при които е полаган трудът на жалбоподателя, поради което от тези доказателства също не може да се направи извод за претендираната квалификация на труда от втора категория. Съображенията за назначаване на експертиза в касационната жалба са недопустими в касационното производство, а преценени като доводи за наличие на касационно основание за отмяна на решението са неоснователни. Съдът не е имал основание да приеме, че е необходимо назначаване на съдебна експертиза от специалист по труда, тъй като приложимите норми изключват от хипотезите си длъжността "монтажник" в АПК и земеделска кооперация, а установените с гласните доказателства вредности и тежести не сочат на изводи различни от изводите на административния орган и доказателствата по делото. Касационата жалба не съдържа оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за такова нарушение съдът не следи служебно, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение