Решение № 5558 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 454/2014 г.

Решение № 5558 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 454/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1169 от 21.11.2013 г. по административно дело № 842/2013 г., Административен съд София - област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Христо Йорданов Дерменджийски от гр. Ихтиман против решение № 03-13869#1 от 10.07.2013 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София - област, в частта му, с която е оставено в сила разпореждане № МП-03-7129#1 от 03.04.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") София, с което на жалбоподателя е прекратена от 30.12.2011 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Христо Йорданов Дерменджийски от гр. Ихтиман, чрез пълномощника му адв. Стоянова. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на атакуваното съдебно решение на Административен съд София - област, като вместо него се постанови друго решение, с което да бъде уважена първоначалната жалба на Дерменджийски и се отмени процесното решение на директора на ТП на НОИ - София област в обжалваната му част. Претендира се и присъждане на разноските, направени в хода на производството пред касационната инстанция. В проведеното по настоящото дело съдебно заседание другият касаторов повереник адв. Тенева поддържа исканията и развива допълнителни аргументи в тяхна подкрепа. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София - област, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от първоинстанционния съд. На 11.01.2012 г. Христо Йорданов Дерменджийски е подал заявление до директора на РУСО София, с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заявлението е декларирал, че не се осигурява от 30.12.2011 г. С разпореждане № 670627720 от 17.02.2012 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при Районно управление "Социално осигуряване" София окръг на основание чл. 69, ал. 1 от КСО е отпуснал исканата пенсия в размер на 420.59 лв. месечно, считано от 30.12.2011 г., от която дата заявителят е декларирал, че не се осигурява. С молба № 7129 от 06.03.2013 г. Дерменджийски е представил доказателства за придобит след пенсионирането му осигурителен стаж и е поискал на основание чл. 102 от КСО да бъде изменена пенсията му. Документите, приложени към тази молба, са 2 броя удостоверение УП-3, с което е удостоверено, че Христо Дерменджийски от 06.12.2011 г. до 30.03.2012 г. е работил и се е осигурявал в "Бекастрой" ЕАД на пълно работно време, изпълняващ длъжността "пазач, невъоръжена охрана". По делото е представен и заверен препис на заповед № 175 от 29.03.2012 г., с която "Бекастрой" ЕАД е прекратило трудовото правоотношение с Христо Йорданов Дерменджийски, считано от 30.03.2012 г. При тези данни ръководителят на РУСО София е издал разпореждане № МП-03-7129#1 от 03.04.2013 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е прекратил от 30.12.2011 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Христо Йорданов Дерменджийски и е наредил неправилно изплатената пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114 от КСО, заедно с лихвите по чл. 113 от КСО. С разпореждане № 03-52 от 30.04.2013 г. ръководителят на РУСО София е разпоредил да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Христо Йорданов Дерменджийски в размер на 7 459, 58 лв., представляваща 6780.54 лв. главница и 679.04 лв. лихва. С обжалваното пред Административен съд София - област решение № 03-13869#1 от 10.07.2013 г. директорът на ТП на НОИ София - област е оставил в сила разпореждане МП-03-7129#1 от 03.04.2013 г. в частта, в която пенсията за осигурителен стаж и възраст е прекратена, по съображение, че Дерменджийски е декларирал невярно обстоятелство при подаване на заявлението за отпускане на пенсия, а именно, че не се осигурява от 30.12.2011 г., при положение, че има сключен трудов договор с "Бекастрой" ЕАД, считано от 05.12.2011 г. Разпореждането от 30.04.2013 г., с която е постановено събиране на неправилно изплатената пенсия от лицето, е отменено с мотив, че пенсионният орган не е изпълнил задължението си служебно да извърши проверка в Регистъра на осигурените лица, от където е можело да се установи, че липсва прекратяване на осигуряването за Дерменджийски. В хода на първоинстанционното съдебно-административно производство от представената от НОИ справка от регистъра на трудовите договори на Христо Йорданов Дерменджийски по данни от НАП безспорно се е установило, че за времето от 05.12.2011 г., Дерменджийски е бил в трудови правоотношения с "Бекастрой" ЕАД с основно трудово възнаграждение в размер на 330 лв., на осемчасов работен ден, като правоотношението е прекратено със заповед № 175 от 29.03.2012 г., считано от 30.03.2012 г. В същата справка от НОИ обаче е отбелязано, че от 23.03.2012 г., т. е. преди да бъде прекратено трудовото правоотношение с "Бекастрой" ЕАД, Дерменджийски е сключил нов трудов договор с "Бат секюрити" с основно трудово възнаграждение 311.00 лв., който към момента няма данни да е прекратен. Решението на Административен съд София - област, с което жалбата на Христо Йорданов Дерменджийски е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни правни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички инвокирани възражения. В съответствие с данните по делото е установено, че към 30.12.2011 г. не е налице прекратяване на осигуряването на Христо Йорданов Дерменджийски. Твърдението на касатора, че в по-късен момент, а именно от 30.03.2012 г. вече е налице прекратяване на осигуряването на Дерменджийски, не се споделя от настоящата инстанция с оглед факта, че същото лице от 23.03.2012 г. е сключило нов трудов договор с "Бат секюрити", като няма данни този договор да е прекратен. Правилно съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и към 30.12.2011 г., от която дата е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, касаторът не е бил с прекратено осигуряване. В този смисъл няма прекъсване на осигуряването и от 30.03.2012 г., когато е прекратен договорът му с "Бекастрой" ЕАД, каквито са твърденията на Дерменджийски, тъй като от данните в актуалното състояние на трудовите договори на това лице е видно, че от 23.03.2012 г. той има сключен трудов договор с "Бат секюрити". При тези данни отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 от КСО е станало в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО. Недобросъвестното поведение на Дерменджийски се изразява в укриването на факти от съществено значение за преценката на административния орган по наличието на законовите предпоставки за отпускане на пенсията. Доводите на касатора, че не е налице недобросъвестност от негова страна, а вината е в административния орган, който не е извършил служебна проверка за наличие на трудово правоотношение, могат да се приемат само относно връщането на неоснователно получените суми. В случая директорът на ТП на НОИ София област е постановил, че Дерменджийски не следва да връща неоснователно получената пенсия, но това не означава, че като е декларирал неверни данни, това отношение може да се толерира и той да продължава да получава пенсия, при условие, че не е изпълнено и изобщо не е било налице едно от изискванията за отпускането на пенсията - прекъсване на осигуряването. Не може да бъде кредитирана и тезата на касатора, че оспореното разпореждане е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсията може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В случая на Христо Йорданов Дерменджийски му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като данните, които той е декларирал, са неверни - липса на осигурително правоотношение, съответно при наличие на трудов договор, пенсията, която той е получавал, се явява неправилно отпусната и ръководителят на пенсионното осигуряване при РУСО - София има право да отмени разпореждането, с което е отпусната процесната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и да я прекрати. Възражението относно произнасянето на директора на ТП на НОИ София - област извън едномесечния срок, уреден в чл. 117, ал. 3 от КСО, също не може да бъде споделено, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен, и непроизнасянето в рамките на този срок не може да бъде основание за нищожност на административния акт, още повече, че има изрично произнасяне от органа, обективирано в решение, срещу което е подадена жалба пред административния съд. Не може да се приеме и възражението на касатора, че административният акт е немотивиран. Когато властническото волеизявление (административният акт, респективно разпореждането по чл. 98 от КСО) и мотивите за него, като изложение за фактическите и правни основания, които го обуславят, са правилни, с решението по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ (директорът на РУСО) следва да потвърди волеизявлението, като отхвърли подадената срещу него жалба, а в мотивите на своето решение ръководителят на ТП на НОИ посочва кои от приетите за обуславящи оспореното пред него волеизявление (разпореждане) фактически и правни основания са неправилни, защо са неправилни, и кои са според него са правилните фактически и правни основания, обуславящи същия правен резултат (същото волеизявление, същото по съдържание и резултат разпореждане). В случая директорът на ТП на НОИ е изпълнил тези условия, като е изложил фактическата обстановка и е обосновал решението си, като е установил, че е нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, тъй като Дерменджийски при подаване заявлението за отпускане на пенсия е декларирал невярно обстоятелство, а именно, че не се осигурява от 30.12.2011 г., при положение, че има сключен трудов договор с "Бекастрой" ЕАД, считано от 05.12.2011 г. Относно възстановяването на неправилно изплатената пенсия, директорът на ТП на НОИ е приел, че длъжностното лице, издало обжалваното пред него разпореждане, неоснователно е разпоредило, че неправилно изплатената пенсия трябва да се събере от Дерменджийски, и го е отменил в тази част с мотиви, че пенсионният орган не е изпълнил задължението си да направи служебна проверка в масивите на Регистъра на осигурените лица. Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на процесните административни актове и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София - област е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по главните искания в касационната жалба неоснователно се явява и акцесорното касаторово искане за присъждане на деловодните разноски, направени пред касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,